Решение № 818 от 08.07.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20203110110610 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от АН. ЦВ. Б. срещу „* осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2383,68 лв., частичен иск от 3171,84 лв., /след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване с протоколно определение от 18.06.2021г./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 07.02.2020 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 27.07.2020 г. на л.а. марка „*, вследствие на реализирано ПТП в гр.* посока кв. *, след кръстовището с ул. „*“, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № *от 07.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.08.2020г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 07.02.2020 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „*, със срок на действие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от 8600 лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица № *от 07.02.2020г., възлизала на 459лв., която до настоящия момент заплатил три разсрочени вноски. Излага, че на 27.07.2020 г., управлявайки автомобила в гр. * след кръстовището с ул. „*“, при пороен дъжд, автомобилът попаднал в локва, при което автомобилът станал неуправляем, поднесъл и се завъртял, при което задното дясно колело се ударило в бордюра на разделителната ивица. Твърди, че на 28.07.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков 1 материал и изготвено опис-заключение за щетите. Сочи, че застрахователят отказал да изплати обезщетение. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 3171,84лв. Увредените части били оригинални, поради което следвало да бъдат подмени с такива. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А.. Искът се поддържа в изменения му размер и се моли за уважаването му. Намира уговорките по т. 15.1, т. 57, т. 58.3 и т. 58.4 от ОУ към застраховка „Каско“ за нищожни съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на КЗ и Закона за защита на потребителите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „*АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че инцидентът е извън обхвата на застрахователното покритие, тъй като не е установен от компетентните органи и автомобилът не може да се движи на собствен ход. Посочва, че застрахователят е извършил необходимите действия за установяване на щетите и обосновано е постановил отказ за изплащане на обезщетение на основание т.15.1, изр. последно от ОУ. Позовавайки се на т. 57 от ОУ намира, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Счита, че при определяне на стойността следва да се вземе предвид методиката, както и състоянието и възрастта на автомобила. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски. Сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и претнцията за разноски е неоснователна.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. С писмена молба от 27.01.2021 г. от процесуалния представител на ответната страна, с която заявява, че поддържа направените доводи в отговора на исковата молба. Изразява становище по същество на спора за отхвърляне на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски и релевира възражение за прекомерност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 07.02.2020 г. на л.а. марка „*, със срок на действие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г. по застрахователна полица № * от 07.02.2020г.; че три вноски от застрахователната премия са заплатени.

Не се спори и относно настъпило на 27.07.2020 г. ПТП – застрахователно събитие в гр. *, след кръстовището с ул. „*“, както и че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 28.07.2020г.

2

Видно от изготвеното опис – заключение на 28.07.2020 г. от застрахователя са констатирани увреждания дясна предна джанта, гума предна дясна, носач преден десен, джанта задна дясна , греда заден мост, конзоли заден мост, маншон каре външно дясно, подкалник преден десен и кора под предна броня дясна.

Не е спорно, че застрахователят-ответник е отказал да заплати обезщетение, поради непосещаване на мястото от служители на КАТ.

Представени са по делото Общи условия за застраховка Каско на МПС на застрахователя, видно от които в разпоредбата на т.15.1 е записано, че отговорността на застрахователя е ограничена за събития, доказани изключително с декларация и без документи, издадени от държавните органи, удостоверяващи настъпване на застрахователното събитие и без ДКП за ПТП., като в този случай застрахованият има право да получи получи обезщетение само ако застрахованото МПС се движи на собствен ход, щетите са незначителни и общия размер на изплатените обезщетения за събития , доказани изключително с декларация по застрахователната полица не надхвърля 15% от застрахователната сума. Съгласно разпоредбата т. 57 от ОУ е предвидено, че оценката на щетите и обезщетяване се определя по правилата на застрахователя и приетата методика. В т.58 вр. т.58.4 от ОУ е предивдено при частична щета, за което от датата на първата регистрация до датата на началото на застраховката са изминали над 10 години, застрахователно обезщетение се определя по посочения в ОУ начин.

Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, на 27.07.2020 г. лек автомобил марка „Дачия Сандеро", с per. N: В9849НТ, управляван от АН. ЦВ. Б., се е движил по бул. „* в посока към квартал „*", при което е валял пороен дъжд. След кръстовището с ул. „*", автомобилът е попаднал в натрупана вода на пътната настилка (локва), водачът е загубил управление над автомобила, който се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на посока на въртене на часовниковата стрелка, отклонил се е наляво по посока на първоначалното си движение и се е ударил в бордюра на разделителната линия по средата на булеварда последователно с предно дясно колело и задно дясно колело. Вследствие на удара са настъпили материални щети по автомобила. Вещото лице заключва, че след съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „*реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е описаният по-горе и е налице връзка с твърдяното събитие. Общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазари цени за оригинални части към датата на произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават сертификат по ISO и които не притежават сертификат за качество е в размер от 2426,36лв. Съобразно направените от вещото лице изчисления общият размер на вредите съгласно Методиката е 1194,60лв., а с 3 отчитане на овехтяване 1061,16лв., като при отремонтиране в доверен сервиз – 1269,53лв. Установява се, че стойността на ремонта при алтернативни източника с части втора употреба възлиза на 2383,68лв. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че съобразно методиката на застрахователя се признават 60 % от стойността на оригиналните части. Вещото лице уточнява, че автомобилът не е можел да се движи на собствен ход, тъй като предната дясна гума е била за смяна.

По делото в съдебно заседание е изслушан запис от Национален телефон 112, се установява, че А.Б. е сигнализирала контролните органи за настъпилия инцидент в отговор, на което била уведомена, че при липса на искане от застрахователя и нарушена общинска собственост няма да бъде изпратен автомобил на КАТ за отразяване на инцидента.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д. И. Т., се установява, че на 27.07.2020 г. ищцата е претърпяла инцидент с автомобила в следствие на поройния дъжд в платното посока кв. Аспарухово, при което след завъртане на автомобила, предната дясна гума била качена на разделителя на двете платна. Свидетелят сочи, че незабавно сигнализирали застрахователя за настъпилия инцидент, при което представител на застрахователя заявил, че при липса на нарушена общинска собственост не е необходимо да се уведомява КАТ и да се обадят на СБА за безплатна пътна помощ. Автомобилът не бил в движение, предната дясна гума била със скъсан носач, а задната дясна била скъсана и със счупена джанта от удара.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.

4

Прието е за безспорно между страните на основние чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 07.02.2020 г. на л.а. марка „*със срок на действие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г. по застрахователна полица № *от 07.02.2020г.; че три вноски от застрахователната премия са заплатени; настъпило на 27.07.2020 г. ПТП в гр.

*, след кръстовището с ул. „*“, че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 28.07.2020г.

Не е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателства, в т.ч. изслушания в о.з.с. запис от Национален телефон 112 и приетото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява настъпване на застрахователно събитие на 27.07.2020 г., като резултат от което са настъпили вреди за ищеца.

Застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за застрахователната претенция на ищеца.

Спорен по делото въпрос е дължимостта на застрахователното обезщетение и в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

За да обоснове недължимост на претендираното обезщетение ответникът се е позовал на разпоредби от ОУ, срещу които ищецът е релевирал възражение за тяхната нищожност, поради противоречието им с КЗ и ЗЗП.

В случая отказът на застрахователя да заплати стойността на настъпилите от увреждането щети е обоснован с разпоредбата на т. 15.1 от ОУ, на която се позовава ответникът в отговора на исковата молба, за да отблъсне исковата претенция.

Съдът намира неоснователни. направените оспорвания от застрахователя за

От анализа на ангажираните по делото доказателства се установява настъпилото застрахователно събитие с участие единствено на ищеца, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил. Предвид данните за вида и характера на уврежданията на автомобила и начина им на причиняване, съдържащи се в събраните по делото доказателства, съдът приема, че не може да се изключи като правопораждащо вредата твърдяното от ищеца събитие, поради което следва да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск по ОУ на ответника за застраховка „Каско на МПС“ при „Клауза – Пълно каско“. Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка „Каско“ се определя от закона - чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя за предлагания вид застраховка. С оглед свободата на договаряне страните по 5 застрахователното правоотношение могат да уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на основанията за освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.