Решение № 3835 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3835 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110105596 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на Ц. Г. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес:

****, подадена на 04.08.2026 г. чрез процесуалния представител адв. В. Г. от АК – Варна, срещу С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ****, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие на основание чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. С молба от 06.08.2026 г. молителката е уточнила, че посоченият в молбата адрес на ответника в гр. Добрич е вписан поради техническа грешка, а верният му адрес е в ****.

В молбата се излагат твърдения, че молителката и ответникът са се намирали в интимна връзка, като от месец януари 2025 г. са живели заедно в собственото на молителката жилище в ****. Молителката поддържа, че по време на съжителството ответникът системно проявявал агресия и многократно упражнявал спрямо нея физическо и тежко психическо насилие, поради което в края на месец юли 2026 г. решила да прекрати връзката, като на 30.07.2026 г. сменила ключалката на входната врата, след като събрала личните му вещи и ги откарала на адреса му, където ги приел баща му. Излага, че на 31.07.2026 г. ответникът започнал настоятелно да звъни, а след като тя не отговорила, изпратил чрез приложението „Messenger“ гласови и текстови съобщения с обидно и заплашително съдържание, сред които заканата, че ще дойде и ще „махне главата“, и че ще влезе в склада на „Софарма“, където тя работи, и ще я намери. Около 10 – 15 минути по-късно ответникът паркирал автомобила си пред жилищната сграда, качил се до входната врата, започнал яростно да блъска и чука по нея, опитвайки се да я отвори, крещял и отправял 1 заплахи за физическа разправа, а тя от страх подала сигнал на ЕЕН 112, като ответникът напуснал преди пристигането на полицията и през останалата част от деня и на 01.08.2026 г. продължил да я търси по телефона. Сочи, че оттогава живее в поС.ен страх, не излиза от дома си освен за да отиде на работа, държи вратите поС.но заключени и избягва да пали осветлението, за да не разбере ответникът, че е вкъщи.

Иска се съдът да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да му забрани да приближава на разС.ие, по-малко от 100 метра, молителката, обитаваното от нея жилище и работните места – кабинет – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина в ****, и склад за търговия на едро с лекарствени продукти на „****“ АД в ****, както и да му забрани да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, за срок от 18 месеца. Направено е и искане за издаване на заповед за незабавна защита.

Претендират се разноски.

Ответникът С. И. С., чрез процесуалния си представител адв. Г. К. от АК – Варна, оспорва молбата като неоснователна. В устните състезания и в писмените си бележки не отрича, че на 31.07.2026 г. е търсил молителката настойчиво по телефона и след като тя не е отговорила, е изпратил писмени и гласови заплашителни съобщения, но поддържа, че това поведение не може да бъде окачествено като акт на домашно насилие. Сочи, че е било предизвикано единствено от молителката, която по заплашителен начин му поставила срок да върне сумата от 10 000 евро в замяна на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, за чието закупуване му е помогнала, както и от предходното изнасяне на багажа му, поради което се афектирал, а съобщенията му били насочени единствено към търсене на обяснение за поставения ултиматум. Твърди, че към момента финансовите отношения между страните са уредени, като парите са върнати, а собствеността върху автомобила е прехвърлена от молителката. Поддържа, че твърденията за системно насилие по време на съжителството са опровергани, включително от свидетелката на молителката, че раздялата се дължи на настъпилата между страните отчужденост и че нито преди, нито след инцидента ответникът е проявявал подобно поведение. Счита, че гражданският съд не е призван да дава морална оценка на една изпусната в съС.ие на фрустрация реплика и че законът цели защитата на лица, които действително са в риск, а не уреждането на междуличностни спорове. Моли молбата да бъде отхвърлена и претендира разноски.

В хода на устните състезания и в писмените бележки, депозирани в предоставения срок, процесуалният представител на молителката поддържа молбата, като излага съображения, че от събраните доказателства, включително от възпроизведените в съдебно заседание аудиозаписи, се установява по безспорен начин акт на психическо насилие, който не може да бъде оправдан с имуществени разногласия, че опасността от поведението на ответника се засилва от обременената му съдебна биография, а страхът и изолацията на молителката се установяват от показанията на свидетелката д..

2

Моли исканите мерки да бъдат наложени за максималния предвиден в закона срок.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от пострадалото лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, срещу лице от кръга на посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, и в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото твърдяният акт е от 31.07.2026 г., а молбата е подадена на 04.08.2026 г., поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С Определение № 10159/05.08.2026 г. съдът е уважил искането по чл.

18, ал. 1 от ЗЗДН и въз основа на него е издадена Заповед за незабавна защита № 110/05.08.2026 г., с която на ответника са наложени и трите поискани мерки – задължение да се въздържа от домашно насилие, забрана да приближава молителката, жилището и работните места на по-малко от 100 метра и забрана да осъществява контакт с нея. С протокол за полицейско предупреждение от 14.08.2026 г. служител на Първо РУ при ОДМВР – Варна е запознал ответника със заповедта и го е предупредил да я спазва.

