Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6644 от 26.09.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10313/2018
Вид
Решение № 6644
Подписан
26.09.2019
В сила
25.10.2019
Състав
ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 348б · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№……… гр. София, 26.9.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10313 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовата страна Ж.Х.И. твърди на

10.01.2018 г. да е пострадала при пътен инцидент в гр. Шумен, на ул. Ришки проход, причинен от Х.К.като водач на л.а. „Тойота“ с рег. № ******. Твърди се в нарушение на правилата на движение лекият автомобил да се е отклонил вляво по посоката на движение, преминал е през платното за насрещно движение и се е блъснал в бетонна ограда. В резултат на инцидента ищцата, пътувала в автомобила, е получила следните увреждания: фрактура на долния край на дясната бедрена кост, на лявата бедрена кост, както и фрактура на долния край на дясната лъчева кост. Наред с това ищцата получила и множествени травми на главата, силни болки в дясното бедро, дясна гривнена става и ляво коляно. На 19.01.2018 г. на ищцата е извършена операция за открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация със заключваща плака за дистално бедро с 11 бр. винтове, на 25.01.2018 г. е осъществена нова оперативна интервенция за открито наместване на фрактура и вътрешна фиксация с плака за дистален радиус с 9 бр. винтове.

Дехоспитализирана е с имобилизация с ортеза на ръка за срок от 25 дни и препоръки за ненатоварване на крайника за 90 дни. В рамките на лечението ищцата е претърпяла имуществени вреди в общ размер 3777,13 лв. – оперативни плаки, лекарствени средства, медицински транспорт, стабилизатор за китка и подлога. Ищцата твърди, че е била пълно обездвижена за продължителен период от време.

Необходима й е била чужда помощ за задоволяване на битово-хигиенните нужди, използвала подлога, придвижвала се с инвалидна количка с асистенция, изпитвала перманентна болка. Към момента е неясно възстановяването на движението на долния десен крайник. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Тойота“ е застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила претенция за обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но такова не й било изплатено в срок. При тези обстоятелства предявява иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26000 лева – частично от 120000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, обезщетение за имуществени вреди в размер на 3812,28 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на иска като претенцията за неимуществени вреди е увеличена до размера от 90000 лв., а за имуществени вреди е намалена на сумата от 3175,85 лв.

Ответникът

З. „Б.и.“ АД оспорва предявените искове.

Оспорва механизмът на ПТП, твърдяните увреждания да са в резултат на инцидента и в пряка причинно-следствена връзка.

Твърди съпричиняване, тъй като ищцата е пътувала на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. Намира за завишен размера на предявения иск и по отношение имуществените вреди. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявените искове. Излага доводи в писмени бележки. Ответникът, чрез юрк. С., оспорва исковете като недоказани, сочи, че евентуално присъденото обезщетение да бъде определено при съобразяване на твърдението за съпричиняване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетия по делото Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на ПТП и фотоалбум се установява, че на 10.01.2018 г. е настъпило ПТП като л.а. „Тойота“ с рег. № ******, управляван от Христо Колев, е напуснал лентата за движение вляво по и се е блъснал в бетонна ограда. Образуваното досъдебно производство 54/18 по описа на РУ гр. Шумен и пр.пр.

94/2018 на ШРП е прекратено с постановление от 08.06.2018 г. на основание чл.

348б НК.

Анализирайки събраните писмени и веществени доказателства вещото лице инж. К.Г. дава заключение, че лекият автомобил се е движел със скорост от порядъка на 50 км/ч в дясната половина на пътното платно, считано за посоката му на движение. При приближаване на района до бул. „Ришки проход“ № 109, водачът е допуснал управляваният от него автомобил да се отклони наляво, преминавайки през лявата част на пътното платно и да достигне до бетонно-метална ограда на автокъща „Ауто 100-ЯН“

ЕООД, удряйки се в нея. Ударът за автомобила е челен кос по неподвижна преграда, с предна лява част към оградата. Според експерта липсват данни за технически причини за произшествието, като неизправност на автомобила, или такива, свързани с моментното състояние на водача. Ето защо причината най-вероятно е от субективен характер. Не са регистрирани следи и измерени дълбочинни деформации за определяне скоростта на автомобила. Отчетено е отбелязването в протокола за оглед – че стрелките на оборотомера и скоростомера са били с регистрирани показания 100 об/мин и 50 км/ч. Автомобилът е фабрично оборудван с триточкови бедрено-раменни колани инерционен тип. Допълнително за предните места са снабдени с пиропатрони.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.К., син на ищцата. Свидетелят сочи, че е видял ищцата след инцидента в болницата в много тежко състояние. В рамките на възстановителния период основно свидетелят се грижел за ищцата, тъй като баща му (съпруг на ищцата) е в тежко здравословно състояние, след инсулт, а брат му работел в друго населено място през седмицата. В продължение на три месеца ищцата не можела да става, а и препоръките на лекарите били да не се вдига от леглото. Свидетелят сменял памперсите на ищцата, почиствал раните й на на гърба със спирт, хранел я, тъй като тя била със счупена дясна ръка. След третия месец ищцата ползвала инвалидна количка с подлога. Месец по-късно започнала да се вдига сама. До ден днешен ищцата ползва проходилка. Ищцата споделяла пред свидетеля, че не иска да живее, не иска да е в тежест. Станала друг човек, според показанията на свидетеля. Преди инцидента била дейна, работела в градината. Сега й е трудно да слезе от първия етаж на блока до партера, свидетелят й помага.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.К.К.. Според експерта в резултат на процесното ПТП ищцата е получила като увреждания: съчетана травма на глава, долни и горни крайници, довела до фрактура на бедрената кост в долна трета, анатомичната зона на метафизата, закрита, разместена, вклинена (костните фрагменти на фрактурата са вбити един в друг). Тази фрактура не засяга пряко структурата на колянната става, намира се на около 15 см над нея. Получена е фрактура на латералния кондил на тибията (най-изпъкналата част от външната страна на голямопищялната кост на подбедрицата в областта на коляното) с минимално разместване, видно от рентгеновите снимки. Тази фрактура се пада вътреставна за коляннната става и пряко я засяга. На десен горен крайник - фрактура на радиуса на типично място (лъчевата кост в областта на китката), разместена, вклинена. Описаните травматични увреждания, без тези на главата, са фрактури, засягащи големи носещи кости на долните крайници, както и основната кост за радио-карпалната става (китката) и имат за последствия дълъг лечебно-възстановителен период, необходимост от оперативно лечение и последваща рехабилитация, както и понасяне на болки и страдания, включващо постелен режим, нужда от чужда помощ и ползване на помощни средства. Непосредствено след ПТП ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ - Шумен, отначало 7 дни интензивно лечение, където фрактурите са били временно имобилизирани, а дясното бедро е било поставено на директна скелетна екстензия, с цел постепенното разтягане на костта да започне разклиняването и наместването на фрагментите, като предоперативна процедура. От 17.01. до 29.01.2018 г. ищцата е била преместена в ортопедичното отделение на болницата където е претърпяла 2 оперативни интервенции: на фрактурата на дясната бедрена кост - кръвна репозиция на фрагментите и стабилната им фиксация с поставяне на имплант

