Решение № 1031 от 30.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. ***, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630100908 по описа за 2024 година

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за установяване дължимостта на задължение, за което има издадена заповед за изпълнение.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 5799 от 09.04.2024 г. на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк ***, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. З.Й.Ц. от САК, срещу М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 91. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2687 по описа на ШРС за 2023 г. Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 359,54 лв. по договор за мобилни услуги. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения как се формира този размер на цялото задължение на длъжника като става ясно, че то включва неплатени месечни абонаменти и неустойка. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора е посочено, че предявения иск е процесуално допустим. Направено е възражение, че иска е неоснователен по отношение на претенцията за присъждане на суми за договорени неустойки в общ размер на 291,96 лв. Моли в тази си част искането да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител, който заявява, че поддържа възражението направено с отговора, като твърди, че неустойките са начислени 1 неправомерно.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.03.2021 г. между „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) и ответницата М. Н. М. е сключен Договор за услуга Интернет за дома № 624423650 с предоставен номер 359898627679, със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. С подписването на договора на ответницата е предоставено устройство марка HUAWEI, модел B311-221 with Antenna. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Между страните е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, в случай, че не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то той дължи неустойка в размер на 96 лв. с ДДС.

На 20.04.2021 г. между страните е сключен и Договор за услуга Интернет за дома № 624550723, с предоставен номер 359895604617, със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. С подписването на договора на ответницата е предоставено устройство марка HUAWEI, модел B311-221 with Antenna. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца.

Между страните е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, в случай, че не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то той дължи неустойка в размер на 96 лв. с ДДС.

М. Н. М. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси по посочените по-горе договори за услуги в периода м. 11.2021 г. – м. 02.2022 г. в общ размер на 67,58 лв., както следва:

- 26,70 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по Договор за услуга Интернет за дома № 624423650 от 19.03.2021 г.;

- 40,88 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по Договор за услуга Интернет за дома № 624550723 от 20.04.2021 г.

Предвид горното договорите с нея били прекратени и на основание чл. 11 от договорите мобилният оператор начислил неустойка в размер на:

- 49,98 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС (по 16,66 лв.) по Договор за услуга Интернет за дома № 624423650 от 19.03.2021 г.;

- 96,00 лв., представляваща неустоечна клауза в случаите, в които при прекратяване на договора рутерът за безжичен интернет не е върнат;

- 49,98 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС (по 16,66 лв.) по Договор за услуга Интернет за дома № 624550723 от 20.04.2021 г.;

- 96,00 лв., представляваща неустоечна клауза в случаите, в които при прекратяване на договора рутерът за безжичен интернет не е върнат.

Така общо фактурираните неустойки възлизат на 291,96 лв.

На 05.12.2023 г. „***” ЕАД депозирали в съда заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2687/2023 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1222 от 07.12.2023 г., с която разпоредил М. Н. М. да заплати на заявителя претендираните вземания в общ размер на 359,54 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г. (подаване на заявлението по пощата). Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени четири иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 2687/2023 г. на ШРС.

На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключените между страните 2 бр. договори за мобилни услуги и интернет за дома. Доказана е безспорно и стойността на предоставените услуги. Тук съдът напълно се съгласява с изложеното в становището на ищеца по съществото на договора, че абонаментните услуги се дължат по силата на договора независимо от това дали потребителят е ползвал някакви услуги по тези договори или не. Това е стойността на задължението на търговеца да предостави постоянна възможност потребителят да ползва всички уговорени в договора услуги при договорените параметри неограничено в периода на действие на договора. Потребителят няма да дължи заплащане само, ако не е имал достъп до тези услуги по причини, които могат да бъдат вменени на търговеца – по технически причини или ако услугата е ограничена нарочно от мобилния оператор. Подобно нещо не се установи по делото.

Относно неустойката: Съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан относно сумата в размер на 99,96 лв., от които 49,98 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС (по 16,66 лв.) по Договор за услуга Интернет за дома № 624423650 от 19.03.2021 г. и 49,98 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС (по 16,66 лв.) по Договор за услуга Интернет за дома № 624550723 от 20.04.2021 г.

Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Така функциите, които изпълнява са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В представените по делото договори за мобилни услуги е уговорена неустойка в случай на прекратяване на същите по вина или по инициатива на потребителя, в размер на всички найвисоки според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

Предвид формулировката на договорните клаузи, първата и основна предпоставка за възникване на вземането за неустойка е договорът да е прекратен.

Съдът счита, че исканите с процесното заявление неустойки посочени по-горе не се дължат, защото съдържанието на клаузата за неустойка налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойката, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието 3 му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор.

Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.

Съдът счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Видно от посочените в заявлението суми при неизпълнение на определено задължение, неустойката като вид обезщетение за неизпълнение е почти в троен размер на неизпълненото задължение. Констатираната неравноправност по смисъла на чл.