Решение № 1079 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501510 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 35524/30.04.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Дунав Турс Круизис“ ЕАД, ЕИК: 204381141, чрез процесуалния му представител адв. К. В., срещу решение № 1126/03.04.2024 г., постановено по гр. д. № 6893/2023 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от „Дунав Турс Круизис“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град ****, ЕИК 204381141, срещу С.

С. Д., ЕГН **********, с адрес в град ****, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че С. С. Д., ЕГН **********, дължи на „Дунав Турс Круизис“ ЕАД сумата в размер на 24080 лева, представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията № 1/01.03.2020г., сключен между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД и С. С. Д., по силата на който С. С. Д. се е задължил да работи при работодател „Дунав Турс Круизис“ ЕАД не по-малко от три години, считано от деня на приключване на обучението му и сключване на трудов договор № 5/01.03.2022г. за назначаването му на длъжност „Вахтен офицер“, който бил прекратен със Заповед № 49 от 06.02.2023г. по искане на работника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1773/29.03.2023г. по ч.гр.д. № 3844/2023г. по описа на ВРС, както и е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, „Дунав Турс Круизис“ ЕАД да заплати на С. С. Д., сумата от 3500 лева разноски по първоинстанционното дело.

Въззивникът – „Дунав Турс Круизис“ ЕАД, счита първоинстанционното решение за недопустимо, евентуално за неправилно. Счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл извън въведения с исковата молба предмет на делото. Счита, че не е извършен анализ и цялостна съвместна преценка на относимите към предмета на делото доказателства и, че мотивите към решението са 1 вътрешно противоречиви. Счита за неправилен изведения от първоинстанционния съд извод , че работодателят „Дунав Турс Круизис“ ЕАД не е осигурил реално обучение на работника С. Д..

По същество моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и предявения иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С. С.

Д., чрез процесуален представител адв. Т. Т. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивната страна – „Дунав Турс Круизис“ ЕАД редовно призована, не изпраща представител. Постъпила е молба с входящ № 24695/04.10.2024 г. подадена от адв. К. В. – процесуален представител на „Дунав Турс Круизис“ ЕАД. Към молбата са представени писмени бележки, в които заявява, че поддържа въззивната жалба.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - адв. Т. Т. от АК-Варна поддържа отговора на въззивната жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Дунав Турс Круизис“ ЕАД ЕИК 204381141, със седалище и адрес на управление: гр. ****, срещу С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: Област Варна, Община Варна, гр. ****, с която се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 24080 лева, представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията № 1/01.03.2020г., сключен между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД и С. С. Д., по силата на който С.

С. Д. се е задължил да работи при работодател „Дунав Турс Круизис“ ЕАД не по-малко от три години, считано от деня на приключване на обучението и сключване на трудов договор № 5/01.03.2022г., с който е същият е назначен на длъжност „Вахтен офицер“, който бил прекратен със Заповед № 49 от 06.02.2023г. по искане на работника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2023г. до изплащане на вземането. За процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1773/29.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3844/2023г. по описа на РС-Варна.

Ищецът - „Дунав Турс Круизис“ ЕАД в исковата си молба заявява, че на 01.03.2020г. между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД като работодател и С. С. Д. като работник е сключен договор за повишаване на квалификацията на работника на основание чл. 234 КТ. Съобразно договора „Дунав Typс Круизис“ ЕАД е организирало за период от две години практическо обучение на С. Д. на борда на свои речни пътнически кораби по професия и специалност „Корабоводител по вътрешните водни пътища на Европа“ за повишаване на квалификацията му. В изпълнение на задължението си по чл.1, ал.5 от този договор, „Дунав Typс Круизисис“ ЕАД е осигурило финансирането на обучението на С. Д. в размер на 10 000 лв. на година, като средствата са послужили за заплащане, както на обучителния практически курс, така и за командировъчни пари, пътни, разходи за осигуряване на битови условия и др. След приключване на обучението си и успешно положени изпити пред компетентните органи, обучаващият се придобил правоспособност „Капитан вътрешно плаване“ в определени обособени райони по р. Дунав. Съгласно сключения договор за повишаване на квалификацията работодателят е имал право да приеме обучаващия се на работа по новопридобитата квалификация и да го задържи на работа в срок от 3 години след завършване на обучението, а обучаващият се С. С. Д. се задължил, на основание чл. 234, ал.

3 от КТ във връзка с чл. 4, ал. 3 б. б от Договора за повишаване на квалификацията, да 2 работи при работодателя не по-малко от 3 години, считано от деня на успешното завършване на обучението и сключване на трудов договор вече за длъжност „Вахтен офицер II“. Обучителният курс е завършен успешно и С. С. Д. е бил нает на длъжност „Втори помощник-капитан/вахтен офицер“ съобразно трудов договор № 5 от дата 01.03.2022г.

