Определение № 416 от 17.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 17.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Г. Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000282 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу определение № 68 от 20.03.2025г. по търг.дело № 18/24г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е уважена молбата на Д. Х. Т. по чл.248 от ГПК и дружеството е осъдено да и заплати допълнително разноски в размер на сумата 5 959.64лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.

Твърди, че извода на съда, че извършеното по доброволен ред плащане от страна на застрахователя е сторено след завеждане на иска в съда и след изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ е неправилен и противоречащ за събраните по делото доказателства.

Излага следните факти: исковата молба е депозирана в съда на 19.03.2024г. като към нея са представени писмо от застрахователя от 02.02.2024г., с което е изразена готовността на застрахователя за заплащане на сумата 30 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 5 868.25лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и писмо с вх.

№ от 08.03.2024г., с което е посочена банкова сметка за извършване на плащането. Твърди, че застрахователят се е произнесъл своевременно в тримесечния срок за разглеждане на предявената претенция, а забавата е поради забавено посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени 1 парите, което е сторено месец след определяне на обезщетението от застрахователя. Твърди, че процесуалният представител на ищцата е бил в знание за готовността на застрахователя да заплати посочените суми и въпреки това е завел иска в деня на плащането. Твърди, че застрахователят е действал добросъвестно и не дължи разноски в пълен размер, предвид процесуалното поведение на представителя на ищцата.

Твърди също така, че делото не е от фактическа и правна сложност, която обуславя толкова висок размер на адвокатското възнаграждение.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските.

В по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна по частната жалба Д. Х. Т. от гр.******, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 18/24г. по описа на ТОС е образувано по предявени осъдителни искове на Д. Х. Т. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД за обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., като частичен от 70 000лв., и за имуществени вреди в размер на 5 868.25лв. С влязлото в сила към момента решение № 80 от 16.12.2024г. първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от Т. болки и страдания е в размер на сумата 70 000лв., налице е 20 % съпричиняване от страна на пострадалата, съобразил е изплатената от застрахователя сума за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и е уважил иска до размера на сумата 26 000лв. и го е отхвърлил за горницата до 50 000лв. Искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен изцяло поради извършено от застрахователя плащане след предявяване на иска. В решението съдът е приел, че с оглед изхода на спора се дължат разноски на двете страни и след компенсация е присъдил в полза на Т. сумата 3 205.09лв.

По молба на Т. по реда на чл.248 от ГПК е постановено обжалваното в 2 настоящето производство определение, с което съдът е приел, че плащането е извършено след завеждане на исковата молба в съда, поради което и е приел, че молбата за изменение е основателна и в полза на ищцата следва да бъдат присъдени действителното сторените разноски, които е определил в размер на 9 164.73лв. и е присъдил допълнително сумата 5 959.64лв.

Не са спорни следните факти:

В срока по чл.496 от ГПК по претенцията на пострадалата Т. застрахователят е определил за плащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 868.25лв., като пострадалата и нейния адвокат са уведомени с писмо от 02.02.2024г. Доколкото в писмената претенция не е посочена банкова сметка на името на пострадалото лице или пълномощно с нотариална заверка на подписите, което да отговоря на изискванията на чл.338 от КЗ, съдържащо изявление, че лицето има право да получи плащането лично, застрахователят с уведомителното писмо от 02.02.2024г. е указал на Т. да ги представи. Същите са представени на застрахователя с молба, постъпила при застрахователя на 08.03.2024г. Плащането на определените обезщетения е извършено от застрахователя на 19.03.2024г.

Исковата молба на Т. срещу застрахователя е постъпила в съда на 19.03.2024г., подадена чрез Еконт на 18.03.2024г. Препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е връчен на застрахователя на 15.04.2024г. В исковата молба е признато, получаването на писмото от застрахователя от 02.02.2024г., както и посочването на банковата сметка на 08.03.2024г. Изразено е в исковата молба становище, че определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не отговоря на претърпените от нея болки и страдания. В писмения отговор на исковата молба е оспорен претендирания от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди, като исковете се признават до размера на вече платените от застрахователя размери.

При така установеното съдът намира, че по отношение на разноските в частта им досежно платените от застрахователя суми са налице предпоставките на чл.78 ал.ал.2 от ГПК.

Отговорността за разноски в гражданския процес съобразно правилата на чл.78 от ГПК се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в 3 зависимост от поведението на страните по делото, като се основава на изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът следва да съобрази причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл.78 ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл.78 ал.1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент на противното от чл.78 ал.2 от ГПК, в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение на част от исковата претенция съответно до размера на сумата 30 000лв. от иска за обезщетение за неимуществени вреди и за целия размер на иска за имуществени вреди, застрахователното дружество – ответник по реда на задължителното производство по чл.380 от КЗ и в срока по чл.496 от КЗ, преди предявяване на иска в съда, е признало и определило за плащане суми в тези размери.

Неплащането им непосредствено след определянето им е в резултат на непредставяне на данни за банкова сметка, имащо за последица съобразно нормата на чл.380 ал.3 от ГПК забава на кредитора по отношение на плащането. Времето на забава след представяне на исканите данни до плащането /08.03. – 19.03./ съдът намира, за разумен срок, в който плащането е извършено. Поради което и съдът намира, че към момента на предявяване на исковата молба тази част от исковите претенции е призната от ответника, обстоятелства за това са били известни на ищцата, поради което и поведението на ответното дружество до размера на тези суми е добросъвестно и за тях ответникът не е дал повод за завеждане на исковите претенции.

Предвид на това и са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК и по отношение на тях той не трябва да понася отговорността за разноски, съответно той има право на разноски, съобразно отхвърлената част.

Искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен изцяло поради плащане, извършено на 19.03.2024г. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен поради съпричиняване на вредоносния резултат и поради частично плащане. Поради което и по отношение на отхвърлената част от исковете, разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат, а такива 4 следва да бъдат присъдени на ответника, както е сторено с решението.

Молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба за основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 68 от 20.03.2025г. по търг. дело № 18/24г. по описа на ОС – Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Х. Т. по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 80 от 16.12.2024г. по търг.дело № 18/24г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5