Решение № 46 от 07.07.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Лом, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200231 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Е. О. Е. от ***, обл. Видин, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № 26-0294-000131 от 17.03.2026 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 255.65 € /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. С. С. от АК - Видин.

Процесуалният му представител поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото наказателно постановление като се претендират и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

1

С Наказателно постановление № 26-0294-000131 от 17.03.2026 г. на жалбоподателя Е. Е. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 255.65 € и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 25.02.2026 г. в гр. Лом, ул. „***“ в района на дом № 2 с посока на движение към гр. *** управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на *** от гр. Видин, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 10.09.2025 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес и в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

П о същество жалбата се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 25.02.2026 г. Е. Е. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на *** в гр. Лом, обл. Монтана. На ул. „***“, в района на дом № 2 с посока на движение към гр. *** бил спрян за проверка от служителите на РУ - Лом – С. И. и П. П.. След извършена проверка с РСОД установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 10.09.2025 г. на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП /липса на сключена застраховка „гражданска отговорност“/. Затова на Е. е съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като е издадена и Заповед за прилагане на ПАМ и на водача е отнето СУМПС. С мотивирана резолюция от 26.02.2026 г. материалите са изпратени на РП – Монтана. На 11.03.2026 г. с Постановление на прокурор в МРП ТОЛ е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на административно наказание.

Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 26-0294-000131 от 17.03.2026 г., с което наложил съответните административни наказания. С Решение № 449/27.03.2026 на АС – Видин наложената принудителна административна мярка е отменена.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът намира, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

2

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от Е., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Вярно, според чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.“ Чл.

574, ал. 11 КЗ предвижда, че ако не е сключена застраховка ГО Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 (който регистрира превозните средства в Република България - сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР.) да прекрати регистрацията на превозното средство. За това служебно уведомяване на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Видин и за съответното прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен (видно от писмо рег. № 953000-5311 на Сектор „ПП“ към ОД МВР Видин, както и от показанията на самия собственик – *** П.а). Съдът кредитира показанията на св. П.а като достоверни, тъй като по делото действително няма никакви данни да е научила по какъвто и да било начин за прекратената регистрация на собствения й автомобил. Още по-малко би могъл да знае за това фактическо положение управляващият автомобила несобственик. Затова и същият не следва да се наказва с предвидените в чл.

175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:

„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), 3 което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо действие, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и породените от нея правни последици.

Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че за същото 4 няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията му, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който всеки собственик/водач на МПС да може да извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Е. Е. виновно /нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено (в който смисъл е и цитираното по-горе Тълкувателно постановление, както и константната съдебна практика - напр.

Решение по КАНД № 1359 от 2022 год. на АС – Бургас, Решение № 147 от 12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин; Решение № 659 от 31.10.2023 год. по КАНД № 618/2023 год. на АС – Монтана и Решение № 683 от 01.06.2026 год. по КАНД № 220/2026 год. на АС – Монтана).

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се 5 присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. С представения от адв. С. договор за правна защита и съдействие се претендират разноски в размер на 300 € /триста евро/ за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. /204,52 €/. Затова и в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 204,52 €, вместо претендираните 300 €.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0294-000131 от 17.03.2026 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на Е.

О. Е. от ***, обл. Видин, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 255.65 € /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА

МПС“ за срок от

6

/шест/ месеца, като

Разпечатката съдържа 40 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6912d6d4-48d1-49e0-9dc3-0824a6c2b073