Решение № 6940 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6940 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110137340 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. А. С., С. А. К., В. А. К., С. Х. Д. и Л. В. М. в качеството им на наследници на К. В. С..

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в качеството им на наследници на К. В. С., за осъждането им да заплатят сумите, както следва: всеки от петимата ответници Н. А. С., С. А. К., В. А. К., С. Х. Д. и Л. В. М. да заплати по 1/5 част от процесните задължения, представляващи сумите от: 140,31 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., 29,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.10.2022 г. в размер на 3,71 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30,05.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, в качеството му на клиент на топлинна енергия за процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на наследодателя на ответниците в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците, като 1 наследници на клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно село, ж.к. Лагера, бл. 46, вх. Г, ет. 7, ап. 85, аб. № 108719, са носители на задължението за погасяване на процесните суми. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в наследството, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът В. А. К. оспорва предявените срещу него искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Сочи, че понастоящем няма качеството на наследник на лицето К. В. С., тъй като е депозирал изрично заявление за отказ от наследство, за което му е издадено удостоверение от съда. Моли исковете спрямо него да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът Л. В. М. оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Сочи, че потребител на топлинна енергия в процесния имот е било лицето К. В. С., който е бил наемател на имота, като ответникът Л. В. М. не е сключвал договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество.

Поради липса на облигационно отношение между страните оспорва дължимостта на претендираните от него суми. Оспорва и факта, че е придобил 1/5 част от наследството, оставено от лицето К. В. С., както и че е задължен за 1/5 част от задълженията на последния към ищцовото дружество. Сочи, че процесният имот представлява общинско жилище, като ответникът не е придобил собствеността на каквато и да е част от него. В условията на евентуалност прави и възражение за изтекъл период на погасителна давност. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата Н. А. С. оспорва предявените срещу нея искове. На първо място оспорва качеството си на наследник, а така също и роднинска връзка с лицето К. В. С.. На следващо място счита, че по делото не са представени доказателства за приемане на наследството, оставено от лицето К. С.. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за част от процесните вземания. Моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на лихва върху непогасено в срок възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответниците, в качеството си наследници на потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, са носители на задължението, както и погасени ли са вземанията поради изтекъл давностен срок.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства титулярът на партидата за процесния период да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е ползвател на процесния топлоснабден общински имот в процесния период по силата на сключен договор за наем.

Следва да се даде отговор на въпроса има ли К. В. С. качеството на потребител въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в процесния период. По делото е представена Заповед № ЖН-04-104 от 1987 г., издадена от Началник на службата на жилищно настаняване въз основа на чл. 7 и 13, ал. 2 от Закона за наемите отношения /отм./, по силата на която в процесния имот е настанено лицето К. В. С..

Приет по делото е и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 17.11.1987 г., сключен с К. В. С., в качеството му на наемател, въз основа на решение за настаняване от същата дата, от който се установява, че на лицето е отдаден за ползване под наем процесният имот с адрес: гр. София, общ. К С писмо, изпратено от кмета на Район „Красно село“ – СО, до ищцовото дружество от 26.05.2023 г., се установява, че ищцовото дружество е уведомено за настъпилата смърт на К. В. С., както и че имотът е запечатан от органите на полицията поради водено разследване. С писмо, изпратено от кмета на Район „Красно село“ – СО, до ищцовото дружество от 27.02.2024 г., се установява, че със заповед от 2024 г. в процесния имот е настанено лицето Н и неговото семейство.

Ето защо може да се наложи извод, че за целия процесен период ползвател по силата на облигационно правоотношение /договор за наем/ е бил К. В. С..

От приетото по делото удостоверение за наследници на К. В. С., издадено на 14.10.2024 г. от Столична община, се установява, че същият е починал на 04.11.2022 г., като е оставила петима наследници – ответниците по делото, намиращи се в еднаква 3 степен по родство с техния наследодател /л. 68 - 71/. С оглед направеното от ответниците оспорване на съдържанието на удостоверението за наследници от ответниците Н. С. и Л. М., съдът, с протоколно определение от 10.04.2025 г. е открил производство по оспорване на документа. Носещите тежестта за установяване неистинността на оспорения официален документ не проведоха успешно доказване, поради което документът не следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Отделно следва да се посочи, че ответницата Н. С. с депозирания отговор на исковата молба прави грешна интерпретация на удостоверението за наследници. Така например сочи, че посочените на позиция 1. и 1.1 от удостоверението лица, а именно В С. и Ма С.а, които са брат и сестра, ответницата счита, че всъщност са родител и дъщеря, поради което поставя въпроса за нелогичната разлика във възрастта от 12 години.

Налага се извод, че след смъртта на наследодателя К. В. С., настъпила на 04.11.2022 г., негови законни наследници са ответниците по делото, при права по 1/5 ид. част за всеки от тях.

От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено на 29.11.2024 г. по гр. дело № 69695/2024 г. по описа на СРС, се установява, че ответникът В. А. К. се е отказал от наследството, оставено от неговия наследодател К. В. Станечв /л. 107/. Ето защо исковете срещу ответника В. А. К.се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, не е имало отоплителни тела и узаконен водомер за топла вода. Топлинна енергия за отопление в процесния период не е била начислявана. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Топлофикация София“ АД. Поради неосигурен достъп, топлата вода в процесния период е била начислявана на база потребители (за 1 лице) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била начислявана на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 120 куб. м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като е спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период и съответства на одобрения тип.