Решение № 4509 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4509 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107345 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 58422/27.05.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, срещу И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. А. Б. да заплати на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД следните суми:

1100,00 лв. - непогасена главница, произтичаща от Договор за паричен заем № *****/******** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника И. А. Б., вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за цесия от ******** г.; 191,14 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2022 г. до 30.04.2023 г.; 996,86 лв. неустойка, дължима поради неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 8 от Договор за паричен заем № *****/******** г. да осигури обезпечение на вземанията на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми с Разпореждане № 6446/04.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3754/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., е отказано да се издаде заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В исковата молба и уточняваща молба на ищеца от 27.05.2025 г. се твърди, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответника И. А. Б., в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № *****/******** г., по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 1100,00 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на девет погасителни вноски, всяка в размер на 242 лева, ведно с възнаградителна лихва, в срок до 30.04.2023 г. Сочи се, че договорното възнаграждение било начислявано върху отпусната главница в размер на 1100 лева за периода от сключването на договора за заем – ******* г. до датата на последната погасителна вноска – 30.04.2023 г. Лихвеният процент за формиране на възнаградителната лихва бил 3,330 %. Същият бил месечен и във фиксиран размер за целия срок на договора. По отношение на претендираното вземане за неустойка се посочва, че същото е формирано като сбор на сумата, описана в чл. 8 от договора за заем и същата е дължима поради неизпълнение на задължението на ответника по посочената клауза да осигури обезпечение на вземанията на кредитора. Твърди се, че по силата на чл. 14 от приложимите към договора общи условия е дължима неустойка от 10 % върху остатъчната главница след изпадане на длъжника – ответник в неизпълнение на договорното му задължение. Посочва се, че от страна на длъжника не са постъпвали плащания. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда всички вземания по договора за кредит били падежирали. Сочи се, че с Приложение № 1 към Договор за цесия от ******** г. вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен. В случай че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането е направено искане това да бъде сторено в хода на исковия процес чрез връчването на ответника на препис от исковата молба с приложеното уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника И. А. Б..

В съдебно заседание ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ищеца – юрк. С.П., в която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът И. А. Б., редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Същият не взема становище по спора и не упражнява правото си на защита.

2

Съдът, като съобрази направеното с молба с вх.№ 105849/14.10.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът И. А. Б. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Определение № 9928/31.07.2025 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил задължението по процесния договор. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.

3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 250,00 лв., от които: 150,00 лв. - за държавна такса (45,76 лв. – държавна такса в 3 заповедното производство и 104,24 лв. – държавна такса в исковото производство) и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Надвнесената от ищеца сума за държавна такса в исковото производство, представляваща разликата над 104,24 лв. до 125,00 лв., равняваща се на 20,76 лв., не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. Същата подлежи на връщане на ищеца при депозиране на нарочна писмена молба от него по делото с изрично искане за връщане на сумата от 20,76 лв. - надвнесена държавна такса и посочване на конкретна банкова сметка, по която сумата в размер на 20,76 лв. да бъде върната на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1100,00 лв. - непогасена главница, произтичаща от Договор за паричен заем № *****/******** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника И. А. Б., вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за цесия от ******** г.; 191,14 лв. - договорна лихва за периода от 30.07.2022 г. до 30.04.2023 г.;

996,86 лв. - неустойка, дължима поради неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 8 от Договор за паричен заем № *****/******** г. да осигури обезпечение на вземанията на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми с Разпореждане № 6446/04.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3754/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 250,00 лв., от която: 45,76 лв. – държавна такса в заповедното производство, 104,24 лв. – държавна такса в исковото производство и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

След влизане в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 3754/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на 4 необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5