Решение № 3 от 04.01.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2165/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 04.01.2026
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Плевен, 04.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430102165 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Т. Д. Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. З. Л., САК, Адрес за връчване на съобщения: ***, чрез адв. З. Л., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.15, вх. А, ет. 4, в която се твърди следното : по силата на заповед за изпълнение № 3205/14.09.2012г. по ЧГД № 433 7/2012г. по описа на районен съд гр. Плевен, ГК, както и на изпълнителен лист от 15.02.2013г., издаден от районен съд гр. Плевен, ГК, VIII с-в, ищецът е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 11860.28 лв. - главница, 1239.05 лв. - лихва за забава от 30.10.2011г. до 26.07.2012г., 69.09 лв. — наказателна лихва за периода 06.07.2012г. до 26.07.2012г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 27.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 263.37лв. за държавна такса и 513.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 02.07.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като купувач е сключен договор за покупко- продажба на вземания (цесия).
На 21.09.2017г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД подава молба до ЧСИ Ц.Н., per. № *** от КЧСИ, за образуване на изпълнително дело срещу ищеца. Такова е образувано под № 2017***0400734.
На 02.10.2017г. съдебният изпълнител изпраща съобщения за налагане на запор по банковите сметки на ищецът в Първа инвестиционна банка АД.
1
Не е известно предприемани ли са преди дата 02.10.2017г. и други действия по изпълнението.
След наложения запор по банковите сметки на 02.10.2017г„ не са поисквани и извършвани други принудителни действия, поради което делото е перемирано на 02.10.2019г., като с постановление на ЧСИ, издадено едва на 08.01.2024г„ е констатирано прекратяването на делото. Счита, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от 02.10.2017г., тъй като от тази дата не са извършвани никакви действия по изпълнението.
На 21.12.2023г. е депозирана молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която уведомява ЧСИ, че на 19.03.2020г. дружеството е сключило договор с „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърляне на вземания. Изпълнителни действия по искане на това дружество не са извършвани.
На 14,03.2025г. от сметката на ищеца в Уникредит Булбанк е преведена по сметка ЧСИ Ц.Н., per. № *** от КЧСИ сумата от 12 409.36 лева.
При посещение в банката Т. Д. установява, че плащането е извършено по запор 831322 в полза на ЧСИ Ц.Н., peг. № *** от КЧСИ.
На 26.03.2025г. с ищеца посетили кантората на ЧСИ Ц.Н., peг. № *** от КЧСИ и установили, че въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2025***0400489, като тогава на ищеца е връчена покана изх. № 07474/04.03.2025г.за доброволно изпълнение. Делото е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на ищеца са наложени запори в три банки, на трудовото му възнаграждение и на три броя МПС.
С поканата съдебният изпълнител уведомява Т. Д., че задължението по делото е главница в размер на 11 860.28лв., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2012г. в размер на 16 084,45 лв., неолихвяема сума в размер на 2 874.51лв., включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е 2 507.32лв., а така също присъединените публични държавни вземания по чл. 458 от ЕПК в полза на държавата, в размер на 800лв.
От правна страна се заявява следното :
Ищецът не дължи начислените суми по изпълнителното производство, поради следните съображения:
По изп. д. № 2017***0400734, по описа на ЧСИ Ц.Н., per. № *** от КЧСИ, е предприето едно принудително изпълнително действие, а именно налагането на запор по банкови сметки на длъжника, на 02.10.2017г., след което не са поисквани и извършвани други същински принудителни действия, поради което делото е перемирано на 02.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Според даденото в т.10 от ТР № 2/2013 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. От това следва, че дори давността да се смята за прекъсната с последното извършено от ЧСИ действие по изпълнението от 02.10.2017г., то дългът е погасен по давност на 02.10.2022г.
В периода след 02.10.2019г. (когато е настъпила перемпция) не са били извършвани никакви изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител.
По изложените съображения следва да се приеме, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по изпълнителното дело понастоящем е погасено по давност на 02.10.2022г. (това се обстоятелство се установява и от отбелязването от ЧСИ на гърба на изпълнителния лист) и не съществува, въпреки че делото е образувано отново при същия съдебен изпълнител.
Към настоящия момент изп. дело № 2025***0400489, по описа на ЧСИ Ц.Н., per. № *** от КЧСИ, е висящо и ЧСИ е предприел действия за събирането на вземанията на взискателя.
Смята, че ищецът не дължи сумите по изпълнителното дело, поради ново настъпили обстоятелства, породили се след издаване на изпълнителния лист, а именно погасяване на вземанията на основание изтекла погасителна давност. Ето защо, за него възниква правният интерес да потърси правата си пред съда, като предяви настоящия иск.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че Т. Д. Д. не дължи сумите по заповед за изпълнение № 3205/14.09.2012г. по ч.гр.д. № 4337/2012г. по описа на районен съд гр.
Плевен, ГК, както и на изпълнителен лист от 15.02.201 Зг., издаден от районен съд гр.
3
Плевен, ГК, VIII с-в, с които ищецът е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 11860.28лв. - главница, 1239.05лв. - лихва за забава от 30.10.2011г. до 26.07.2012г., 69.09лв. - наказателно лихва за периода 06.07.2012г. до 26.07.2012г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 263.37лв. за държавна такса и 513.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, които суми понастоящем са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 2025***0400489, по описа на ЧСИ Ц.Н., per. № *** от КЧСИ
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва, като се твърди следното :
На първо място е направено възражение за неподсъдност на делото, което съдът приема за несъстоятелно, т.к. приема за приложима нормата на чл.113 от ГПК за определяне на подсъдността , а настоящият адрес на ищеца е ***.
На следващо място, счита искът за недопустим за сумата над 1 673,02 лв., представляваща главница по изп. лист, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
За установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл, 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД/в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК./. В конкретния случай, вземането е съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага петгодишната погасителна давност.
Следва да бъде отбелязано, че след посоченото в исковата молба изпълнително действие от 02.10.2017г., с молбата за конституиране входирана на 01.06.2020г. е поискано насрочване на опис движими вещи, което действие несъменнено е прекъснало давността.
В тази връзка следва да бъде посочено, че с Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притежание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл.426 ал.2 от ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в 4 срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притежание, съгласно чл.116,б."в" ЗЗД Основанието по чл.116,6. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem.
Също следва да бъде взето предвид, че съгласно мотивите на ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, въпрос №3, съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин