Решение № 3212 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330118039 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Етажна собственост на сграда с идентификатор **, находяща се в **, **, представлявана от у. О.Л.П., чрез пълномощника адв. И. Ц., срещу И. Н. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за самостоятелен обект, представляващ апартамент № **, находящ се в **, **, съгласно Решение от 06.08.2019 г. на Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ** от **– сума в общ размер от 496,36 евро, от която: 90,86 евро – разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2018 г. и 405,50 евро възнаграждение за поддържащата общите части на сградата компания за 2019 г.; сумата от 143,26 евро – лихва за забава върху сумата от 496,36 евро за периода 28.08.2019 г. – 01.08.2022 г.; както и съгласно Решение от 11.08.2021 г. на Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ** от ** – сума в общ размер от 1007,13 лева, от която: 100,07 евро – разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2019 г.; 84,69 евро – разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2020 г.; 8,95 евро – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г.; 2,42 евро – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г.; 405,50 евро – възнаграждение за 1 поддържащата общите части на сградата компания за 2020 г.; 405,50 евро – възнаграждение за поддържащата общите части на сградата компания за 2021 г.; сумата от 84,77 евро – лихва за забава върху сумата от 1007,13 евро за периода 02.09.2021 г. – 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 12.08.2022 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5826/15.08.2022 г. по ч. гр. д. № 11752/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, представляващ апартамент № **, находящ се в **, **.

Твърди се, че етажната собственост, намираща се на посочения адрес, е сключила договор за поддръжка на общите части с поддържащата компания „Фасилити мениджмънт груп“ ЕООД.

Сочи се, че на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 06.08.2019 г., са взети решения етажните собственици да заплатят разходите за поддръжка на общите части за 2018 г. в размер от 90,86 евро и за заплащане на годишно възнаграждение на поддържащата компания, на която е възложено управлението на общите части на сградата за 2019 г. в размер от 405,50 евро.

Поддържа се, че на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 11.08.2021 г., са взети решения етажните собственици да заплатят разходите за поддръжка на общите части за 2019 г. в размер от 100,07 евро и за 2020 г. в размер от 84,69 евро; за заплащане на годишно възнаграждение на поддържащата компания, на която е възложено управлението и поддръжката на общите части на сградата за 2020 г. в размер от 405,50 евро и за 2021 г. в размер от 405,50 евро, както и за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г. в размер от 8,95 евро и за 2020 г. в размер от 2,42 евро.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на апартамент № **, не е заплатил изцяло дължимите от него суми съгласно приетите от ОС на ЕС решения.

Излага се, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11752/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която длъжникът подал възражение, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното, моли се исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Н. И., чрез служебно назначения адвокат С. Г., с който се оспорват исковите претенции. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния апартамент, находящ се в **, **. Твърди се, че същият е закупил имота през м. ** г., към която дата, както апартаментът, така и целият комплекс били необитаеми и без никаква поддръжка.

Поддържа се, че при закупуване на апартамента не са поставяни условия, че купувачът ще има задължение да плаща за поддръжка на 2 жилищния корпус, а още по-малко за поддържаща фирма. Сочи се, че в периода от 2011 г. до 2018 г. ответникът, като собственик в етажната собственост, не е търсен по никакъв повод – не е получавал покани и на вратата му не е залепвана бележка за това, че ще има събрание на етажната собственост или че има парични задължения. Ответната страна счита, че не е имало събрание относно задълженията към етажната собственост.

Изтъква се, че поддържащото предприятие е работило за бъдещо неясно плащане относно поддръжката и ремонта, доколкото в исковата молба е посочено, че на проведеното през 2019 г. събрание е взето решение за разходите през 2018 г., а на следващото проведено събрание е прието утвърждаване на разходи за две години назад. Счита, че не е ясно в действителност имало ли е разходи в периода 2018 г. 2021 г., респ. кой е плащал и за какви ремонти. Изтъква се, че доколкото ответникът е бил з. през процесния период, не би могъл да научи за горепосочените обстоятелства.

Оспорва избора на поддържащата фирма и управителя на етажната собственост. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми. Предвид изложените твърдения, моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед становището на страните и на основание чл. 153 от ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че ответникът И. Н. И. е собственик на самостоятелен обект, представляващ апартамент № **, находящ се в **, **.

Между страните не се спори, а и от представените като писмени доказателства по делото Протокол на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда от 06.08.2019г. и Протокол на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда от 11.08.2021г. се установява, че процесната жилищна сграда, с адрес: **, представляваща **, Секция F се намира в режим на етажна собственост, респективно отношенията между съсобствениците се регулират от разпоредбите на ЗУЕС /по аргумент от чл. 3 ЗУЕС/. В тази насока е и представеният по делото Договор за управление, администриране и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост сключен с „Фасилити мениджмънт груп“ ЕООД.

По делото са приети като писмени доказателства Протокол на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда от 06.08.2019г. и Протокол на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда от 11.08.2021г. Видно от представения по делото Протокол на общото събрание от 06.08.2019г. /л. 18 от делото/, общото събрание на етажната собственост е взело решение етажните собственици да заплатят разходите за поддръжка на общите части на сградата за 2018 г. в размер от 90,86 евро и за заплащане на годишно възнаграждение на поддържащата компания, на която е възложено управлението на общите части на сградата за 2019 г. в размер от 3

405,50 евро.

Установява се по делото, видно от представения по делото Протокол на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда от 11.08.2021г., че етажните собственици са взели решения да заплатят разходите за поддръжка на общите части за 2019 г. в размер от 100,07 евро и за 2020 г. в размер от 84,69 евро; за заплащане на годишно възнаграждение на поддържащата компания, на която е възложено управлението и поддръжката на общите части на сградата за 2020 г. в размер от 405,50 евро и за 2021 г. в размер от 405,50 евро, както и за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г. в размер от 8,95 евро и за 2020 г. в размер от 2,42 евро.

За да бъдат уважени предявените установителни искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, находяща се в **, **, както и какъв е размерът на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата; да установи, че са взети решения на Общото събрание на етажната собственост, установяващи процесните задължения, които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми, тоест – че решенията не са оспорени в срока по чл. 40 ЗУЕС по надлежния ред и са влезли в законна сила, както и да установи размера на претендираните суми и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажните собственици. Ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на претендираната лихва за забава върху главниците за посочения период. Във връзка с релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спирането или прекъсването на давността.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и разходите за реконструкция, ремонт, преустройство и обновяване. Правомощията да определи размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и да създаде фонд „Ремонт и обновяване“ и да определи размера на паричните вноски за него, е на общото събрание на собствениците съгласно нормите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл.

11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 50 ЗУЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че на общите събрания на ЕС, проведени на 06.08.2019г. и на 11.08.2021г са взети решения за определяне размера на паричните вноски за разходите по управление и поддръжка на общите части на сградата, съответно е взето решение за извършване на парични вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, съответно взето е решение да бъде продължен за нов 5-годишен срок сключеният от ЕС Договор за поддръжка на общите части с „Фасилити мениджмънт груп“ ЕООД, като е определен размера на дължимата парична вноска от всеки етажен собственик. В случая липсват данни така взетите решения да са оспорени в срока и по реда на чл. 40 ЗУЕС, нито има данни предварителното им изпълнение да е спряно, поради което същите обвързват ответника.

4

По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като е видно от протокола за ОС на ЕС, че именно това правомощие на колективния орган е било упражнено. От посоченото следва, че решенията за такси за управление на ЕС и за режийни са взети законосъобразно и се дължат от собствениците на всеки самостоятелен обект от ЕС. Решението на ОС на ЕС действа занапред и до неговото изменение или отмяна с ново такова на ОС на ЕС. След като е взето то обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС, така и тези, които са добили собственост върху такива обекти след провеждане на ОС на ЕС.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.