Решение № 18 от 01.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Габрово, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224200600201 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба от подсъдимия И. Р. В. от гр. А., чрез договорния защитник адв. В. Ф. от ВТАК против Присъда № 38 от 16.08.2022 година, постановена по НЧХД № 402/2021 г. на Районен съд – С..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Р. В. от гр. А., роден на * * * година в гр. С., български гражданин, разведен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2021 година около 22,00 часа – 23,00 часа в ресторант „***" в гр. С., чрез нанасяне на удар с бутилка, наполовина пълна с червено вино, по главата на Г. Х. А. от гр. С., му причинил линейно разкъсно - контузна рана с косо хоризонтален ход и дължина 4 см., разположена в лявата челно - слепоочна окосмена част на главата; малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната част на разкъсно - контузната рана; мозъчно сътресение без загуба на съзнание; травма в лявата половина на устата, изразяваща се в бледомораво до виолетово кръвонасядане и оток, разположен в лявата част на долната устна и разпростиращо се към брадичката; кръвонасядане от 1 вътрешната /лигавичната повърхност/ на устната и частично счупена коронка на трети долен ляв зъб, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с което е извършил престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил

АДМИНИСТРАТИВНО

НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на Г.

Х. А. от гр. С., с ЕГН ********** сума в размер на 5000 лв. /пет хиляди/, представляваща обезщетение за причинените от подсъдимия И. Р. В. на Г. Х.

А. в следствие на престъплението по чл. 130, а л . 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2021 година до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по делото в размер на 2217 лв.

Съдът е отхвърлил предявения от Г. Х. А. против подсъдимия И. Р. В. граждански иск до размера от 20000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати на Г. Х. А. сума в размер на 535,10 лв. /петстотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените от подсъдимия И. Р. В. на Г. Х.

А. в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2021 година до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати по сметка на Районен съд гр. С. държавна такса върху гражданския иск за причинени на Г. Х. А. неимуществени вреди в размер на 200 лв.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати по сметка на Районен съд гр. С. държавна такса върху гражданския иск за причинени на Г. Х. А. имуществени вреди в размер на 50 лв.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

В жалбата се твърди, че обжалваната присъда e неправилна и незаконосъобразна. При постановяване на същата било допуснато нарушение 2 на материалния закон. От събраните в хода на производството доказателства не се установявало по изискуемия от закона безспорен начин, с оглед императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от НПК, И. В. да е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден. Анализът на доказателствата установявал категорично, че В. не е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което е обвинен. В хода на производството било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия, изразяващо се в това, че тъжбата не отговаряла на изискванията на НПК. В същата липсвало фактическо обвинение. Не било посочено чрез какви конкретни действия подс. В. е осъществил престъпно деяние. Били приети нововъведени след шест месечния преклузивен срок факти.

Претендира се окръжният съд да отмени обжалваната присъда изцяло, като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли изцяло предявените граждански искове.

С жалбата не са представени и не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г., подсъдимият И. Р. В. и неговият защитник адв. В. Ф. поддържат въззивната жалба и направените искания. Адв. Ф. сочи, че съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди, каквито не са били претендирани от гражданския ищец. Поддържа твърдението, че механизмът на деянието не бил ясно описан в тъжбата и постановената присъда, което следвало да се възприеме, като съществено процесуално нарушение.

Частният тъжител Г. А. не се явява и не взема лично становище пред настоящата инстанция, независимо от предоставената възможност. Неговият повереник адв. И. Г. от АК Габрово оспорва жалбата и моли присъдата на РС С. да бъде потвърдена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и след служебна преценка на обжалваната присъда, констатира наличието на основания за нейната отмяна на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Севлиевски районен съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита. В тъжбата на Г. Х. А. се сочи, че на 05.08.2021 г. бил ударен по главата с бутилка, след което нямал спомен.

Когато се опомнил, имал кървяща рана на главата. В МБАЛ имал оплаквания 3 от сериозно главоболие и световъртеж. От удара му бил счупен и „един зъб“.

В съдебно медицинското удостоверение било записано: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, линейна рана в лявата челно – слепоочна област на главата /хирургически обработена и зашита/, кръвонасядане и оток на долната устна вляво. Оплаквания от главоболие и световъртеж. Претендира се подс. И. В. да бъде осъден за причинена лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Районният съд е осъдил подс. И. В. за причиняване на линейно разкъсно - контузна рана с косо - хоризонтален ход и дължина 4 см., разположена в лявата челно - слепоочна окосмена част на главата; малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната част на разкъсно - контузната рана; мозъчно сътресение без загуба на съзнание; травма в лявата половина на устата, изразяваща се в бледомораво до виолетово кръвонасядане и оток, разположен в лявата част на долната устна и разпростиращо се към брадичката; кръвонасядане от вътрешната /лигавичната повърхност/ на устната и частично счупена коронка на трети долен ляв зъб.

