Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4464 от 08.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6614/2025
Вид
Решение № 4464
Подписан
08.12.2025
В сила
07.01.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1, изр. II · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110206614 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. И. срещу наказателно постановление (НП) №24-4332-031532/02.01.2025 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание: чл.183, ал.6, във вр. с ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва НП, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения по допуснати процесуални нарушения, а именно непосочване на задължителни минимални стандарти на реквизитите, посочени лимитативно в нормите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно непосочване на точната разпоредба, която се твърди, че е нарушена, наличие на съществено разминаване между описанието на нарушението и правната квалификация, непосочване на доказателствата, които да потвърждават евентуалното извършване на административното нарушение.Претендират се сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП е присъждане на разноски в размер на 400 лв. под минималния размер за адвокатско възнаграждение.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се 1 явява представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител на наказващия орган, в които се излага становище по същество.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по отношение на адвокатското такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 09.11.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 00:50 часа в гр. София по бул. „Пенчо Славейков“ с посока от бул. „Прага“ към бул. „Ген.

Тотлебен“ управлява лек автомобил ***, с ДК № ********* и преминава на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, като водачът е сам в автомобила.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д. и свидетеля по акта М. твърдят, че не си спомнят.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице И. М. Д. – командир на отделение при СДВР, оправомощен със Заповед №513з4533/31.05.2022 г. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е депозирал възражение в писмена форма на 13.11.2024 г.

Изискана е справка на

11.12.2024 г. от административнонаказващия орган за видеозаписи от района, които видно от писмо на СДВР не са били предоставени, тъй като срокът за съхранение, който е 30 дневен е изтекъл.

Изготвена е докладна записка от И. Д. относно възражението.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед №8121К12047/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи издалата процесното НП е назначена за началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР.

На изискването от СО на записи от видеонаблюдение е постъпил отговор, че същите се съхраняват за период от 25-30 дни и не са в състояние да предоставят такива за дата 09.11.2024 г.

Кредитират се изцяло писмените доказателства, доколкото липсват индиции относно тяхната неистинност и оспорване от страните. Не се кредитират гласните доказателства, тъй като свидетелите твърдят, че не спомнят и от тези показания не могат да се установят правнозначими факти.

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

2

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр. II от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано словесно.

Но от образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението.

В НП за разлика от АУАН не се сочи точната правна квалификация на твърдяното като осъществено административно нарушение. Посочената е нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като същата има три хипотези. Това е така, доколкото състава на чл.6, т.1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението, предвижда, че участниците в движението: „съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на марка и модел на МПС-то, за което се твърди, че е било управлявано от жалбоподателя.

Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти, които реализират хипотезата на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Но тази процесна хипотеза не е посочена като правна квалификация на 3 административното нарушение. Не е посочена и допълващата бланкетна норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно чл.7, т.1, б.”б” от Наредба №17/2001 г.

Съгласно същата: за регулиране на движението на пътните превозни средства (ППС) се светлинен сигнал с червен цвят, значението на която е съгласно чл.

31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“.

На следващо място е налице разминаване между описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП, както и между описаната фактическа обстановка в НП и посочената правна квалификация, която касае повторно извършване на настоящето административно нарушение. Горното е недопустимо, тъй като данни за извършване на деянието при условията на повторност не са посочени, а именно влязъл в законна сила акт, в случая НП, което да е при условията на §

От събраните и кредитирани доказателства не се установи осъществяването на административното нарушение по сочената правна норма. От събраните по делото доказателства не се установи фактическата обстановка описаната в АУАН и наказателното постановление. Свидетелите Д. и М. твърдят, че не си спомнят.

Предвид което същото се явява недоказано от обективна и субективна страна.

На следващо място не се установи, че административното нарушение е извършено и при условията на повторност. Това е така, доколкото друго НП, с което жалбоподателят в качеството на водач на МПС да е наказван за административно нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП не е посочен в обстоятелствената част на НП и то това друго НП да е влязло в законна сила и да отговаря на критериите, залегнали в §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно:

„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“

Административното наказание на жалбоподателя е наложено на основание чл.183, ал.6, във вр. с ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено повторно нарушение, а именно: „.Когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно“ Като в случая доказателства за наличие на повторност на административното нарушение не се усатновиха, както и такива данни не са посочени в самото НП, поради което посочената санкционна норма, че административното нарушение е извършено повторно не е следвало да се прилага.

Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото 4 следва да бъде отменено.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Б. в размер на 400 лв. без ДДС, се явява под границите, определени в Наредбата, тъй като освен глоба на жалбоподателя е наложено и наказание „лишаване от права“ и размерът не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в размер от 400 лв. без ДДС за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, още повече, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-031532/02.01.2025 г. на началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ ********, да заплати на М. И. И., с ЕГН **********, със с.а.: ****************, адв. П. Б. - ВрАК, сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5