Определение № 299 от 09.04.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 204/2019
- Вид
- Определение № 299
- Подписан
- 09.04.2019
- Състав
- ГЕОРГИ МЕТОДИЕВ ПАВЛОВ, АДРИАНА ПАНАЙОТОВА ПАНАЙОТОВА, ЕВА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№299 гр. Добрич, 09.04.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 204/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 204/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД гр. София срещу Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 53/21.01.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д. № 140/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на сумата от 278.30 лв.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на заповедта.
Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията на Съда са следните:
В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът съпостява твърденията в обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.
Таксата и комисионната за допълнителни услуги е уговорена в противоречие с императивната разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. По делото не се установи да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Таксата за услугата „Кредит у дома” трябва да е пропорционална със сумата по кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на действията, в които тази услуга се изразява фактически. В конкретния случай не се касае до дейност, която генерира особено големи разходи за кредитора. Разходите за седмичните домашни посещения от служители на кредитора в дома на кредитополучателя за целия период на кредита не биха могли да са на стойност, доближаваща се по размер до половината от главницата на задължението.
С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в
Заповед за изпълнение № 53/21.01.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д.
№ 140/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на сумата от 278.30 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.