Съобразно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е предпоставено от установяване в условията на главно и пълно доказване на действителното осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител, на действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Недоказването на тези обстоятелства или тяхното опровергаване чрез проведено от ответната страна насрещно доказване обуславя отхвърляне на молбата.

Между страните не се спори, а и от показанията на свидетелите м. д. д., водена от молителката, и с. п. г., воден от ответника, се установява, че от началото на 2025 г. до края на месец юли 2026 г. страните са живели заедно на съпружески начала в жилището на молителката в ****. Така установената връзка покрива както понятието за фактическо съпружеско съжителство, така и определението за интимна връзка по § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДН, поради което ответникът попада в кръга на лицата по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а прекратяването на съжителството непосредствено преди инцидента е без значение, доколкото законът изрично обхваща и бившите партньори.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата е приложена декларация от 03.08.2026 г., подписана лично от молителката, която съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН е самостоятелно доказателствено средство и при липса на други доказателства е достатъчно основание за издаване на заповед за защита.

3

Декларацията обаче е изцяло съсредоточена върху събитията от 31.07.2026 г., а за предходния период в нея се съдържа само общото позоваване на позната на молителката „физическа агресия от миналото“, без каквато и да било конкретизация. Поради това твърденията в молбата за системно насилие по време на съжителството не се ползват от доказателствената сила на декларацията и подлежат на пълно доказване по общия ред.

Поведението на ответника на 31.07.2026 г. по същество не е спорно, тъй като в писмените си бележки той изрично признава, че е търсил молителката настойчиво по телефона и е изпратил заплашителни съобщения.

Съдържанието им се установява от приетите разпечатки на кореспонденцията и от възпроизведения в откритото съдебно заседание на 26.08.2026 г. видеозапис на екрана на телефона на молителката. В първото гласово съобщение ответникът заявява „Ама ей дрисло, знаеш ли как ще дойда да ти махна главата ма, ще ти кажа аз какви задължения имам и докога имам срок“, а във второто – „Вдигни тоз телефон, защото ще полудея, ще вляза в Софарма и ще те намеря. Вдигни тоз шибан телефон да ми кажеш на кого ще обявяваш срок и до кога“. Помежду им са изпратени текстови съобщения със съдържание „Ей дрислоо“, „Я вдигни тоя тел“, „Щото ще превъртя чуваш ли ме“, „Ти на кого обявяваш срокове бе дрисло“, „Нещасна“ и „Че треперя целия“, а третото и последно гласово съобщение е в съвсем друг тон – „Би ли била така… да вдигнеш телефона да се разберем“.

Малко след това ответникът се е явил пред жилището на молителката.

От възпроизведения в същото заседание аудиозапис на сигнала, постъпил в Районен център 112 – Варна в 12:35 ч., се чува как молителката, с ясно доловим страх в гласа, а към края на разговора и през хлипане, съобщава на оператора, че мъжът, с когото е живяла на семейни начала и от когото се е разделила предишния ден, „иска да влезе насила вкъщи“, че „тряска по вратата“, „хлопа и тропа“ отвън, че „иска да ме убие“ и че не знае къде да се скрие. Сигналът е предаден на дежурната част на ОДМВР – Варна в 12:40 ч., а изпратените на адреса служители на Трето РУ при ОДМВР – Варна са заварили молителката сама, след което са съставени приетите по делото доклад за посетен сигнал за домашно насилие, въпросници, протокол за предоставена информация и оказано съдействие и сведение на молителката, които са доказателствени средства по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН.

Съществено значение има сведението на молителката пред органите на МВР от 08.08.2026 г. В него тя определя отношенията си с ответника до месец май 2026 г. като много добри, сочи, че след това той не работел, поС.но искал от нея пари и при разминаване в коридора я блъскал, а за скандала вечерта на 29.07.2026 г. изрично заявява, че ответникът не е посягал и че само са говорили на висок тон. Разказва, че на следващата сутрин, след като ответникът излязъл с двете си деца, които му гостували от Република Австрия, сменила патроните на входната врата, събрала вещите му и тези на децата и ги оставила при баща му със съобщението „Нямаше те в офиса. Оставила съм ти багажите там. Хотела затвори“, а заплашителните гласови съобщения последвали отправено от нея съобщение във връзка с финансовата им 4 договорка за управлявания от ответника автомобил. Молителката заявява още, че не е отговаряла на повикванията и съобщенията му, че докато е разговаряла с оператора на ЕЕН 112, той блъскал по вратата и крещял да му отвори, че спрямо нея не е имало физическо, а само психическо насилие, и че от 31.07.2026 г. до датата на сведението не е виждала ответника и не е общувала с него.

Свидетелката м. д., приятелка и бивша колежка на молителката, установява, че страните са били заедно от началото на 2025 г. и в началото всичко между тях е било наред, а в началото на 2026 г. са започнали спречквания заради желанието на ответника да си купи автомобил, за което молителката изтеглила кредит, след което между тях настъпило известно отчуждение. За други поводи за скандали, освен обичайни семейни караници, свидетелката не знае. За случилото се на 31.07.2026 г. тя научава от молителката, която показала съобщението със заканата и обяснила, че е поставила на ответника срок да плати дължимото за автомобила.