Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 16.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 690/2021
Вид
Решение № 367
Подписан
16.11.2021
В сила
16.11.2021
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Плевен, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500690 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 555/15.06.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело № 4499/2020г. по описа на същия съд е признал за установено, на осн. чл. 422 от ГПК вр. с чл.150 и сл. от ЗЕ, че И. К. С. ЕГН********** от гр.Плевен, ул.*** дължи на „Топлофикация Плевен“ АД сумите, както следва: 495,91 лв. – главница, за периода от 01.11.2017г. до 31.05.2020г., 49,25 лв. – лихва върху главницата, за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2020 год., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2970/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.

Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. К. С. ЕГН********** от гр.Плевен да заплати на "Топлофикация Плевен" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, разноски по делото за исковото производство в общ размер 565 лв. и разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 2970/2020 год. по описа на ПлРС – в общ размер 75 лв.

1

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответната страна –ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД, ЕИК ***.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. К.

С. – ответник в производството, чрез процесуалния му представител – адв.И.

Д. от АК-Плевен. В нея се сочи, че решението се обжалва изцяло, като незаконосъобразно – постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата и е неправилно и необосновано. Развиват се подробни доводи, като се иска отмяна на решението и допускане на нова техническа експертиза. Оспорва се заключението на приетата пред първата инстанция експертиза, като некомпетентно и изготвено без да се опира на каквито и да било доказателства. Твърди се, че искът не се основава на реален отчет на потребена топлоенергия. Счита, че представените фактури и извлечение от сметка, които е оспорил с отговора на исковата молба не са годно доказателство, за да установят вземането на Топлофикация, именно поради липсата на реален отчет, какъвто не е представен нито в първото по делото заседание, нито в послествие. Като процесуално нарушение се сочи, че съдът не е уважил искането за назначаване но нова единична експертиза и по този начин не е дал възможност на ответника да защити правата си. Счита, че вещото лице изготвило техническата експертиза не е изпълнило точно задълженията си – не е посетило жилището, блока, абонатната станция, нито апаратурата в нея и заключението му не е годно доказателства. Оспорват се отделни твърдения от заключението на вещото лице относно приложение на технически стандарти, номера на абонатни станции и т.н. Счита, че неправилно РС-Плевен е кредитирал това заключение и е постановил решението си без да са събрани всички доказателства и най-вече реален отчет на ползваната топлоенергия. В заключение моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения от ТЕЦ-Плевен иск. Претендира се присъждането на деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок е подаден писмен отговор от „Топлофикация Плевен“ АД. В него се излагат доводи за правилно и законосъобразност на първоинстанционното решение и се моли да бъде потвърдено. Счита за изцяло неоснователни оплакванията в жалбата за некомпетентност на заключението на съдебно-техническата експертиза. Счита, че всички права на 2 страните са били гарантирани от съда и е дадена възможност да бъдат упражнени. Заявява, че изцяло споделя изводите на съда, че при извършване на разпределение на топлоенергията в сградата и в частност за имота на въззивника са спазени всички изисквания на българското законодателство.

Поради това моли решението да бъде потвърено, като претендира присъждане на разноски за втората инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РСПлевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно е и видно от приложеното ч.гр.д.№ 2970/2020 год. по описа на ПлРС, че същото е образувано на 14.07.2020 год. въз основа на депозирано от въззиваемото дружество срещу въззивника заявление на основание чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжника/сега ответник/ за процесните суми, като дължими във връзка с доставена и ползвана и 3 незаплатена топлоенергия /ТЕ/ в имота на ответника, находящ се на адрес: ул.***. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, инициирало настоящото исково производство, което се явява процесуално допустимо при наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.

Също безспорно е, че процесният имот е собственост на въззивника И.С., че се намира в топлоснадбена сграда и, че самото жилище се отоплява.

Не се спори и е видно от приложените към исковата молба фактури и извлечение от сметка, че за процесния период по партидата на въззивника са начислявани задължения за доставена и ползвана топлинна енергия.

Спорни по делото са въпросите дължи ли въззивника исковите суми.

С оглед въведените в жалбата оплаквания на първо място следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Първостепеннния съд своевременно и мотивирано се е произнесъл по всички искания на страните, включително и по това за нова единична техническа експертиза. По идентичен въпрос се произнесе и Окръжният съд в открито съдебно заседание.

Що се касае до толкова подробно атакуваното с жалбата заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че няма основание да се изключи същото от доказателствата по делото, защото твърденията за некомпетентност на вещото лице не са надлежно установени в това производство, а отделно от това всеки експерт депозира заключението си под страх от наказателна отговорност.

В същност спорния въпрос в случая има минимално отношение към това заключение.

Спорът основно се поражда от неплащането на част от стойността по издадените фактури за всеки отчетен период от въззиваемото дружество.

Затова и по-съществено по делото е заключението на съдебноикономическата експертиза отколкото това на техническата такава.

Независимо, че в жалбата, а и в отговора на исковата молба се прави изявление, че представените фактури и извлечение от сметка се оспорват, то това оспорване не е проведено успешно и съдът приема тези доказателства, като годни да установят вида и размера на вземането за съответния период, 4 поради следните съоблажения:

С оглед приетото за безспорно между страните обстоятелство, че въззивникът е собственик на топлоснабден имот то той се явява, по силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ клиент на ТЕ, длъжен е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая.

За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Борис Илиев . Независимо кога е настъпило присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че „Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.

Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“

5

Тъй като между страните не съществува индивидуален договор, то отношенията между тях се уреждат от Общите условия, приети по силата на чл.150 от ЗЕ, който гласи, че „Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията .“ Такива са приложени по делото, публикувани са съгласно изискванията на закона на 13.12.2007г. /десет години преди исковия период/ и са одобрени от ДКЕВР /приложено е решението/. Следователно са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите с арг. от чл.150 ал.2 от ЗЕ. Съгласно чл.49 ал.1 от тези Общи условия, справката за потребена топлинна енергия се предоставя от продавача – „Топлофикация-Плевен“ АД на купувача – И.С., чрез търговеца извършващ дялово разпределение – „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД. По делото са представени на л.108 до л.116 вкл. обобщена справка за имота, отчетни карти и подробни месечни справки за периода 11.2017г. – 05.2020г. В чл.49 ал.4 от същите Общи условия е отразено правото на купувача на рекламация на показанията на уредите и извършеното разпределение за предходен период в срок от 30 дни от получаване на справката. Отделно от това в чл.50 от Общите условия е регламентирано правото на жалба от страна на купувача, при неизпълнение на задължения от страна на продавача.

В чл.30 от Общите условия е регламентирано формирането на месечната дължима сума за ТЕ, в чл.31 срокът за заплащането й – 30 дни след изтичане на отчетния период, а в чл.30 ал.3 е посочено, че купувачът може да предяви възражения по начислените суми за ТЕ в 45 дневен срок след отчетния период, но според ал.4 то същия текст това не го освобождава от заплащане на сумата.