Решение № 61 от 27.02.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е № 61

27.02.2020г., гр.

Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 648 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ОСТ Трейдинг “ ЕООД / н./ със седалище гр. Варна, представлявано от адв. Л.П. от ВАК, срещу решение № 944/05.12.2018г., постановено по т. д. № 41/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която, по установителни искове на „Обединена българска банка “ АД - гр. София, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, е прието за установено, че въззивникът дължи на банката сумите, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 9453/16.11.2017г., по ч. гр. д. № 17416/2017г. по описа на ВРС, а именно: сумата 4 099 834.12 лв., представляваща непогасена просрочена главница по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Анекси № 1/17.07.2014г., № 2/07.07.2015г. и № 3/30.06.2016г., сумата 166 634.90 лв., представляваща просрочена наказателна лихва /неустойка/ за периода 24.06.2017г.– 12.11.2017г., съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от раздел III от Общи условия по договори за кредит, сключвани от „ОББ“ АД с клиенти на Дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани програми“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2017г. до окончателното и́ изплащане.

Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна. Оплакването за недопустимост на решението е обосновано с доводи за наличие на предпоставки за спиране на производството по отношение на ответника „ОСТ Трейдинг “ ЕООД / н./, както и със съображения, свързани с неучастие на синдика на несъстоятелното дружество в първоинстанционното производство. По същество е направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, съставляващо неправилно отхвърляне на направено от страната доказателствено искане по чл.

190 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна „Обединена българска банка “ АД - гр. София, представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Синдикът на „ОСТ Трейдинг “ ЕООД / н./

- В.И.Г., не изразява становище.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция страните не се представляват.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Обединена българска банка “ АД- гр. София срещу „ОСТ Трейдинг“ ЕООД, „Симирамида-04“ ЕООД, С.Т.И. и О.Т.И., за установяване съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател и съдлъжници към банката, по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения № 1/17.07.2014г., № 2/07.07.2015г. и № 3/30.06.2016г., за които задължения са издадени заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17416/2017г. по описа на ВРС, XLIX състав.

В хода на процеса, с решение № 559/12.07.2018г. е обявена неплатежоспособността на „Симирамида-04“ ЕООД - гр. Варна, дружеството е обявено в несъстоятелност едновременно с откриване на производство по несъстоятелност и производството е спряно, на основание 632, ал. 2 ТЗ. Предвид липсата на пречки за постановяване на решение по същество по отношение на останалите солидарни длъжници, „Симирамида-04“ ЕООД - гр. Варна е заличено като страна в производството по т. д. № 41/2018г. на ВОС преди постановяване на решение № 944/05.12.2018г. По предявените срещу това дружество установителни искове е образувано отделно производство, което е спряно на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ.

Също в хода на първоинстанционното производство, с решение № 455/11.06.2018г. по т. д. № 1698/2017г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност и по отношение на въззивника „ОСТ Трейдинг “ ЕООД - гр. Варна. С определение № 3786/26.10.2018г. е конституиран като страна в производството по т. д. № 41/2018г. по описа на ВОС постоянният синдик на „ОСТ Трейдинг “ ЕООД - гр. Варна – В.И.Г.. Последният е редовно призован за проведеното на 05.11.2018г. открито съдебно заседание и е получил препис от съдебното решение. В тази връзка, не отговаря на фактите по делото оплакването в жалбата, че синдикът на „ОСТ Трейдинг “ ЕООД - гр. Варна не е участвал в производството.

Въззивна жалба вх. № 1097/14.01.2019г. е подадена от всички солидарни длъжници, срещу които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17416/2017г. по описа на ВРС, XLIX състав - „ОСТ Трейдинг“ ЕООД / н./, „Симирамида-04“ ЕООД / н./, С.Т.И. и О.Т.И.. Жалбата е върната в частта по отношение на въззивниците С.Т.И. и О.Т.И., с разпореждане № 2588/11.03.2019г., потвърдено с определение № 460/01.07.2019г. по ч. в. т. д. № 382/2019г. по описа на ВнАпС. Следователно първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на ответниците – физически лица.

По отношение на „Симирамида-04“ ЕООД - гр. Варна, исковете срещу което дружество са предмет на отделно исково производство, настоящото въззивно производство е прекратено с влязло в сила определение № 736/24.10.2019г.