На 06.01.2023г. С. С. Д. подал заявление до изпълнителния директор на „Дунав Typс Круизис“ ЕАД за прекратяване на трудовия си договор, считано от 01.02.2023г., като в случвай че молбата му не бъде уважена, същото е следвало да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. В писмен отговор от 09.01.2023г. „Дунав Typс Круизис“ ЕАД е отказал да прекрати трудовия договор със С. Д. по взаимно съгласие, като му напомнил за поетото задължение да работи при него не по-малко от 3 години след успешното завършване на обучителния курс и наемането му на работа, както и последиците от неизпълнение дължимост на предвидената в договора неустойка в размер на 10 000 лв. за всяка година на обучение - общо 20 000 лв., и обезщетение в размер на шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение - 4 080 лв. За посоченото вземане „Дунав Typс Круизис“ ЕАД е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3844/2023г. по описа на Районен съд - Варна, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал.2 ответникът подал възражение, с което „Дунав Typс Круизис“ ЕАД обуславя наличието на правен интерес за предявяване на настоящия положителен установителен иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С.

С. Д.. Същият твърди, че работодателят „Дунав Typс Круизис“ ЕАД никога не е организирал за него практическо обучение по специалност „Корабоводител по вътрешните водни пътища на Европа“ и никога не е правил разходи свързани с такова обучение. Заявява, че към 01.03.2020г. е имал положени изпити за функция „Корабоводене“ за шест обособени районаучастъци от р. Дунав. Заявява, че първоначално е бил назначен в „Дунав Typс Круизис“ ЕАД с договор от 28.02.2020г. като „Щурман“ на кораб „Престиж“, като към него момент работодателят е бил наясно, че работникът имал правоспособност „капитан вътрешно плаване“, доколкото е представил свидетелство за правоспособност. Твърди, че работодателят го бил принудил да подпише договора за повишаване на квалификацията.

Твърди, че „Дунав Typс Круизис“ ЕАД не отговаря на условията по Наредба № 6/05.04.2012г. за компетентност на морските лица в Р. България, за да бъдат учебен център или лице, което да организира обучителни курсове. Твърди, че по изложените обстоятелства, договорът от 01.03.2020г. е нищожен, тъй като има невъзможен предмет. Твърди, че клаузите за неустойка /обезщетение/ са нищожни като противоречащи на закона, а размерът на уговорената неустойка е и прекомерен.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 3844/2023 г. по описа на РС-Варна се установява, че в полза на „Дунав Typс Круизис“ ЕАД е издадена заповед № 1773/29.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу С. С. Д., за сумата в размер на 24080 лева, представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията № 1/01.03.2020г., сключен между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД и С. С. Д., по силата на който длъжникът се е задължил да работи при работодател „Дунав Турс Круизис“ ЕАД не по-малко от три години, считано от деня на приключване на обучението му и сключване на трудов договор № 5/01.03.2022г. за назначаване на длъжника на длъжност „Вахтен офицер“, който бил прекратен със Заповед № 49 от 06.02.2023г. по искане на работника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 481,60 лева – заплатена държавна такса.

От трудов договор 11/28.02.2020 г. става видно, че на 28.02.2020г. между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД като работодател и С. С. Д. като работник бил сключен трудов договор, съобразно който работникът се задължил да заеме длъжността „Щурман“ при работодателя 3 считано от 01.03.2020г. срещу основно месечно възнаграждение от 610лв.

Към трудовия договор е представена длъжностна характеристика за длъжността „щурман“

От договор за повишаване на квалификацията № 01/01.03.2020 г., сключен между „Дунав Турс Круизис“ ЕАД като работодател и С. С. Д., на длъжност „щурман“, в качеството му на обучаващ, се установява, че на основание чл. .234 от КТ между страните е сключен договор за повишаване на професионалната квалификация. В договора е посочено, че работодателят се задължава да организира и финансира обучението за повишаване на квалификацията, а обучаващият се приема да участва и да завърши успешно обучението си.

Доказателство за успешно завършено обучение е изготвен от капитана на кораб рапорт, в който се посочва успешното завършване на практическото обучение на обучаващия се и представянето на минимум 3 валидни сертификати на обособените райони по река Дунав или Рейн, за успешно положени изпити за придобита правоспособност „Капитан вътрешно плаване“. Професията и специалността, по която обучаващият се ще се обучава е „корабоводител по вътрешни водни пътища в Европа“. В резултат на обучението, обучаващият се следва да придобие правоспособност „Капитан от вътрешно плаване“, с минимум три успешно положени изпита пред компетентните органи, от които задължително следва да има сертификат за придобита правоспособност в определени райони по река Дунав или река Рейн. Времетраенето на обучението е две години, считано от 01.03.2020 г. без откъсване от работа по трудов договор № 11/28.02.2020 г. Средствата за обучението са в размер на 10000 лева за една година, които са за сметка на работодателя, в които се включват: практически обучителен курс, нормативно установеният минимален размер на командировъчни пари, пътни разходи и др. Работодателят се задължава да финансира обучението до посочения размер. Работодателят се задължава да приеме обучаващия се на работа след успешно приключване на обучението, като има право да го задържи на работи за срок от три години след приключване на обучението. Работодателят има право да получи договорените неустойки и обезщетения при неизпълнение на задълженията на обучаващия се.