Решение № 46 от 19.11.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. С., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20215400900018 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ.

ИЩЕЦЪТ „Л.Т.“ЕООДгр.С.,ЕИК***,представлявано от управителя

Л.

В.

П. твърди в исковата молба,че с решение№249/14.VІ.2014год. по т.д.№62/2013год. на С.ски окръжен съд е била обявена неплатежоспособността на длъжника „С.“ЕООДгр.С.,считано от 25.VІІ.2013год.,открито е производство по несъстоятелност на длъжника,като „С.“ЕООДгр.С.,ЕИК*** е обявено в несъстоятелност и е прекратена търговската му дейност.Ищецът твърди,че има качество на кредитор на длъжника „С.“ЕООД/н/гр.С. по т.д.№62/2013год.,като правата му на кредитор произтичат от договор за цесия от 16.VІІ.2020год.,сключен между цедента „Г.х. С.“АД,ЕИК*** и цесионера „Л.Т.“ЕООДгр.С.,по силата на който „Л.Т.“ЕООДгр.С. е придобило всички вземания на „Г.х. С.“АД от „С.“ЕООД/н/гр.С. и „Т.“ООД/н/гр.С.,ЕИК***,произтичащи от договор за банков револвиращ кредит№5/3.ІV.2008год.,ведно с прилежащите му анекси, договор за банков кредит под условие за поемане на кредитен ангажимент под формата на банкови гаранции/контрагаранции и документарни акредитиви№6/3.ІV.2008год.,ведно с прилежащите му анекси, договор за банков инвестиционен кредит№18/19.VІІ.2007год.,ведно с прилежащите му 1 анекси и договор за банков инвестиционен кредит№193/25.Х.2006год.,ведно с прилежащите му анекси,сключени между

„Уникредит

Булбанк“АДгр.София,ЕИК***,в качеството му на кредитор и

„Т.“ООДгр.С.,ЕИК***,в качеството му на кредитополучател,заедно с всички привилегии,обезпечения,включително с учредените ипотеки,и другите принадлежности на вземанията,включително с изтеклите лихви и извършените разноски по събиране на вземанията.С молба изх.№24-1541813#30/25.Х.2018год. кредиторът НАП е предявил публични вземания за данъци по

Ревизионен акт№Р-16-002116008998-091001/31.VІІ.2017год.,издаден на ДЗЗД Консорциум „С.“,ЕИК*** за сумата 55 139.66лв.,от която главница в размер на 41 348.95лв. и лихви в размер на 13 790.71лв.-задължения възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и за сумата 18 002.97лв. лихви-задължения възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.Срещу обявения списък на приетите вземания е подадено възражение от кредитора „Л.Т.“ЕООДгр.С. с вх.№20210190/9.ІІ.2021год.,което възражение е оставено без уважение с определение№21074/18.ІІІ.2021год. по т.д.№62/2013год. на СОС,постановено на основание чл.692ал.4 ТЗ и списъкът на приетите и неприети вземания на кредитори на „С.“ЕООД/н/гр.С.,е одобрен без изменения от съда по несъстоятелността и е вписан в ТР под №20210318171143.Това поражда правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск,тъй като счита установените с процесния РА вземания на НАП за несъществуващи в правния мир.Счита,че разпоредбите на чл.125 и чл.164 ДОПК за неприложими и неотносими към настоящия случай.Данъчна ревизия е извършена през 2017год.,като НАП твърди,че ревизионният акт е влязъл в сила,но не сочи датата на която е станало това,нито представя доказателства за това.Твърди,че участието на „С.“ЕООДгр.С. в ДЗЗД Консорциум „С.“ е преустановено на 12.VІІІ.2013год.А участието му в това ДЗЗД е било само 30% до 12.VІІІ.2013год.Видно от РА,съгласно чл.9ал.2 ДОПК,в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица.Съгласно чл.127 във връзка с чл.9ал.1 ДОПК принудителното изпълнение се насочва към лицата,участващи в гражданското дружество към момента на настъпване на условието за принудително изпълнение.В настоящия случай принудителното 2 изпълнение е настъпило през 2017год.,към който момент „С.“ЕООДгр.С. не е било участник в ДЗЗД Консорциум „С.“,поради което и не може да има данъчни задължения по посочения РА по правилата на чл.127 във връзка с чл.9ал.2 ДОПК.Ищецът твърди,че процесният ревизионен акт въобще не е връчван на длъжника „С.“ЕООД/н/гр.С.,поради което той не е влязъл в сила спрямо него.Освен това счита,че вземането на НАП е погасено по давност съгласно чл.171 ДОПК,тъй като периода на данъчната ревизия е 1.І.2010год.31.ХІІ.2012год.Ето защо ищецът моли С.ският окръжен съд да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответниците НАП и „С.“ЕООД/н/гр.С.,представлявано от синдика К.П. И. несъществуването и недължимостта на приетите в производството по несъстоятелност на длъжника „С.“ЕООД/н/гр.С. публични вземания на кредитора НАП,както следва: 41 348.95лв. главница и 13 790.71лв. лихви,възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и 18 002.97лв. лихви,възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност,установени с Ревизионен акт№Р-16-002116008998-091-001/31.VІІ.2017год.,издаден от ТД на НАП Пловдив на ДЗЗД Консорциум „С.“,ЕИК***,които са приети с определение по чл.692ал.4 ТЗ по т.д.№62/2013год. по описа на С.ски окръжен съд,като му присъди съдебните разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО

