Решение № 970 от 03.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Русе, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520102534 по описа за 2023 година

Исковете са с правно основание по чл.3 2, ал.2 ЗС и по чл.31, ал.2 ЗС, предявени в условията на кумулативно обективно съединение.

Ищцата Д. А. Т. чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, уточнена с молба вх. №17640/13.06.2023г., че с ответниците по наследство от А С Т., б.ж. на с. Н, Община Русе, област Русе, са съсобственици, съгласно Скица №УТ-01-74/18.01.2023г., на недвижими имоти, намиращи се в поземлен имот №0.1898 с адрес с. Н, Община Русе, обл. Русе, ЕКАТТЕ 51679 по кадастрален план, одобрен със Заповед №453/25.03.1997г. на кмет на Община Русе, ул. “Витоша” №7, с площ по кадастрален план 993 кв.м., с трайно предназначение: нарушена територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор пл. №913, кв.93 п.II, съгласно Заповед №РД01-144/22.01.2021г.- ПУП-ИПР на кмет на Община Русе, представляващ УПИ ХII, с площ 988 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: поземлени имоти 0.1897, 0.7062, 0.7051 и 0.1005, заедно с построените в имота три сгради: №0.1898.1 – масивна едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с площ 55 кв.м., №0.1898.2 – масивна жилищна сграда еднофамилна, на два етажа, с площ 56 кв.м. и №0.1898.3 – масивен гараж на един етаж с площ 24 кв.м. (документ: Съдебно решение №423/29.01.1997г. на Районен съд Русе, вписан в АВ с акт №102/28.07.1997г., 1 регистър 4813 от 972 кв.м.). След смъртта на баща си през 2014г. поискала да се нанесе с детето си в една от стаите на втория етаж от новата къща (сграда №1898-2), но била възпрепятствана да ползва имота, като брат й С. Т. заключил стаите на втория етаж на същата сграда. По молба на майка й Л. Н.

Т. по чл.10 ЗЗДН било образувано гр. дело №6777/2014г. по описа на Районен съд Русе и съгласно издадената ограничителна заповед била лишена от ползване на жилището. От тогава и до момента няма достъп до имота и не ползва своя дял от него. През месец март 2023г. изпратила писмена покана до Л. Т. с предложение да сключат споразумение за доброволно разпределение ползването на наследствените имоти, съобразено с нуждите на всеки от съсобствениците, но не получила отговор. Тъй като ответниците я възпрепятстват да ползва наследствения имот в периода от 15.05.2018г. до 15.05.2023г., с което я лишават от възможността да реализира ползите от общия имот, моли да бъдат осъдени да й заплатят сумата в размер общо 3000 лв или по 50 лв месечен наем, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху 1/6 ид. части от имота за период от пет години назад от датата на предявяване на иска или за периода от 15.05.2018г. до 15.05.2023г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и съдът да постанови решение, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС да разпредели ползването на наследствените имоти в с. Н, Община Русе, област Русе, описани в исковата молба, съобразно дяловете на страните. Претендира за направените разноски по делото.

Ответницата Л. Н. Т. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковете. Възразява срещу изложените в исковата молба обстоятелства ищцата да е собственик по наследство от покойния си баща на 1/6 ид.ч. от поземлен имот №0.1898 – дворно място в с.

Н, ул. “Витоша” №7 и на построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда №0.1898.1 със застроена площ 55 кв.м., които са нейна лична собственост и след смъртта на баща си ищцата да е придобила по наследство собственост върху тях. Построените в дворното място сграда №0.1898.2 със застроена площ 56 кв.м. и гараж №0.1898.3 със застроена площ 24 кв.м. са построени по време на брака й с Атанас Т., поради което са в режим на съпружеска имуществена общност и правата на ищцата спрямо тях са в размер на 1/6 ид.ч. Заявява, че ищцата ползва изцяло гаража, предоставената й от нея една стая от жилищна сграда №0.1898.1, както и повече от половината 2 таван на същата постройка, където държи свои мебели и др. вещи, което напълно съответства на дела й от собствеността върху сградите. Оспорва ищцата да е участвала в изграждането на сграда №0.1898.2, къщата изцяло е построена с труд и средства на родителите на ищцата. Заявява, че поради агресивното поведение на ищцата отношенията между двете са се влошили и ищцата е била отстранена от жилището в с. Н, ул. “Витоша” №7, поради извършване от нея спрямо майка й актове на домашно насилие. Тези отношения продължават, поради което не е налице претендираното основание за разпределение правото на ползване върху описаните недвижими имоти.

