Решение № 6060 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6060 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110100193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД срещу Х. М. М., с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5 000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *******/20.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2024 г., до окончателното плащане, и 428,38 лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2019 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18989/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, както и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № *******/20.11.2019 г.: 2 036,08 лв. - договорно възнаграждение за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г., 1 000 лв. възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга „Фаст“, 2 100 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, и 3 527,09 лв. - законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.01.2025 г., до окончателното плащане, за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с влязло в законна сила Разпореждане № 95298/04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 18989/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че между него и М. Х. М. /наследодател на ответницата, починал на 26.06.2020 г./ бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* /20.11.2019 г. с посочените в исковата молба параметри. Твърди, че инициирал производство по чл. 51 ЗН, като с Решение по ч. гр. д. № 8982/2022 г. по описа на СРС било постановено, че Е. М.

/съпруга на наследодателя/ е загубила правото да приеме наследството на М. Х. М., поради 1 което единствен негов наследник по закон е неговата дъщеря и ответница по делото. Твърди, че нито кредитополучателят, нито ответницата са изпълнили задължението си за плащане на погасителните вноски в срок, поради което кредитът бил обявен от ищеца за предсрочно изискуем на 06.01.2021 г. при условията на чл. 12.3 от Общите условия. Посочва, че кредитополучателят изпаднал в забава, считано от 21.12.2019 г., поради което дължи и мораторна лихва за периода от 21.12.2019 г. до 06.01.2021 г. Твърди, че съгласно чл. 12.1 от Общите условия след обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата е начислено обезщетение за периода от 06.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че кредитополучателят избрал и закупил допълнителни незадължителни услуги /услугите „Фаст“ и „Флекси“/ срещу възнаграждение. Твърди, че кредитополучателят е ползвал само услугата „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, но въпреки предоставените му възможности за услугата „Флекси“ кредитополучателят не се е възползвал от тях. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването между ищеца и М. Х. М. на процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че ищецът не е инициирал производство по чл. 51, ал. 1 ЗН преди подаване на заявлението в съда, както и че по делото няма данни ответницата да е приела наследството на починалия кредитополучател. Релевира възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, за които развива подробни доводи и съображения. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК поради невключване на разходите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в оповестения размер на ГПР по кредита. Счита, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът няма право да изисква плащане на такси от кредитополучателя. Оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18989/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Вземанията по предявените установителни искове съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение.

Указанията за предявяване на установителната искова претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и установителните искове, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените установителни искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и осъдителни искове, обективно кумулативно съединени с установителните искове, за вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено с влязло в законна сила разпореждане на съда.

По основателността:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

2

Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *******/20.11.2019 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за които са уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията; настъпило наследствено правоприемство между починалия кредитополучател и ответника.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на задълженията.

Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че между „***********“ ЕООД като кредитодател и М. Х. М. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *******/20.11.2019 г.

От приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УФ01203/01.04.2022 г. се установява, че М. Х. М., починал на 26.06.2020 г., е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. Д. М. и дъщеря си Х. М. М. /ответница по делото/. С влязло в законна сила Решение № 10306/15.06.2023 г. по ч. гр. д. № 8982/2022 г. по описа на СРС, 86 състав, образувано по искане на ищеца по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН, съдът е постановил, че Е. Д. М. е загубила правото да приеме наследството на М. Х. М., а по отношение на Х. М. М. е оставил искането без уважение и е прекратил производството поради невъзможност лицето да бъде редовно уведомено за определения от съда срок, в който да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. В производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление и назначаването на особен представител, тъй като последният не може да изрази воля вместо призования към наследяване дали приема, или се отказва от наследството. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗН предполага известен адрес на наследника и редовно уведомяване с ясно дадени указания и определен срок.

От изложеното следва извод, че към датата на образуване на заповедното, респ. исковото производство, ответницата не е загубила правото да приеме наследството, оставено от нейния баща.

В случая доколкото преписи от заповедта за изпълнение и исковата молба са били редовно връчени на длъжника чрез неговата майка Е. Д. М. в качеството на пълномощник, респ. на ответницата чрез нейния упълномощен процесуален представител адв. Ц. П., а не от назначен от съда особен представител, то за ответницата е съществувала възможността надлежно да заяви твърдение, че не е приела наследството на своя баща, съответно да представи доказателства за вписан в особената книга на съда отказ от наследство. Такива твърдения не са наведени от страната, а бланкетното посочване в отговора, че ищецът не е инициирал производство по чл. 51 ЗН, освен че не отговаря на истината, не е равнозначно на оспорване приемането на наследството.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата в качеството на наследник по закон на починалия кредитополучател се явява материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *******/20.11.2019 г., сключен между „***********“ ЕООД като кредитодател и М. Х. М. като кредитополучател, се установява, че общият размер на предоставения кредит е 5 000 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 41% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,09%, платим на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 242,14 лв.

Общата сума, която следва да заплати кредитополучателят, възлиза на стойност от 8 716,83 лв. Посочено е, че клиентът е заявил да бъде извършено рефинансиране в размер на 4 394,82 3 лв. Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги: „Фаст“ – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; „Флекси“ – промяна на погасителния план на потребителския кредит, като редът за ползването им е подробно описан в общите условия към договора. Уговорено е, че възнаграждението за услугата „Фаст“ е 1 000 лв., а за услугата „Флекси“ – 2 100 лв., както и че възнагражденията стават изискуеми с подписването на договора, но се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 86,11 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общата сума, която кредитополучателят следва да заплати с включени възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“, възлиза на стойност от 11 816,83 лв.

По делото са представени приложимите към договора Общи условия на „***********“ ЕООД към договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 15.1. от общите условия допълнителната услуга „Фаст“ касае получаване на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и след одобрение отпуснатата сума се нарежда до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от кредитополучателя договор за потребителски кредит и неговите приложения.

Според чл. 15.2. от общите условия допълнителната услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. При договор със срок от 36 месеца по искане на клиента кредиторът отлага плащането на 6 погасителни вноски след платена първа вноска по кредита. Това е максималният брой погасителни вноски, които кредиторът отлага, като 3 от тях могат да се отложат без доказване на причина, а другите 3 – при наличие на конкретно посочени в общите условия причини, за които следва да бъде представен съответния документ. В случай на отлагане на вноски клиентът дължи пълния им размер за периода на отлагането, но същите са платими в края на погасителния план.