ПРИХОДИТЕ гр.София,представлявана от В. П.-директор на Дирекция „Държавни вземания“,която представлява държавата в производството по несъстоятелност,в случаите,когато държавата е кредитор,съгласно

Заповед№ЗЦУ-7/14.І.2020год.,издадена от изпълнителния директор на НАП,подава писмен отговор вх.№1091/5.V.2021год. /с дата на куриерското клеймо 29.ІV.2021год./ на исковата молба. Ответникът оспорва иска с правно основание чл.694ал.3 ТЗ като недопустим,а по същество и неоснователен и недоказан.Счита,че предявеният иск е недопустим,тъй като ищецът „Л.Т.“ЕООДгр.С. не е активно легитимиран да предяви иск по чл.694ал.3 ТЗ.Първоначалният кредитор-„Уникредит Булбанк“АД,от вземанията на който спрямо „С.“ЕООД/н/гр.С. ищецът твърди,че черпи изначално права,не е предявявало свои вземания в производството по несъстоятелност срещу „С.“ЕООД/н/гр.С. по т.д.№62/2013год. по описа на СОС.Ето защо „Уникредит 3

Булбанк“АДгр.София не е включено в нито един от списъците на приетите вземания на кредитори на несъстоятелността,изготвени от синдика на дружеството и няма качество на кредитор в производството по несъстоятелност срещу длъжника „С.“ЕООД/н/гр.С..А съгласно чл.694 ТЗ само кредитор с прието вземане е процесуално легитимиран да предяви отрицателния установителен иск.Ето защо моли съдът да остави без разглеждане предявения недопустим иск.Ако съдът приеме,че предявеният иск е процесуално допустим,ответникът го оспорва изцяло като неоснователен.Твърди,че

Ревизионен акт№Р-16-002116008998-091001/31.VІІ.2017год. е издаден от ТД на НАП Пловдив на Консорциум „С.“,което е ДЗЗД,в резултат на извършена данъчна ревизия.Ревизионният акт е влязъл в сила на 11.Х.2017год. и с него са установени задължения за данъци в общ размер на 145 249.30лв.,дължими за периода от 1.І.2010год. до 31.ХІІ.2012год.Консорциум „С.“ е ДЗЗД и не е юридическо лице,а неперсонифициран правен субект.Съгласно чл.9ал.2 ДОПК тези дружества се приравняват на юридически лица в производствата,предвидени в ДОПК,като изрично е ангажирана отговорността на лицата,участващи в неперсонифицираинте дружества.Консорциум „С.“ е дружество по ЗЗД и като субект на принудително събиране на установените публични вземания срещу дружеството се явяват лицата-съдружници в него,към периода,за който тези задължения се отнасят.Ето защо установените с ревизионния акт публични вземания подлежат на събиране от лицата съдружници в Консорциум „С.“.За периода,за който са установени задълженията с ревизионния акт,видно от публичните вписвания по партидата на ДЗЗД в регистър БУЛСТАТ,воден от Агенцията по вписванията, съдружници в Консорциум „С.“ са били:

