Решение № 14338 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14338 гр. С, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П П С при участието на секретаря Н Г Н като разгледа докладваното от П П С Гражданско дело № 20231110116423 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

21.07.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П П С

Секретар Н Н

1 като разгледа докладваното от съдия П П С гражданско дело номер 16423 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т Ф С“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, район „О“, ул. „С“ № 8, представлявано от изпълнителния директор Ю А С, против М. Д. Ц., с ЕГН **********, от гр. С, ж.к. „З П“, бл. ..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 996,09 лв., представляваща главница по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 05.08.2016 г., сумата от 553,51 лв. – договорна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 05.08.2016 г. между страните бил сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който ищецът предоставил на ответницата платежна карта Т С и е отпуснал револвиращ потребителски кредит в размер на 1 000 лв. По силата на сключения договор ответницата се задължила да заплаща задълженията си в срок до 15-о число на всеки месец след месеца, през който са усвоени сумите, а по силата на общите условия ответницата ползвала безлихвен период по кредита. При закъснение в плащанията била договорена лихва в размер на 18,5 %. По кредита се дължала и минимална погасителна вноска. В договора било включено и право на кредитора едностранно да променя общият разход по кредитите. Съгласно с ценовата листа, считано от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредита бил увеличен на 18,9 %. След 05.08.2016 г. ответницата извършила платежни операции, като до предявяване на иска имала непогасени задължения в размер на 996,09 лв. За периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. договорната лихва възлизала на 553,51 лв. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответницата М. Д. Ц.. По делото е депозирана молба с направено възражение за погасителна давност.

В съдебно заседание ответницата поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете поради погасяването им по давност.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Направено е възражение по реда на чл.

110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 05.08.2016 г., се установява, че „Т Ф С“ АД е предоставило на М. Д. Ц. платежна карта Т С и е отпуснал револвиращ потребителски кредит в размер на 1 000 лв., като договорът е сключен за срок от 12 месеца, при договорени лихвен процент по кредита и годишен процент на разходите. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия. Към договора е подписана и ценова листа за дължимите на кредитора такси и комисиони. От представения заверен препис от приемо-предавателен протокол се установява, че на 10.08.2016 г. ответницата е получила издадената на нейно име от ищеца кредитна карта.

Като доказателства по делото са приети и справки, изготвените от ищеца за дължимите от ответницата суми за периода от 05.08.2016 г. до 28.01.2023 г., както и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че неплатената главница по процесния договор е в размер на 996,09 лв., а дължимата договорна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 553,51 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 05.08.2016 г., се установява, че между „Т Ф С“ АД и М. Д. Ц. е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 12 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че ответницата е получила издадената на нейно име кредитна карта на 10.08.2016 г., както и че е предоставен кредитен лимит от 1 000 лв. Спори се за дължимостта на претендираните суми, поради погасяването им по давност.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно договора от 05.08.2016 г., договорът е сключен като срочен за 12 месеца. От събраните по делото писмени доказателства, включително от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ответницата е извършвала плащания с кредитната карта за периода от 12.08.2016 г. до 13.11.2017 г. в общ размер на 996,09 лв. По делото не са представени доказателства от ответницата за извършено плащане на дължимата сума. В исковата молба се излагат твърдения за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от 3 потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съобразно с чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора всички вземания могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми при неизпълнение от страна на потребителя, наименуван в договора „клиент“, на което и да е от задълженията му по рамковия договор и общите условия, както и на което и да е от условията на рамковия договор, общите условия и ценовата листа.

Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С предявяване на исковата молба ищецът е направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като препис от исковата молба е бил връчен на ответницата на 20.05.2023 г., на която дата ответницата е узнала и за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди предявяване на исковата молба, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата е настъпил падежът на претендираната от ищеца сума за главница от 996,09 лв. Ето защо съдът намира претенцията за основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена.

Относно направената от ответницата възражение за погасителна давност, съдът намира следното: Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, същият е сключен като срочен за 12 месеца. Съобразно с ал. 2 на същия член действието на договора се продължава за нов 12месечен срок, в случай че никоя от страните най-малко 1 месец преди изтичането на текущия срок не заяви писмено, че желае действието на рамковия договор да бъде прекратено, като същата разпоредба се прилага неограничен брой пъти. В конкретния случай никоя от страните не е навела твърдение за изявено желание за прекратяване на договора, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Ето защо за съда се налага извод, че договорът е бил продължен и е действащ за страните и към момента на предявяване на исковата претенция. Към момента на предявяване на исковата претенция – 30.03.2023 г. вземането на ищеца не е погасено по давност. Ето защо направеното възражение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 553,51 лв. – договорна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., съдът намира следното:

4

В чл. 9, ал. 1 от договора от 05.08.2016 г. стравните са договорили годишен процент на разходите в размер на 25,74 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. В рамките на процесния период от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е променян, като от 31.03.2020 г. до 30.09. 2022 г. е 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. е 0,49 но сто, от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. е 0,59 но сто, от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. е 1,30 но сто, от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. е 1,42 на сто и от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. е 1,82 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 25,74 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният общ размер на всички плащания не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размера, определен в договора.

От заключението на вещото лице се установява, че начислената договорна лихва за периода от 30.09.2016 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 1 188,99 лв., от която сума е погасена договорна лихва в размер на 205,80 лв., или дължима остава сумата от 983,19 лв., от която за процесния период от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. договорната лихва е в размер на 553,51 лв.

Ето защо исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

Относно направеното възражение за погасяване на вземането по давност, съдът намира следното: В конкретния случай договорна лихва се претендира за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. Към момента на предявяване на иска – 30.03.2023 г. претенцията не е погасена по давност. Ето защо направеното възражение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира същото за основателно съразмерно с уважените искови претенции, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на 500 лв., от които: сумата от 100 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.