Решение № 197 от 22.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000194 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от Б.М.Б. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя Т. Г. Г., чрез процесуалния представител адвокат С. Т., срещу постановеното решение №412 от 12.12.2022 г. по търг.дело №80/2022 г. на Окръжен съд П..

С посоченото решение са отхвърлени предявените от Б.М.Б. ЕООД против Е.Т.С.И.Ю. ЕАД искове за заплащане на сумата от 176 033,85 лв., представляваща заплатена без правно основание такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода м.декември 2016 г. – м.юли 2020 г., както и на сумата от 18 581,35 лв. обезщетение за забава за периода 26.01.2021 г. – 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като го намира за неправилно и немотивирано. Не е съгласен с изводите на съда, като счита, че задължението за плащане е обвързано с насрещното задължение за пренос на електрическа енергия, а то от своя страна е 1 обусловено от това дали е извършена съответната услуга през мрежа, която е собственост на електроразпределителното дружество. В тази връзка излага подробните си съображения, като счита и, че е налице и друго обстоятелство, аргументиращо липса на основание за плащане на такса пренос, а именно, че средството за търговско мерене не е поставено на указаното в закона място.

Моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноските.

Ответникът Е.Т.С.И.Ю. ЕАД , ЕИК *********, чрез юрисконсулт К. Н.

Н., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди така обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 18.01.2023 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК и обсъдят наведените оплаквания в нея.

Установява се, че са предявени обективно съединени искове от Б.М.Б.

ЕООД против Е.Т.С.И.Ю. ЕАД за заплащане на сумата от 176 033,85 лв., представляваща заплатена без правно основание такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода м.декември 2016 г. – м.юли 2020 г., както и на сумата от 18 581,35 лв. обезщетение за забава за периода 26.01.2021 г. – 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, с правно основание по чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Б.М.Б. ЕООД твърди, че между него и ответното дружество, като търговец на електрическа енергия, са сключени договори за продажба на електрическа енергия, а именно договор от 28.01.2016, ведно с анекси към него, както и договори от 13.06.2017 г., 08.08.2019 г., 05.08.2020 г., уреждащи отношенията им по повод покупко-продажба на електрическа енергия и предоставянето на допълнителни услуги – отговорност за балансиране, прогноза за потреблението и плащане на дължимите мрежови услуги към мрежовия оператор.

Посочва, че за процесния период м.декември 2016 г. – м.юли 2020 г.

2 за доставката на електроенергия ответникът е начислявал такса пренос през електроразпределителната мрежа общо в размер на 176 033,85 лв., включена в издадените от него фактури, подробно описани в исковата молба.

Твърди, че тази такса пренос е начислявана недължимо, респ.е заплатена от него без правно основание, като излага съображенията си за това. Позовава се на договор за наем от 21.12.2015 г. и допълнително споразумение към него от 11.07.2019 г., въз основа на които счита, че електропреносната мрежа, обслужваща ел.селекция 20 кВ на вход, 20 кВ М. от подстанция П. с 18 бр. КРУ /комплексно разпределително устройство/, подробно описани, не е собственост на Е.Б.. Същата се използва от него и Ф.** АД, като М. е наименованието на една от кабелните линии, свързваща подстанция П. с ГЗЕС /главна заводска електростанция/ М., която захранва мощностите му и на която е монтирано търговско средство за измерване. В тази връзка описва електропроводната мрежа, свързваща подстанция П. с ГЗЕС М., като посочва, че същата е собствена на Ф.** АД, придобита в резултат на преобразуване, а той я ползва част от нея – кабелна линия М., по силата на сключените договори за наем, като на входа на ГЗЕС М. на кабелна линия М., свързващо разпределителната уредба, захранваща мощностите му, е поставено средството за търговско мерене. Позовава се на чл.117,ал.5 от ЗЕ. Тези факти и нормативна уредба показват,че съораженията му са включени директно към електропреносната мрежа, поради което не получава услугата пренос и не дължи цена за нея.

Посочва, че е поканил ответника и Е.Ю. ЕАД да му възстановят заплатените суми.

В допълнителната искова е наблегнал, че претендира сумите, поради непредоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа.

Ответникът Е.Т.С.И.Ю. ЕАД е представил отговор, с който оспорва исковата молба. Посочва, че е търговец на електрическа енергия и има ролята на посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги.

Услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа е предоставена на ищеца от оператора на мрежата Е.Ю. въз основа на сключен между тях договор за достъп и пренос през разпределителната мрежа на процесния обект и следователно дали е осъществената посочената услуга касае отношенията между тези страни.

Позовава се на чл.5,1.6, съответно на чл.5.1,7 от договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между него и ищеца, според които не носи отговорност за дължимостта на вземанията на мрежовия оператор.

Счита, че е изпълнил договорните си задължения и е заплатил на 3

Е.Ю. фактурираните от оператора на мрежата цени за мрежови услуги, вкл. за пренос, като не носи отговорност за корекносттта на тези данни. Позовава се на сключените с оператора на разпределителната мрежа рамкови договори от 01.03.2016 г. и 01.09.2019 г., с които се уреждат отношенията по повод дейностите по достъп, пренос и разпределение на електрическата енергия през разпределителната мрежа, като по силата на чл.11,ал.1 неговото задължение е да заплаща мрежовите услуги, без значение дали ищецът е платил, което е изпълнил.

Посочва и, че заплатената от него сума за пренос през процесния период не е тази посочена от ищеца, а сумата 175 971,63 лв. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за сума в размер на 3 329,41 лв. за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. по фактура 1700100897 от 31.12.2016 г. заплатена с платежно нареждане от 03.02.2017 г., доколкото искът е предявен на 09.02.2022 г.

В допълнителниия отговор се поддържа, че не се носи отговорност за неизпълнение на договорно задължение по предоставяне на услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

Ищецът е приложил посочените в исковата молба договори за продажба на електрическа енергия, сключени между него и ответника, приложение №1 към тях, в което е посочен номерът на измервателната точка от регистъра на мрежовия оператор – Е.Ю. ЕАД, към чиято мрежа е присъединена точката за измерване, декларация – съгласие от 06.02.2015 г., подписана от управителя му, фактури за процесния период с получател ищеца, справки към фактурите за начислени услуги, платежни нареждания от ищеца в полза на ответника, договор за наем и протокол към него от 21.12.2015 г., сключени между Ф.** АД и ищеца, допълнителни споразумения от 28.12.2018 г., 11.07.2019 г. между същите страни, удостоверение от Търговския регистър и план за преобразуване на Б.Р. АД от 2014 г., опис на ДМА, които преминават към новоучреденото дружество Ф.** АД, покана за доброволно изпълнение, отправена до ответника и до

Е.Ю., получени на 26.01.2021 г. от получателите, съгласно положените печати върху нея.

Ответникът е представил посочените от него рамкови договори.

По искане на страните са назначени съдебно-счетоводна експертиза и 4 съдебно-техническа експертиза. От констатациите на първата експертиза се установява, че съораженията - кабели средно напрежение 20 кВ с диспечерско наименование М. и Формовка, захранващи В/С М. не фигурират като ДМА при ищеца и ответника по делото. Същите са заприходени като ДМА при Ф. ** АД, като една част от тях е описана в протокола към договора за наем от 21.12.2015 г. Вещото лице е проверило процесните фактури и цената на пренос през разпределителната мрежа съгласно решение на КЕВР, като е посочило, че фактурите са остойностени в съответствие с нормативната уредба и решенията на КЕВР. Посочени са фактурите, издадени от Е.Ю. ЕАД на ответника за мрежови коппоненти, в които са включени измервателните точка на ищеца, които са изцяло заплатени от ответника.

От втората експертиза се установяват обектите на ищеца, които се електроснабдяват – индукционни пещи и трафопостове – 6 бр. 20/0,4 к/В с присъединени към тях различни консуматори, като същите се снабдяват с електрическа енергия от ЗРУ 20 к/В М. нова, която съдържа 40 бр. комплектни разпределителни устройства /КРУ/, разделени в две секции М. и Формовка, от които секция М. захранва обектите на ищеца. Кабел М. е присъединен към килия №5 на Закритата разпределителна уредба 20 кВ на посочената електрическа подстанция 400/220/110/20 кВ П., като съораженията в ЗРУ принадлежат към електропреносната мрежа. При нормална схема на външно електрозахранване кабел М. захранва обектите на ищеца, като енергията се отчита с електромер, монтиран към входното КРУ на кабела. Обектите на ищеца нямат връзка с разпределителни съоражения на Е.Б. Е. ЕАД.

Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещите лица, като компетентни и основаващи се на писмените доказателства по делото, счетоводни документи и съответно оглед на място.

От представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин сключването на договорите за продажба на електрическа енергия между страните по делото. Предмет на договорите е продажба на нетна електрическа енергия на купувача, който я купува и заплаща в сроковете и по реда на договора, както и осигуряване на допълнителни услуги на купувача: отговорност за балансиране, прогнозиране на потреблението, плащане на дължимите от купувача на съответните мрежови оператори суми за 5 използвани мрежови и допълнителни услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези цени. В раздел трети са уговорени правата и задълженията на страните. Продавачът се задължава да продаде и обезпечи доставката в точката за доставка по приложение №1 към договора, а купувачът да я закупи и приеме, както и да я заплати по всички фактурирани суми за електрическа енергия и допълнителни услуги, съгласно предоставените данни от страна на собственика на измервателните системи, както и да подпише декларация по образец, предоставен от съответния мрежови оператор, с която декларира съгласието си всички суми, които дължи за предоставените му от мрежовия оператор услуги, да се заплащат от продавача за сметка на купувача. В раздел пети са уговорени цените и плащанията – по действащи цени за съответния период, определени от ДКЕВР, като заплащането става по данни, предоставени от мрежовия оператор, като страните се съгласяват, че продавачът не носи отговорност за корекността на тези данни, нито пък за дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Всички възражения на купувача следва да се отправят към съответния мрежови оператор по действащите Общи условия по чл.104а от ЗЕ или сключения с оператора на мрежата договор за достъп и пренос.