„Т.“ООДгр.С. с 1% участие, „С.“ЕООДгр.С. с 30% участие и „Е.“ЕООДгр.С. с 69% участие.Едва на 12.VІІІ.2013год. е вписана промяна,като са заличени съдружниците в

Консорциум

„С.“„С.“ЕООДгр.С. и

„Т. С.“ООДгр.С..Отговорността на участниците в неперсонифицираното ДЗЗД е обвързана до размера на участието на съдружниците в него,поради което задълженията по ревизионния акт,издаден на Консорциум „С.“ и отнасящи се за периода от 1.І.2010год. до 31.ХІІ.2012год.,са отразени по данъчно-осигурителните сметки на тези съдружници в ДЗЗД,имали такава роля през ревизирания период,сред които и „С.“ЕООДгр.С..Ето защо твърденията на ищеца в исковата молба,че такива публични вземания за 4 длъжника

„С.“ЕООД/н/гр.С. не съществуват,са изцяло неоснователни.Ответникът счита за невярно твърдението на ищеца,че ревизионният акт не е влязъл в сила,като представя съобщенията,с които ревизионният акт е бил връчен на длъжника по реда на чл.32 от ДОПК. Счита за недопустимо направеното от ищеца възражение за погасяване на публичните вземания на длъжника по давност,защото това възражение може да се прави само от данъчноосигуреното лице по ДОПК.А ТЗ,който е специален по отношение на ЗЗД,не дава изрична възможност на синдика или друг кредитор да направи подобно възражение.В този смисъл е и постановената съдебна практика,обективирана в постановени по реда на чл.692 ТЗ определения на съдилищата по несъстоятелността,така и в Решение№75/17.ІІІ.2015год. по В.т.д.№351/2014год. на АС Велико Търново.Независимо от това,ответникът посочва,че абсолютната погасителна давност не е изтекла,защото с издадената заповед за възлагане на ревизия№Р16002116008998-020-001/16.ХІІ.2016год. на началника на отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив,с която е започнало производството по установяване на публични вземания на Консорциум „С.“ за периода от 1.І.2010год. до 31.ХІІ.2012год., давността по чл.171ал.1 ДОПК е била спряна на основание чл.172ал.1 ДОПК.С издаването на Ревизионен акт№Р-16-002116008998-091001/31.VІІ.2017год. от ТД на НАП Пловдив,на основание чл.172ал.2 ДОПК, давността по чл.171ал.1 ДОПК е прекъсната и започва да тече нова давност.А с молба изх.№24-15- 418/25.Х.2018год. НАП е предявила тези публични вземания пред СОС в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООДгр.С. по т.д.№62/2013год.Като се имат предвид предпоставките на чл.171ал.2т.2 ДОПК,то институтът на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.171ал.1 ДОПК не намира приложение по отношение на тези вземания,тъй като към датата на предявяването им в производството по несъстоятелност,тя не е изтекла.Претендира за съдебните разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ

”С.“ЕООД/н/гр.С.,ЕИК***,представлявано от управителя М.Е.С.,подава становище вх.№2079/17.VІІ.2021год.,с което признава предявения от ищеца иск за основателен и доказан.Счита,че вземането на НАП е погасено по давност и прави възражение за това на основание чл.171 ДОПК.

№887/14.ІV.2021год. на

СИНДИКЪТ К.П. И. подава писмен отговор вх. исковата молба.Счита,че предявеният иск е

5 процесуално допустим,но неоснователен.Съгласно разпоредбата на чл.164ал.4 ДОПК,в случай,че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт,синдикът незабавно го включва в списъка на приетите вземания,така,както е предявено,като вземането не може да бъде оспорено по реда на част ІV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността,постановено по реда на чл.692ал.1 и 4 ТЗ.Забраната по чл.164ал.4 ДОПК за оспорване по реда на чл.690 и сл. ТЗ на публично вземане,установено с влязъл в сила акт,произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания,поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица,неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публичното вземане,каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.В тази норма не се прави разделение за това,дали даденото публично вземане е възникнало преди момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, или след това.

С.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Е.Д.-Р.,становището на ответника НАП,становището на ответника-длъжник „С.“ЕООД/н/гр.С. и становището на постоянния синдик К.П. И. по предявения иск по чл.694ал.3 ТЗ,обсъди събраните по делото писмени доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи: