Решение № 142 от 02.08.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. В., 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500222 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

Подадена е жалба от Е. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр.В. длъжник по изп.д.№ 2027/2018г. по описа на ЧСИ С. Н., против Постановление 1097 от 06.06.2022г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.

Н. с рег. №898, постановено по изп.д. № 2027/2018г, с което на основание чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД е разпределена висящата по делото сума в размер 235.07 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което по силата на закона е настъпила перемпция и производството по делото е следвало да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Иска се да бъде отменено постановлението, както и да бъде спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело.

Срещу жалбата е постъпило възражение от “С.Г.Г. ЕАД, в което се поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото, обективиран в нарочен съдебен акт, който да подлежи на обжалване, съгласно чл.435 ГПК.

Обосновава неоснователност на жалбата поради липса на конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност на разпределението. Твърди, че 1 публичната продан е извършена при стриктно спазване на законовите разпоредби. Сочи се още, че перемпция не е настъпила, тъй като на 01.08.2020г. по молба на взискателя е наложен запор на банкови сметки на длъжника , поради което действие периодично през 2021 до 2022 г. са постъпвали суми по изпълнителното дело.

В мотивите си по обжалваното действие, ЧСИ излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Сочи се, че съгласно посоченото правно основание жалбата е срещу постановлението за разпределение, но не се излагат никакви пороци на прилагането на разпоредбата на чл.136 ЗЗД. По същество в жалбата се твърди само настъпване на перемпция.

Излага се, че разпределението е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД относно реда на привилегиите и съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. Относно перемпцията се излага, че такава не е настъпила, тъй като е налице поредица от направени искания и извършване на изпълнителни действия, които прекъсват срока по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната, подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес.

С оглед обстоятелството, че се излагат доводи за наличие на хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, отнасяща се до длъжника, следва да се приеме, че жалбата е допустима. По същество не се излагат доводи за неправилно извършено разпределение на постъпилата сума, а се твърди единствено настъпила перемпция, с чиито последици съдебният изпълнител не се е съобразил, поради което и следва да се приеме, че правното основание не е чл.463 ГПК, а чл.435, ал.2, т.6 ГПК. По отношение на твърдението за перемпция не се сочи от жалбоподателя кое е последното валидно поискано или извършено изпълнително действие, от датата на което е започнала да тече погасителната давност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява, че същото е образувано на 05.12.2018г. с номер 3348/2015г. по описа на ЧСИ Н. М., прехвърлено на ЧСИ С. Н. за продължаване на изпълнителните действия и образувано под номер 20188980402027. Взискател по делото е Б. П. Б. АД, 2 преобразувана в Ю. Б. АД срещу длъжниците М. Е. К. с ЕГН: ********** и ЕМ. М. К. с ЕГН: ********** за принудително събиране на парично вземане.

Основанието за образуване на изпълнителното дело е издаден на основание решение 381/07.10.2015г. по т.д.№608/2013г. по описа на ОС Б. изпълнителен лист от 06.04.2016г. С постановление от 22.06.22г. е заличен първоначалния взискател и на негово място е конституиран С.Г.Г. ЕАД.

За да е налице фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от изпълнителното дело, на 21.02.2020г. взискателят е поискал налагане на запор и извършване на опис на движими вещи, наложен е запор на банковите сметки на длъжника Е. М. К., открити в Б. Д. АД, като запорното съобщение до третото задължено лице е получено на 12.08.2020г. В резултат на запора по делото постъпват суми на датите 09.11.2021г., 13.01.2022г., 09.03.2022г., 08.06.2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че не са изтекли две години, в продължение на които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия. Такива са искани и са предприемани изпълнителни действия. В т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ВКС приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая периодично са постъпвали суми на посочените по горе дати през 2021 и 2022г., и макар, че не е посочена дата на действие –начало на течението на 3 давността, видно е че от което и да е от последните действия не са изтекли две години.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК, Видинският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр.Видин, ул.Горазд №48 - длъжник по изп.д.№ 2027/2018г. по описа на ЧСИ С. Н., против Постановление 1097 от 06.06.2022г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Н. с рег. №898, постановено по изп.д. № 2027/2018г., както и направеното искане за спиране на принудителното изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4