Решение № 628 от 16.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100509133 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20115592 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 20242/2020 г. на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 168 състав, са отхвърлени предявените от М. Г. Д., ЕГН **********, против „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 77/11.02.2020 г. на работодателя и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на сумата от 6334,40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 14.02.2020 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1550,00 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение, като неоснователни, и е осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца М. Г. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р.Б., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, като в тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС. По 1 същество се сочи, че работодателят не е оценил писмените обяснения, дадени в срока по чл.

193, ал. 1 КТ от ищеца, както и че не е съобразена нормата на чл. 189, ал. 1 КТ, като не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Твърди се, че до този моментът служителят ищец не бил наказван дисциплинарно, като предвид факта, че твърдените в заповедта за уволнение пропуски не били извършени виновно, видно от писмените обяснения на служителя, както и че за работодателя не са последвали материални или други щети, а установените при проверките неточности /недостиг/ са възстановени, след като причината за този недостиг била посочена от самия ищец, наложеното дисциплинарно наказание уволнение било прекомерно тежко.

Не били съобразени писмените обяснения на служителя, поради което работодателят достигнал до необосновани изводи за лично облагодетелстване и присвояване от страна на служителя, за умишлена злоупотреба. На служителя били поискани обяснения за „установена липса на парични средства“, като се посочат причините за тази липса, а за други нарушения не му били искани обяснения. В случая липса нямало, защото в обясненията си служителят посочил причината за този недостиг и възстановил сумата преди издаване на заповедта за уволнение. По второто искане за обяснение служителят отново бил посочил причината за констатирана липса. Въпросната липса била възстановена доброволно от служителя. В тази връзка се отправя искане съм съда да съобрази чл. 189, ал. 1 КТ и като приеме, че наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение, доколкото служителят добросъвестно е признал грешките си, и от поведението му е видно, че не сочи причини извън себе си, а сам поема вината за тези неотчетности, собственоръчно е признал в писмените си обяснения, че това се дължи на негова грешка. На следващо място се сочи, че на служителя били поискани обяснения само по отношение на констатираната липса, а в заповедта за уволнение като основание работодателят е посочил чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/, т. 4 /злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения/, и т. 7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, то следвало да се приеме, че доколкото не са искани обяснения за такива нарушения, наказанието за тях е незаконосъобразно. На следващо място се сочи, че не е налице признака „системност“ по отношение на извършените нарушения, тъй като били констатирани не три, а две липси – системност имало в случаите, когато са извършени поне три нарушения на трудовата дисциплина. Предвид факта, че на служителя били искани обяснения само за констатираните липси, а не и за злоупотреба с доверието на работодателя, не били изпълнени изискванията на чл. 193 КТ. По тези съображения въззивникът прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от „А1 Б.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Я.З., с който същата се оспорва. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В откритото съдебно заседание, проведено на 22.10.2021 г., от въззивния съд бяха дадени указания за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба – въпреки 2 заявения петитум за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1550 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец по чл. 221, ал. 2 КТ, в обстоятелствената част не са посочени съответни обстоятелства по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които ищецът основава предявения иск, нито е обоснован правният му интерес от предявяването му, нито е посочено дали ищецът оспорва дължимостта на сумата на конкретно основание или твърди, че не я дължи на никакво основание. След отстраняване на констатираната нередовност и направено изявление за оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на отрицателния установителен иск от процесуалния представител на ищеца, изрично упълномощен за извършване на това действие, с определение, постановено в откритото съдебно заседание, е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1550 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение, и делото е прекратено в тази част. Определението от 22.10.2021 г. като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните, въззивният съд намира следното:

По делото с доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд е отделен като безспорен фактът, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 9.10.2015 г., както и фактът, че същото е прекратено със заповед № 77 от 11.02.2020 г. на работодателя. Първоначално ищецът е заемал длъжността „търговски консултант“, дирекция „Директни продажби“, като видно от длъжностна характеристика, утвърдена на 31.10.2018 г. и връчена на служителя ищец на 17.04.2019 г., впоследствие ищецът е изпълнявал длъжността „мениджър магазин“, за което обстоятелство страните не спорят.

С процесната заповед на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение за нарушения, изброени в два пункта: 1. При проведена на дата 22.01.2020 г. парична инвентаризация на основание Заповед № 103/22.01.2020 г. в поверения на М.Д. в качеството му на мениджър магазин „А1 магазин София, Дружба *******“ е установена липса на парични средства от касата в размер на 5324,56 лв. и разлика от неуредени актове за дефицит в размер на 29,81 лв. Във връзка с установената липса е извършена допълнителна проверка на оборотите и инкасираните суми в търговския обект, при която е установено, че за периода 1.01.2020 г. – 20.01.2020 г. в „А1 магазин София, Дружба *******“ регулярно остава крайно салдо в пъти по-голямо от оборота, реализиран сред предаване на инкасото, в противоречие с инструкцията за работа с Касиер и установените правила за инкасиране в търговските обекти на „А1 Б.“. Детайли относно дневния оборот, инкасираните суми и крайното салдо за посочения период са посочени като налични в Приложение № 1, неразделна част към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. 2. На дата 3.02.2020 г. при проведена парична инвентаризация на основание Заповед № 170 от 3.02.2020 г. в „А1 магазин София, Дружба *******“ отново е установена липса в размер на 2511,89 лв., представляваща дефицит на парични средства в касата в размер на 53,98 лв. и неуреден акт за дефицит в размер на 2457,91 лв.

Във въззивното производство са наведени следните доводи за неправилност на 3 първоинстанционното решение и съответно за незаконност на уволнението: неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; налагане на дисциплинарно наказание, несъразмерно тежко с оглед извършените нарушения, в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ; неправилна квалификация на извършените от служителя нарушения от страна на работодателя.

Относно процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, въззивният съд намира следното:

Работодателят е изискал писмени обяснения от служителя на основание чл. 193, ал.

1 КТ с искане на писмени обяснения изх. № 805 от 29.01.2020 г., към което неразделна част е Приложение № 1, съдържащо детайли относно дневния оборот, крайното салдо и инкасираните суми за периода 1.01.2020 – 20.01.2020 г., което искане, ведно с приложението, е получено от служителя на 30.01.2020 г. Представено по делото е и искане на обяснения изх. № 1283 от 10.02.2020 г., получено от служителя на 11.02.2020 г., което касае установена на 3.02.2020 г. в търговския обект липса.

Служителят се е възползвал от правото си да даде обяснения, като по отношение на липсата в размер на 5324,56 лв., констатирана на 22.01.2020 г., сочи, че е „вследствие на страх“ от негова страна да остави тази сума в магазина след като видял парите предния ден при приключване на касата. Сочи, че не бил запознат с условието, че при кражба магазинът носи пълна отговорност. Знаел, че носи отговорност до 500 лв. и се притеснил като видял „какъв топ пари“ остават, някой да не ги открадне през нощта, затова ги прибрал при себе си и ги донесъл на следващия ден след ревизията. Бил втора смяна и затова сумата била възстановена след ревизията. По повод установената при проверката разлика от неуредени актове за дефицит в размер на 29,81 лв. служителят не е дал обяснения.

В обясненията си по второто искане от 10.02.2020 г. по повод констатирана липса в размер на 2511,59 лв. сочи, че в един и същи ден магазинът бил получил два акта за минус на стойност 2900 лв. и 2500 лв. Същата вечер, когато служителят оправил един от актовете на стойност 2900 лв., оставил сумата от 2500 лв. по втория акт, като ги прибрал вързани с ластик в сейфа и ги приготвил, за да ги оправи на следващия ден. Извинява се, че забравил за тях, сумата седяла в сейфа на магазина до 10.02.2020 г. След обаждане от регионалния мениджър, който поискал информация за въпросния акт, служителят се сетил, че бил забравил да сложи втория акт в инкасионния плик на следващия ден. След разговора разбрал, че няма как да ги сложи в плика със съответния акт, а трябвало да ги преведе по сметка на „А1 Б.“ чрез банков превод, което и направил. По повод дефицита на парични средства в размер на 53,98 лв. от касата, сочи, че на 3.02.2020 г. била констатирана липса в магазина на стойност около 54 лв. Същият ден имало нов акт за излишък в размер от 40 лв., на следващия ден имало още един акт за излишък на стойност 2 лв., като остатъкът от сумата в размер от 12 лв. били възстановени от служителите.