Решение № 2395 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2395 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110203231 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ЗОП-24#4 от 02.10.2025 г., издадено от Д.Б.Г., председател на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1 (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) вр. чл. 259 от Закона за обществени поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 195 от ЗОП, на С. Х. А. с ЕГН **********, в качеството му на заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал.

1 от ЗОП, съгласно Заповед № РД-01-368/21.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1319,33 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който моли то да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че с поставянето на основанията за отстраняване от участие при наличието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП, и на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година относно 1 ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не било допуснато нарушение на разпоредбата чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Навежда, че с поставянето на изискването по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП не било дадено необосновано предимство на едни стопански субекти, нито било създадено необосновано ограничение за други стопански субекти, тъй като това изискване било съобразено със спецификата на поръчката – поддръжка на интернет сайта и системата за управление на съдържанието (СУС) на ИА „Автомобилна администрация“. Изтъква, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП имало за цел да осигури стабилност на изпълнителя и да защити обществения интерес, тъй като предметът на поръчката изисквал продължително и постоянно изпълнение, за което били необходими както технически, така и човешки ресурси, поради което било наложително изпълнителят да не е в производство по несъстоятелност или да се намира в друго сходно състояние, което би застрашило изпълнението на договора. Излага, че изискванията за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП били обосновани с оглед на предмета на поръчката и имали превантивен характер.

Обръща внимание на това, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП не било довело до никакви вредни последици, тъй като на това основание от процедурата не били отстранени или недопуснати участници. Посочва, че в предсъдебната фаза не били събрани и доказателства, посредством които да бъде установено, че конкретен субект се е отказал от участие в процедурата поради това, че не е отговарял на изискването по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Жалбоподателят излага и това, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било прозрачна и недискриминационна мярка, приложима към всички участници в процедурата, независимо, че процедурата била с по-ниска прогнозна стойност.

Навежда, че въвеждането на изискването за неналичие на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било израз на законосъобразно поведение, което целяло гарантиране на спазването на режима на санкции и защита на обществения интерес. Сочи, че съгласно чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година възложителите нямали право да възлагат или да продължават изпълнението на договор, когато участниците или техните подизпълнители 2 попадали в обхвата на въведената с тази норма забрана. Акцентира върху това, че регламентите на ЕС имали пряко действие и не изисквали транспониране, като възложителите в Република България имали задължение да се съобразяват с ограниченията, въведени от правото на ЕС. Изтъква, че нормата на чл. 195 от ЗОП не регламентирала самостоятелен състав на административно нарушение, поради което позоваване на нея било възможно единствено при реално и съставомерно нарушение на императивна разпоредба от закона, сред които попадала и разпоредбата на чл. 2 от ЗОП. В жалбата се навежда и това, че не било налице виновно поведение, тъй като жалбоподателят действал добросъвестно и се бил съобразил с вътрешните заповеди и правила на

ИА „Автомобилна администрация“. Оспорва формираният от административнонаказващия орган извод относно това, че при възлагане чрез събиране на оферти не могли да бъдат прилагани основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП. Поддържа, че с оглед на това, че разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП уреждала задължителните основания за отстраняване, но не предвиждала ограничения относно факултативните основания за отстраняване и предвид това, че по отношение на неуредените в глава двадесет и шеста въпроси нормата на чл. 195 от ЗОП изрично препраща към разпоредбите на части първа и втора, било допустимо субсидираното прилагане на чл. 55 от ЗОП. На следващо място, жалбоподателят сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195 от ЗОП приложението на Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било допустимо. Излага, че ЗОП не съдържал изрично указание относно включването на международни регламенти като основание за отстраняване на участник, поради което изискването за неналичието на обстоятелствата по чл.

5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било допустимо и неговото въвеждане не можело да бъде квалифицирано като административно нарушение по ЗОП. В жалбата се сочи, че административнонаказващият орган бил приел,че нарушението било извършено виновно, без обаче да анализира дали при конкретната нормативна уредба жалбоподателят е могъл да предвиди дали поведението му е противоправно или не е. На следващо място, жалбоподателят поддържа, че извършеното от него деяние не било съставомерно по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗОП изрично предвиждала, че в случаите, в които възложителят прилагал незадължителните основания по чл. 55, ал. 1 от 3

ЗОП, те следвало да бъдат изрично посочени в обявлението. Сочи, че при издаването на наказателното постановление е било допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган не се бил съобразил, че включването на основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП било действие, което било предвидено и допустимо от чл.

55, ал. 2 от ЗОП. Посочва, че било допуснато на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразило се в това, че даденото в НП описание на нарушението, вменено в негова отговорност, било непълно и не ясно. Излага, че НП не съдържало позоваване на конкретна санкционна разпоредба от ЗОП, която да предвижда налагането на административно наказание при осъществено нарушение по чл. 55, ал. 2 от ЗОП. Релевира подробни съображения за наличието на маловажен случай на административно нарушение и навежда, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че е било допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, изразяващо се в това, че в НП не били изложени мотиви относно смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и относно степента на обществената опасност на деянието, вменено в негова отговорност. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразни, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява от упълномощения си защитник – адвокат А. А., който поддържа жалбата и в хода на съдебните прения моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Г. В., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Поддържа, че било безспорно установено, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 195 от ЗОП. Навежда, че нормата на чл. 195 от ЗОП не била приложима по отношение на процесния случай, тъй като разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП изрично предвижда, че възложителите могли да отстраняват участници само на основанията, посочени в чл. 54, ал. 1 от ЗОП. Оспорва наведените в жалбата оплаквания, касаещи това, че в наказателното постановление не била посочена формата на вината, с която било извършено нарушението, предмет на настоящото съдебно 4 производство. Изтъква, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 7, ал.

1 от ЗОП е следвало да бъде запознат със закона и да го спазва стриктно.

Поддържа, че поставените от жалбоподателя изисквания за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП и на обстоятелствата по чл.

5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година били ограничителни. Излага, че процесната обществена поръчка била по реда на глава 26 от ЗОП, като по отношение на нея приложение намирала националната уредба, но не и изискванията, предвидени в общностното право на ЕС. Намира за неоснователни и недоказани наведените от жалбоподателя твърдения, касаещи липса на съставомерност на деянието. Отбелязва, че вмененото в отговорност на жалбоподателя деяние се установявало по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от устройствения й правилник Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище гр.

София и с областни отдели във всички областни градове.

Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП.

Със Заповед №РД-01-453/11.03.2023 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е делегирал правомощията си на публичен възложител на обществени поръчки, произтичащи от нормата на чл. 5, ал. 2, т.

12 от ЗОП, на жалбоподателя С. Х. А., на длъжност „заместник-изпълнителен директор“ на ИА „Автомобилна администрация“. По този начин на жалбоподателя са възложени задължения, свързани с организирането и възлагането на обществени поръчки, включително такива по подписването на всички решения, заповеди, договори и документи, свързани с тях „за 5 възложител“ по смисъла на ЗОП и актовете по неговото прилагане.

С обява за събиране на оферти с № F431559, публикувана на 05.10.2023 г. в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществените поръчки, жалбоподателят А., действащ в качеството си на оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил процедура по възлагане на обществена поръчка на стойност 55 000 лв. без ДДС, попадаща в прага по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““.

Обявата за събиране на оферти е публикувана по партидата на възложителя в Регистъра на обществените поръчки на 05.10.2023 г.

Съдържателният преглед на публикуваната обява разкрива, че в Раздел III са вписани „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, като в точка III.1.1) са формулирани следните изисквания за лично състояние: