Решение № 1518 от 03.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Пазарджик, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220102735 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Г. В. Д., ЕГН- ********* от гр. П. ул.

„**********, обл. П, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..

Съгласно изложеното в подадената искова молба, на ****г. между ищцата Г. В. Д., ЕГН:**********, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ******* в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №**********/**** г. (по-надолу „Договорът за заем“).

По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 6,00.00 лв. (шест хиляди лева), при условия: лихвен процент - 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР)49.66%, брой вноски - 18, обща сума за връщане - 8,100.00 лв. (осем хиляди и сто лева). Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на 1 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем, ищцата е сключила и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 6,060.00 лв. видно от Част 3, т. 4.3. от Стандартния европейски формуляр към договора за кредит, приложен и към настоящия иск.

За използването на заем в размер 6,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не описаните по договор 8,100.00 лв., а обща сума в размер 14,160.00 лв. Сочи се, че видно от приложеното, издадено от ответното дружество Удостоверение за наличие на задължения, сумите за „такса банкова гаранция“ се изискват от кредитора, с оглед на което за ищцата е налице правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо недействителността на процесния договор за заем.

Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на договор за поръчителство с точно това дружество е на практика задължително условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. Констукцията кредитор-дружество гарант е ноторно известна при небанковите финансови институции като конструкция с която се цели заобикалянето на законовите разпоредби относно максимално допустимото ГПР.

Твърди се, че е налице нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №**********/****г. Сочи се, че с оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем считам, че същият е нищожен поради следното: при кандидатстване за потребителски кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по кредита, за което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или Личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финалзиира искането, т.е. няма да получи кредит. Сочи 2 се, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. При внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи се, че въпросното условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция. Твърди се, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредиторът по договора за потребителски кредит получава плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем (ако беше възможно) не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението 3 кредитора, която е икономически по[1]силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Твърди се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи се, че след справка в ТР по партидата на ответника е видно, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ - Мултитют, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави. В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е разсрочена на 18 вноски, съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.66% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант.

Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по[1]нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем. Твърди се, че не са необходими специални знания за да се стигне до извод, че обявеният в Договора за заем ГПР в размер на 49.66 % при параметри: • 6,000.00 главница; • 8,100.00 - обща сума, която кредитополучателят следва да 4 върне • 18 месечни вноски.

Сочи се, че в действителност е значително по-висок при същата главница, същия срок на погасяване но обща сума в размер на 14,160.00 лв, ако възнаграждението, дължимо за Дружеството гарант бе включено в ГПР, както би следвало, предвид, че кредиторът всъщност е един, макар и опериращ формално чрез две дружества. Нещо повече, в случая кредиторът привидно е дал възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, за което кредиторът няма да получи допълнително възнаграждение, но си е запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителят е на практика принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба. Сочи се, че отношенията между кредитора и потребителя следва да се гледат в цялост, без значение, че е кредиторът формално е разделил задълженията на две свои дружества с цел да заобиколи максимално. Твърди се , че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10, ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит тъй като макар в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.

Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията.

В този смисъл е практика на Окръжен съд - Пловдив, обективирана в Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г., Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 752 от 2.06.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1001/2023 г., Решение № 427 от 3.04.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 116/2023 5 г.

Сочи се, че относно ГПР, "Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК." /така и Решение № 262394 от 15.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3657/2021 г. и редица други/. Твърди се,че следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по настоящия върпос, а именно решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай. Прието е, че член 10, параграф 2, буква Ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Сочи 6 се, че за пълнота на изложението следва да се посочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по- нисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29.