Решение № 261185 от 13.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ №261185 гр. Пловдив, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13669 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.С.А. против “С.Г.

Груп” ЕАД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 4174/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файнанс” ЕАД, както следва: сумата в размер от 442, 87 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.03.2007 г.; сумата от 50, 71 лв. – договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 27.02.2009 г. и сумата от 107, 77 лв. – мораторна лихва за периода от 30.12.2008 г. до 18.02.2011 г., за принудителното събиране на които е образувано ****г. по описа на ****К. П., поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че на основание на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 4174/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файнанс” ЕАД за следните суми: сумата в размер от 442, 87 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.03.2007 г.; сумата от 50, 71 лв. – договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 27.02.2009 г. и сумата от 107, 77 лв. – мораторна лихва за периода от 30.12.2008 г. до 18.02.2011 г. Поддържа, че по молба от 29.04.2015 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството му на цесионер по твърдения за сключен договор за цесия от 08.07.2014 г. е образувано ****г. по описа на ****К. П.. Твърди, че по изпълнителното дело е наложен запор на банковата сметка на длъжника на 19.07.2016 г., като на 14.03.2017 г. и на 25.02.2019 г. са насрочени описи на движимите вещи на ищеца, които не са извършени. Твърди, че на 10.06.2020 г. е постъпила молба от ответника за конституирането му в качеството му на взискател по изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 07.03.2019 г. Счита, че вземането за главница е погасено с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, изтекла за периода от12.04.2011 г. до 12.04.2016 г. – преди налагането на запор върху банковата сметка на длъжника. Вземанията за лихви счита за погасени с изтичане на кратката – тригодишна погасителна давност, изтекла на 12.04.2014 г. Счита, че предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия са ненадлежни, тъй като са осъществени по молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, без да са представени доказателства, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът “С. Г. Груп”

ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че погасителната давност е започнала да тече на 12.04.2011 г. и е изтекла на 12.04.2016 г., но последната е била прекъсната на 29.04.2015 г. с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат осъществени. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, съгласно която постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага от момента на постановяването му, поради което до 26.06.2015 г. давността в изпълнителното производство не е текла. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал.

1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

Установява се, че с изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 4174/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файнанс” ЕАД, ищецът А.С.А. е осъден да заплати сумата в размер от 442, 87 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.03.2007 г.; сумата от 50, 71 лв. – договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 27.02.2009 г. и сумата от 107, 77 лв. – мораторна лихва за периода от 30.12.2008 г. до 18.02.2011 г.

Вземането е прехвърлено в полза на „Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.

Ищецът е уведомен за прехвърляне на вземането с получаване на покана за доброволно изпълнение на 14.02.2017 г. по изп.д.

1446/2015 г. по описа на ****К. П. – на основание чл.

46, ал. 2 ГПК чрез друго лице съгласно да предаде съобщението.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 4174/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано ***** по описа на ****К. П..

От материалите по приложеното по делото ****г. по описа на ****К. П., се установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 29.04.2015 г. по молба на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 29.04.2015 г. В молбата не са посочени конкретните изпълнителни действия, които взискателя иска да бъдат предприети за принудително удовлетворяване на вземането по издаденото изпълнително основание.

В последната е удостоверено изявление на взискателя, по силата на което взискателят е овластил **** на основание чл. 18 ЗЧСИ да предприеме необходимите действия за принудителното събиране на вземането.

В изпълнителното производство е депозирана молба от 10.06.2020 г. от „Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД, с която взискателят е уведомил частният съдебен изпълнител, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено в полза на ответника. С молба от 24.11.2020 г. „С. Г. Груп“ ЕАД е отправил искане да бъде конституиран на мястото на взискателя в изпълнителното производство, като към молбата прилага Договор за цесия от 07.03.2019 г., ведно с приложение, както й пълномощно от цедента и уведомление до длъжника. Върху молбата е обективирано разпореждане на ***** от 24.11.2020 г. за нейното уважаване, като е постановено и Разпореждане от 14.01.2021 г. за конституиране на ответника в качеството му на взискател в производството.

В изпълнителното производство не са налице данни за изричното уведомяването на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането, но ответника в качеството му на конституиран взискател е пасивно материалноправно легитимиран по предявените искове, като следва да се приеме, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът е бил уведомен за прехвърляне на вземането по издадения изпълнителен лист.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Между страните в производството е безспорно, че вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д. № 2096/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив заповед за изпълнение са такива на основание договор за потребителски кредит от 08.03.2007 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като против последната не е било депозирано възражение в срок. Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност. Следва да се посочи, че заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Давността по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист не е прекъсната с депозиране на молбата от 29.04.2015 г. на първия цесионер за образуване на изпълнителното производство, тъй като в молбата на взискателя не са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител за удовлетворяване на претендираното вземане. В този смисъл и съгласно задължителните за съдилищата разяснения тази молба, като нередовна, е подлежала на връщане от съдебния изпълнител, което в случая не е сторено. В последната е обективирано общо искане за осъществяване на проучване на имуществото на длъжника, но последното не представлява позоваване на конкретен изпълнителен способ, който съдебният изпълнител е длъжен да предприеме и което искане води до прекъсване на погасителната давност за вземането. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена след приемане на цитираното тълкувателно решение, обективирана в Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., ГК, II т.о. на ВКС.