Определение № 3699 от 06.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3699 гр. Варна, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.ова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Г., АК-Ловеч, като процесуален представител на ищцата Й. Л. Л., ЕГН **********, срещу определение №4276/31.03.2025г., постановено по гр.д. №6910/2024г. на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК постановеното по делото решение № 551/19.02.2025 г. е изменено в частта му за разноските чрез намаляване по размер на присъдените адвокатски възнаграждения за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв от 400 на 200 лева.

Определението се оспорва като неоснователно като се твърди, че без промяна на фактическата обстановка, при която е постановено решението по делото и са определени от съда занижените, според жалбоподателя, адвокатски възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв, съдът повторно е намалил техните размери, което е крайно недооценяване на адвокатския труд. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество определяне на справедлив адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в който частната жалба се оспорва като неоснователна с подробно изложени доводи относно съответствието на присъдените адвокатски възнаграждения спрямо действителната правна и фактическа сложност на производството.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д №6910/2024г. по описа на Районен съд- Варна е 1 образувано по предявени от Й. Л. Л., ЕГН **********, искове както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, установителен иск за прогласяване за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2912439/29.01.2024 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, установителен иск за прогласяване за нищожен сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2024 г. като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С постановеното по делото решение №551/19.02.2025г. съдът е уважил главните искове, в съответствие което в тежест на ответниците са възложени и сторените разноски по делото като първоинстанционният съд е приел, че дължимото възнаграждение на адвоката на ищцата, осъществил защитата при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв, следва да се определи в размери от по 400 лева за всеки един от исковете. Впоследствие по молби на ответници по чл. 248 ГПК съдът е изменил решението в частта му за разноските като е намалил по размер присъдените адвокатски възнаграждения от 400 лева на 150 лева.

Обосновано е позоваването от страна на първоинстанционния съд на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в приетата от ВАдвС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към тази наредба. В този смисъл е и установената национална съдебна практика (напр. определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 741 от 25.03.2024 г. по т. д. № 537/2023 г. ВКС, II т. о., и др.). Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като съдът следва да съобрази вида и количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение.

Макар в случая да се касае за еднотипни искове на потребител - ФЛ за недействителност на договори за кредит и поръчителство с финансови институции, по които е формирана константна съдебна практика, включително и на СЕС и ВКС, не би могло да се приеме, че делото е с по-ниска правна и фактическа сложност, както настоява ответникът „Кредисимо“ ЕАД. Следва да се съобрази в тази връзка предприетата от ответниците активна защита с твърдения за неоснователност на исковете и предявени от ответника – кредитодател насрещни осъдителни искове за дължими суми по оспорвания от ищеца договор за кредит, което изисква и съответна по-висока от обичайната защита на възложения интерес от страна на пълномощника на ищцата. Предявяването на исковете не е формално, а изисква съответната подготовка, надлежна аргументация на твърденията и селекция на относимата съдебна практика, защита по възраженията на ответната страна, като спрямо необходимите процесуални действия стойността на договора няма конкретно значение. Съобразявайки предмета на спора, фактът, че същият е разгледан в едно открито съдебно заседание, без участие на страните (представени са аргументирани писмени становища), респ. без същински доказателствен процес и устни прения по делото, съдът намира, че определянето на адвокатските възнаграждения за защита по всеки един от исковете в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска 2 работа от 400 лева е оправдано и съответно на предоставената адвокатска услуга.

Редуцирането им до 200 лева за всеки иск е несъответно на обема положен труд и се явява неоснователно.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с което молбите на ответниците за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на адвоката на ищеца адвокатски възнаграждения се оставят без уважение.

Единствено с цел пълнота на произнасянето по частната жалба следва да се посочи, че предметът на въззивното производство е ограничен от произнасянето на първоинстанционния съд по разноските с решението по делото и последващото определение по чл.248 ГПК по искане само на ответниците, поради което и за въззивния съд не съществува процесуална възможност да завишава по размер определеното с решението адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл е основното искане в частната жалба.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4276/31.03.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. №6910/2024г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22313/12.03.2025 г. по описа на ВРС на ответника „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., и молба с вх. № 22331/12.03.2025 г. по описа на ВРС на ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Т., за изменение на решение № 551/19.02.2025 г., постановеното по гр.д. №6910/2024г. на Районен съд – Варна в частта му за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3