(заключваща плака с 11 винта), а на фрактурата на десния радиус (лъчева кост) - кръвна репозиция и поставяне на имплант

(заключваща плака с 9 винта). За фрактурата на латералния тибиален кондил е било преценено, че може само да се постави имобилизираща ортеза за 45 дни.

Според експерта при възникването си и до хоспитализацията болките са били с висока интензивност. В следващите 3 месеца болките би трябвало да са умерени с изостряния към интензивни до 1 седмица следоперативно и при опит за раздвижване в леглото. Експертът определя като достоверни показанията на свидетеля Ж.К.

(син на ищцата), че същата е била 3 месеца на постелен режим в къщи, след което е започнала от 4-ия месец да става и се придвижва с проходилка до към 8-мия месец и чак от м. октомври 2018 г. е започнала да ходи сама. Тези срокове се покриват с медицинските критерии за хода на оздравителния процес на процесиите фрактури, като се вземе пред вид конкретното здравословно състояние на ищцата и придружаващите заболявания. За времето на постелния режим - 3 месеца, ищцата се е нуждаела от постоянна чужда помощ, а в периода до 8-мия месец от частична. Д-р К.отбелязва, че наличните до ПТП възрастови артрозни промени в големите стави на долните крайници на аищцата са се отразили неблагоприятно на възстановителния процес от понесените фрактури като са удължили сроковете за самостоятелно прохождане, което и без фрактури е било силно затруднено.

Според експерта сама по себе си дясната колянна става не е засегната от фрактурата на бедрената кост, която се пада около 15 см над нея.

Същата обаче е понесла първоначалния удар по механизма довел до фрактурата на бедрената кост и в този смисъл също е била засегната като ограничение на движенията на и без това ограничените от гонартрозата такива.

Чак след 3-ия месец при проведенета рехабилитация в болнични условия на МБАЛ - Шумен, коляното е възстановило старите си ограничени движения с флексия до 60°. Лявата колянна става е директно засегната от фрактурата на латералния тибиален кондил, която фрактура се пада вътреставна за нея. Такава фрактура би довела до тежки двигателни последици при млад човек, но при ищцата вече е имало налична гонартроза 4-та степен (последна), състояние силно ограничаващо движенията и без фрактура.

Дясната китка - тази става, бидейки на горен крайник не се подлага на натоварванията на долните крайници и не развива тежка възрастова артроза. В този смисъл процесната фрактура на радиуса на типично място може да компрометира радио-карпалната става да развие ограничаващи движенията артроза. Болки под влияние на външни фактори имат своето значение за стави, незасегнати или в начална степен засегнати от дегенеративното износване на хиалинния ставен хрущял или артрозната болест. В случая ищцата е имала напреднала артрозна болест на големите стави на долните крайници и кръста от години, като за лявото коляно е установена последната 4-та степен. Понасяните болки вече трудно са се повлиявали дори от аналгетици и санаториално лечение, затова така поставеният въпрос – възможна ли е поява на спорадични болки, не се отнася за нея. Вещото лице дава заключение, че имуществени разходи, относими към лечебно-възстановителния процес на ищцата, са в общ размер 3175,85 лв. По отношение на възражението за съпричиняване експертът застъпва становище, че При хипотеза на задействан от удара поставен предпазен колан и фиксирано тяло на ищцата към седалката на автомобила и голямата сила на удара, щяха да бъдат добре видими следите от коланната травма по гърдите и корема, като на местата под коланните ленти са възможни различни по тежест травматични увреждания - от охлузвания с кръвонасядане по кожата, до фрактури на ребра и/или гръдна кост и разкъсвания на коремни органи (далак най-често). Възможни са и различни по степен контузии или наранявания на относително подвижните горни и долни крайници. При ищцата са медицински факт травматични увреждания характерни за свободно подвижно тяло в купето на автомобил, подвластно на инерционните сили на удара. Най-тежката травма при ищцата, а именно фрактурата на дясното бедро е вклинена, което свидетелства за механизъм на удар в областта на свитото коляно с голяма сила, предал се по оста на бедрената кост и осъществявайки натиск и огъване на същата е довел до вклинена (с набити един в друг фрагменти) фрактура в най-слабата й част на дисталната метафиза.