Неоснователно е и искането за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС поради липса на лишаване от право на ползване и поради липса на писмена покана за заплащането му. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски по делото.

Ответникът С. А. Т. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковете. Съображенията, които са изложени, обосновани с факти и съдебна практика, са идентични с изложените в отговора на ответницата Л. Т.. Допълва, че писмената покана за споразумение не е адресирана до него, не му е връчвана и не съдържа искане за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Моли исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и е назначена е техническа експертиза, чието заключение е приложено в писмен вид по делото.

В съдебно заседание на 30.01.20214г. ищцата чрез процесуалния си представител е оттеглила иска по чл.32, ал.2 ЗС относно сграда №0.1898.1 и на основание чл.232 ГПК с определение в същото съдебно заседание съдът е прекратил производството по иска за разпределение ползването на сграда №0.1898.1.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

От представеното удостоверение за наследници изх. №132/04.08.2021г., издадено от Кмета на с. Н, Община Русе, област Русе, се установява, че А С Т., б.ж. на с. Н, е починал на 18.09.2014г. и е оставил за свои наследници съпруга Л. Н. Т., дъщеря Д. А. Т., ищца и син С. А. Т..

Ответницата Л. Н. Т. се легитимира като едноличен собственик на 3 дворно място от 972 кв.м., представляващо парцел II-913 в кв. 93 по плана на с. Н, Русенска област, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда-близнак, състояща се от две стаи, коридор, килер, мазе под тях, а по Скица №УТ-01-74/18.01.2023г. - поземлен имот №0.1898 с адрес с. Н, Община Русе, обл. Русе, ул. “Витоша” №7, ЕКАТТЕ 51679 по кадастрален план, одобрен със Заповед №453/25.03.1997г. на кмет на Община Русе, с площ по кадастрален план 993 кв.м., с трайно предназначение: нарушена територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор пл. №913, кв.93 п.II, съгласно Заповед №РД01-144/22.01.2021г.- ПУП-ИПР на кмет на Община Русе, представляващ УПИ ХII, с площ 988 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: поземлени имоти 0.1897, 0.7062, 0.7051 и 0.1005, заедно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда:

№0.1898.1. Правата й произтичат от влязло в сила на 07.03.1997г. решение по гр. дело №2135/1995г. на Русенски районен съд, с което в производство по съдебна делба във фазата по извършването й, имотът е поставен в неин дял.

Не се спори, че през време на брака наследодателят на страните А С Т. и ответницата Л. Н. Т. са построили в описаното дворно място, в режим на съпружеска имуществена общност, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна с площ 56 кв.м., идентификатор *** и масивен гараж с площ 24 кв.м., идентификатор ***. В т.см. са представените Разрешение за строеж №1301/20.10.1998г., издадено от Община Русе и удостоверение №8/25.01.2023г., издадено от Главния архитект на Община Русе.

Предмет на спора между страните са жилищната сграда с площ 56 кв.м. и с идентификатор *** и гаражът с площ 24 кв.м. с идентификатор ***. Съгласно правилото на чл.28 СК относно равенството на дяловете при прекратяване на съпружеската имуществена общност и на основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН, страните са с права: Л. Н. Т. - 4/6, а Д.

А. Т. и С. А. Т. – всеки по 1/6 ид.ч от съсобствените имоти.

Установено е, в т.ч. и от данните във влязлото в сила на 03.07.2015г. решение по гр. дело №6777/2014г. на РРС, с което в производство по реда на Глава II от ЗЗДН съдът е издал Заповед за защита в полза на Л. Н. Т. срещу Д.

А. Т., с която я е отстранил от съвместно обитаваното жилище в с. Н, ул.

“Витоша” №7 за срок от 12 месеца (л.71-72), от данните във влязлото в сила на 4

24.04.2017г. решение по гр. дело №6604/2016г. на РРС, с което в производство по чл.8 и сл. от ЗЗДН съдът е издал Заповед за защита в полза на Л. Н. Т. срещу Д. А. Т., с която я е отстранил от съвместно обитаваното жилище в с. Н, ул. “Витоша” №7 за срок от 12 месеца (л.91-94), както и от приложените на л.46-51 заповеди за незабавна защита и протоколи за предупреждение по чл.65, ал.3 ЗМВР, че отношенията между страните са влошени, поради което н е могат да постигнат съгласие относно начина за ползване на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** и на гаража с идентификатор ***. Това налага съдебно администриране на отношенията им и разкрива правния интерес на ищцата да иска от съда да разпредели по реда на чл.32, ал.2 ЗС тези имоти.

Свидетелят М В Х, роднина на страните по съребрена линия, заявява, че първоначално наследственият имот в с. Н, в кв.93 е бил едно цяло, разделен по съдебен ред на две равни части, като в имот ХI-1897 е неговата къща, а в имот ХII-1898 е къщата на леля му Л. Т.. Двата имота са разделени с ограда и са с различни входове. В неговата къща живее братовчедката му Д., защото не я допускат да живее в имота на майка си. Заявява още, че двуетажната къща, предмет на делото, е построена от Л. и Атанас Т.и, които са родители на Д. и С.. Не е присъствал, не е видял и не знае за агресия от страна на Д. към майка й.

Свидетелят М Т Ц, бивш колега на ответницата Л. Т., заявява, че от нея знае за отношенията между майка и дъщеря, че “...е имало съдебни решения”, но и лично е присъствал на случаи, при които ищцата оказвала “натиск” върху майка си да припише къщата на синовете й. Свидетелят познава сградите в дворното място на ответницата и е запознат с тяхното разположение. Според неговото описание, двуетажната жилищна сграда (новата къща) е с два входа на първия етаж, където има стая, кухня, баня с тоалетна и стълбищна клетка, а на втория етаж има стълбищна клетка, две преходни стаи и санитарен възел, необорудван, непригоден. Двуетажната къща има вътрешна стълба, директен вход за втория етаж няма. Гаражът е разположен на границата на парцела с директен изход на улицата и се ползва като склад. Старата къща не е водоснабдена, в нея има вещи на ищцата Д. от времето, когато известно време е живеела при майка си. Сега ответницата Л. Т. живее в двете къщи.

С писмена покана от 08.03.2023г. до Л. Т. ищцата чрез адвокат Л. М.

5 предложила на същата да сключат доброволно споразумение за разпределение ползването на съсобствените имоти, предлагайки вторият етаж от жилищна сграда 0.1898.2 да бъде предоставен на сина й М С С. Поканата е получена от ответницата на 14.03.2023г. (л.16-17), но отговор не е последвал.

По делото е представено заключение на техническа експертиза и скица за съществуващото разпределение на жилищната сграда от вещото лице инж.

Г. И. Ф., потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 04.06.2024г. според което жилищната сграда №0.1898.2 е тясна и дълга и помещенията в нея са преходни. Разгърнатата застроената площ на сградата е 120.78 кв.м., застроената площ на сградата на първия етаж е 57.75 кв.м., а на втория етаж – 63.03 кв.м. Една шеста (1/6) ид.ч. от РЗП на сградата е 20.13 кв.м. Ответниците притежават общо 5/6 ид.ч. от сградата, които представляват 100.65 кв.м.

Жилищната сграда има два входа: през първия вход, разположен от югозападната страна на сградата, се влиза директно в дневна на първия етаж, а през втория вход, разположен на северната фасада, се влиза в стълбището на втория етаж. На първия етаж са разположени дневна, кухня, санитарен възел с площ 3.68 кв.м. (баня+тоалетна) и стълбище за втория етаж, като дневната и кухнята са преходни и от кухнята има изход към стълбището за втория етаж.