Решение № 565 от 29.11.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

Ловеч, 29.11.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА при секретаря

АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 930/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от С.Н.П. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ София за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Твърди се, че в периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът работил при ответника на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ на смени от по 12 часа всяка, при сумирано изчисляване на работното време, като смените включват и нощен труд. Твърди се, че при отчитане на изработените часове положения нощен труд не е преизчислен с коефициент, а за изработеното време над нормативно установеното за отчетен период на ищеца не е заплатено възнаграждение.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 439,16 лв. – възнаграждение за 179 часа положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането и сторените по делото разноски по делото.

Ответникът не оспорва, че за процесния период с ищеца са се намирали в служебно правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на селението“; не е спорно, че ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време; не се оспорва, че при изчисляване на отработените часове положения нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Ответникът оспорва при изчисляване продължителността на отработеното време на отчетен период нощните часове да следва да се трансформират в дневни, след което да се извършва преценка дали е надхвърлена нормативно установената продължителност на работното време. Твърди, че правилото е приложимо единствено за определяне възнаграждението за положен нощен труд, което е заплатил на ищеца.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. В., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Н., която по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, а съображения за това развива в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че за процесния период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на селението“, като това се подкрепя и от ангажираните по делото заповед за назначаване и актове за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика /л. 27-31 от делото/.

Не е спорно също между страните, че през процесния период ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време.

От прието по делото заключение на вещото лице икономист се установява, че през процесния период ответникът е работил при ответника на длъжност „старши пожарникар“ на смени от по 24 часа всяка, от осем часа сутринта на единия ден до осем часа на следващия ден. Всяка смяна включва осем часа нощен труд, полаган в периода от 22,00 до 6,00 часа. Работното време на ищеца е отчитано сумирано, като за периода май – септември 2016 г. и юли 2018 г. до март 2019 г. вкл. отчетът е бил ежемесечен, а в периода четвъртото тримесечие на 2016 г., цялата 2017 г. и първото и второто тримесечие на 2018 г. отчетът е извършван на тримесечие. За периода ищецът е обработил часовете по норматив /месечно и на тримесечие/, като за отработените часове над нормативно установеното работно време му е начислявано и изплащано възнаграждение за извънреден труд /извода на вещото лице, че на ищеца е изплащано в периода възнаграждение за извънреден труд се подкрепя и от представените по делото разпечатки на платежни бележки /л. 32 – 66 от делото/. Извънредният труд е изчисляван на база месечните ставки, с увеличение от 50 % в границите между 5,91 лв. в началото на периода и 7,93 лв. в края на периода. Общо положените часове нощен труд за периода са 1 208 часа, като те не са преобразувани в дневни. След приравняването им с коефициент общата продължителност на часовете положен труд за периода са 4 770 часа при нормална продължителност при осемчасов работен ден от 4 560 часа или положения извънреден труд е 210, като за 37 часа е платено възнаграждение, а разликата за доплащане е 173 часа, за които се дължи възнаграждение от 1 155,59 лв. За положения от ищеца нощен труд /1 208 часа/ е заплатено възнаграждение от 0,25 лв. Изводите на вещото лице за изплащане на нощен труд се подкрепя и от представените по делото разпечатки на платежни бележки /л. 32 – 66 от делото/. Експертът в разбивка е посочил часовете положен нощен труд за периода, преди и след приравняването им към дневни с коефициент 1,143, общият брой отработените часове, положеният извънреден труд, часовата ставка и дължимото възнаграждение според броя часове както следва: м. май 2016 г. /от 20-ми май до края на месеца/ 16 часа нощен труд, равняващи се на 18 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 58 часа при 56 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от два часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 11,82 лв.; м. юни 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 184 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв.; м. август 2016 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 190 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 6 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 35,46 лв.; м. септември 2016 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 167 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 7 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 41,37 лв.; за периода октомври – декември 2016 г. 144 часа нощен труд, равняващи се на 165 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 536 часа, при 512 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 21 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 124,11 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за три часа – 17,73 лв.; за периода януари – март 2017 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 531 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 138,25 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 4 часа – 24,02 лв.; за периода април – юни 2017 г. 136 часа нощен труд, равняващи се на 155 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 505 часа, при 480 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 19 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 114,22 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 6 часа – 36,03 лв.; за периода януари – март 2018 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 513 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 64,89 лв.; за периода април – юни 2018 г. 152 часа нощен труд, равняващи се на 174 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 510 часа, при 480 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 22 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 158,61 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 57,69 лв.; м. юли 2018 г. 16 часа нощен труд, равняващи се на 18 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 178 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 2 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 14,42 лв.; м. август 2018 г. 8 часа нощен труд, равняващи се на 9 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 185 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 1 час, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 7,21 лв.; м. септември 2018 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 159 часа, при 144 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 7 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 50,46 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 57,69 лв.; м. октомври 2018 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 193 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 64,89 лв.; м. ноември 2018 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 183 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 7 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 50,47 лв.; м. декември 2018 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 160 часа, при 144 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 7,21 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 57,67 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 57,69 лв.; м. януари 2019 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 185 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,93 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 71,37 лв.; м. февруари 2019 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 167 часа при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,93 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 55,51 лв.; м. март 2019 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 166 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,93 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,58 лв.. При разпита на вещото лице в откритото съдебно заседание то посочва, че ставката за извънреден труд е определена на база часовата ставка увеличена с 50 %.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.

За периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в служебно правоотношение с ответника. В рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 24 часа, при сумирано отчитане на работното време на едномесечни и тримесечни периоди. С оглед продължителността на дежурство /24 часа – от осем часа на единия ден до 8 часа на другия ден/ всяко от тях е включвало и полагането на нощен труд с продължителност от осем часа. При сумирано отчитане на работно време, установената нормативна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /на месец или на тримесечие/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане на работното време.

Разпечатката съдържа 20 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/691451c5-8dd9-477b-be3b-babedf8e80a7