При тези обстоятелства е видно, че тъжбата на Г. Х. А. не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като няма данни за обстоятелствата на престъплението и по-конкретно, кои от изброените увреждания в обстоятелствената част тъжителят счита, че представляват телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Претенцията е обща. Формулирана е като „причинена лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Съдът не може по подразбиране да приема, че това са именно уврежданията, които са били описани в съдебно – медицинското удостоверение на д-р К. при липсата на изрично позоваване. Съдът не може по свое усмотрение да тълкува, че обвинението се отнася и до „един счупен зъб“, който не е конкретизиран, не е ясно какво точно е счупено от него и не се споменава в съдебно – медицинското удостоверение на д-р К. /ако се счита, че на това удостоверение се позовава частния тъжител относно уврежданията/. Съгласно заявеното в тъжбата, с действията си подсъдимият е причинил „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“, което отговаря на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В това число обаче се споменава, без да се претендира изрично, и оплакване от 4

„главоболие и световъртеж“, без да се твърди, че на А. са причинени и болки или страдания без разстройство на здравето. Така представената частна тъжба е следвало да се остави без движение, като на тъжителя се даде подходящ срок да конкретизира кои телесни увреждания обхваща обвинението.

Обратното пречи на подсъдимия да научи за какви обстоятелства е предаден на съд и да организира защитата си. Макар изискванията към тъжбата да са занижени в сравнение с обвинителния акт, от същата все пак следва да става ясно какви, колко на брой и в кои части на тялото са телесните повреди, даващи основание да се счита, че е налице престъпление от частен характер.

Неяснотата относно телесните увреждания, за които се води производството, се задълбочава в произнесения съдебен акт – присъдата на СРС. Подс. И. В. е осъден освен за линейно разкъсно - контузна рана, мозъчно сътресение, травма в лявата половина на устата и частично счупена коронка на трети долен ляв зъб, също така и за малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната част на разкъсно - контузната рана; оток, разположен в лявата част на долната устна и разпростиращо се към брадичката и кръвонасядане от вътрешната /лигавичната повърхност/ на устната. Никъде в тъжбата не се споменава подсъдимият да е предаден на съд заради малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната част на разкъсно - контузната рана, кръвонасядане или оток разпростиращи се към брадичката, а също така и за кръвонасядане от вътрешната /лигавичната повърхност/ на устната. Видно е, че за да произнесе присъда, СРС е повторил твърденията на експерта К., материализирани в СМЕ по документи на л. 100 – 104 от НЧХД. Този подход обаче е неправилен, тъй като заключението на вещото лице служи за проверка на твърденията от тъжбата. Експертното заключение няма функция за първи път в производството да определя рамката на обвинителното твърдение. То може единствено да потвърди или да опровергае твърдения на тъжителя, които вече са били ясно заявени в тъжбата, с която е сезиран съда. По тези причини въззивният съд намери, че с присъдата си СРС се е произнесъл и по непредявено обвинение /освен, че е приел да разгледа неясно обвинение/.

Основателно е възражението на защитата, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен граждански иск. В тъжбата Г. А. претендира 5 сума в размер на 10000 лв. /впоследствие 20000 лв./ за претърпени „психични страдания, нанесена тежка психична травма, влошаване на качеството му на живот и намалени социални контакти“. Като е приел такъв иск, съдът е осъдил И. В. да плати обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Освен, че от тъжбата не е ясно кои телесни повреди са включени в обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, това престъпление по никакъв начин не е свързано с пряк престъпен резултат психични страдания, нанесена тежка психична травма, влошаване качеството на живот и намалени социални контакти. Тъй като това са единствените вреди, които сочи тъжителя, в присъдата би следвало да се обсъди кои от тези психически страдания, психически травми и житейски и социални дефицити са били пряка и непосредствена последица от извършеното деяние. Негативи от физическа болка и страдание в обстоятелствата на гражданския иск за неимуществени вреди не се сочат. Така представеният осъдителен диспозитив не дава възможност да се установи дали В. е осъден да плати 5000 лв. за нанесени психически, житейски и социални вреди или за такива, които са резултат от болки и страдания, пряка и непосредствена последица от престъплението – нанасяне на телесна повреда. Извън горното ще разясним, че е несериозно да се приема за доказателство това, че „целият град говорел след инцидента, че И. Р. бил ударил с бутилка в главата Г. А.“.