Обжалваното решение, с което исковете са уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Неоснователно е оплакването в жалбата за наличие на процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ за постановяване на акт по същество по отношение на ответника „ОСТ Трейдинг“ ЕООД / н./. След откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – кредитополучател разглеждането на установителните искове е продължило при условията на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, с участието на синдика на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД, тъй като процесните вземания на банката са предявени и включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, а подаденото от длъжника възражение по чл.

690 ТЗ не е уважено.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, на която са основани правните изводи по предмета на спора, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че между „ОББ” АД и „ОСТ Трейдинг“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредитна линия от 24.06.2013г., по силата на който банката е предоставила кредитна линия за оборотни средства в размер до 4 100 000 лв., с първоначален краен срок на погасяване 24.06.2014г. Съгласно чл. 4, ал. 1 дългът по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, определен на база едномесечния SOFIBOR и надбавка 5 пункта годишно, като към датата на сключване на договора лихвата по кредита се равнява на 5.549%. В чл. 12, ал.1 и ал.2 от раздел III Общи условия по договори за кредите е предвидено, че при забава на плащанията на главница и лихви се дължи наказателна лихва върху всяко едно от вземанията, равняваща се на договорения по реда на чл. 4, ал. 1 от индивидуални условия или чл. 2, ал. 1 от Допълнителни условия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно до окончателно изплащане на сумата.

Погасяването на кредита е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти и особен залог върху вземания и съвкупности от вещи и вземания. Договорът е подписан от О.Т.И., лично и в качеството му на управител на „ОСТ трейдинг“ АД, и от С.Т.И., лично и в качеството й на управител на „Симирамида – 04“ ЕООД, които са встъпили в дълг в качеството им на солидарни длъжници. С анекси № 1/ 17.07.2014г. и № 2/07.07.2015г. е променен крайният срок за погасяване на кредита съответно на 24.06.2015г. и 24.06.2016г.

С § 3 от втория анекс е променен и действащия лихвен процент, като е договорено дългът да се олихвява с едномесечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, но не по-малко от 5 %.

С анекс № 3/30.06.2016г. падежът на задължението е продължен до 24.06.2017г. Договорът е прекратен с изтичане на уговорения между страните, с последния анекс, със срок за погасяване на кредита– 24.06.2017г.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, е допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която, прието от първоинстанционния съд, се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема, че както към датата на последния предоговорен краен срок за погасяване на кредита, така и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към момента, непогасените задължения за главница, наказателна лихва и разноски по процесния договор са в размерите, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници. Средства от кредитната линия са се усвоявали ежедневно, в работни дни, в периода 27.06.2013г. – 24.06.2017г. За усвояването на средства кредитополучателят е попълвал заявка до банката с посочване на сумата, която желае да му бъде отпусната, и с прилагане на разходооправдателни документи – подписани от дружеството фактури, установяващи задължения за плащане към съконтрахент. Общата стойност на всички усвоени суми възлиза на 33 642 167.35лв. За погасяване на кредитната линия, което обикновено се е случвало в края на всеки ден, кредитополучателят попълва заявка до банката с посочване на сумата, която желае да погаси.

Оплакванията във въззивната жалба по отношение на фактическите изводи на експертизата, съответно възприети в първоинстанционното решение, за размери на усвоени парични средства по процесния договор и непогасени парични задължения, не са конкретизирани. Не се релевират в нито една от инстанциите някакви факти и обстоятелства по общото оспорване на вземанията. Не се оспорва, че сумите са многократно усвоявани, не се сочат конкретно твърдения за други плащания, различни от тези, които са съобразени от банката при формиране размерите на непогасените задължения и от вещото лице при изготвяне на експертизата, или погасяване на задълженията по други способи.

Единственото оплакване в жалбата, което може да се приеме за относимо към бланкетното като цяло оспорване на размерите на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, е за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, съставляващо неправилно отхвърляне на направено от страната доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване на банката да представи оригиналите на заявките за усвояване на суми от кредитната линия, за да може ответникът да се запознае с положените в тях подписи и евентуално да оспори представителната власт на лицето, което ги е подписало.

Оплакването е неоснователно. На първо място, в отговора на исковата молба не са заявени възражения, относими към качеството на лицето, представлявало кредитополучателя пред банката в целия период от 27.06.2013г. до 24.06.2017г., в който кредитната линия е усвоявана ежедневно. На второ място, доказателственото искане е несвоевременно направено.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6915701b-6a7c-4bae-917e-165d5d46fa22