Решение № 18259 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18259 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110143800 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявило кумулативно обективно съединени установителни искове срещу А. Н. Я., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2408,47 лв. – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ... 8, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 14.05.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 488,74 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2408,47 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 02.05.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 50,28 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ... 8, за периода 01.08.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 14.05.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,87 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 50,28 лв. за периода 15.08.2022г. – 02.05.2025г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ... 8, тъй като ответника се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В срока за подаване на писмен отговор, такъв не е постъпил.

1

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носi отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Към исковата молба е приложена подадено от ответника до ищцовото дружество заявление-декларация от 23.10.2018г. Видно от индивидуални справки за използвана топлинна енергия, се извежда, че титуляр на партидата за процесния период е била ответницата А. Н. Я.. Подаденото заявление-декларация за откриване на нова партида на името на един от съсобствениците или от несобственик представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид положения входящ номер и датата на заявлението-декларация и воденето на процесната партида на името на ответника, следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между ответника и Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва.

Без значение е принадлежността на правото на собственост върху имота когато са налице данни, че между топлопреносното предприятие и трето лице е налично облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, така и от константната практика 2 на СГС, например: Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г.;

Решение № 2637 от 11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8941/2018 г.; Решение № 3009 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9041/2019 г.; Решение № 7707 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3988/2019 г. и др.

Още повече от представен Нотариален акт от 01.10.2018г. е видно, че А. Н. Я. е и собственик на топлоснабдения имот.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от 3

ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период потребената топлинна енергия е в общ размер на 3352,75 лв., а главницата за дялово разпределение е в общ размер на 50,28 лв. След приспадане на платената за ТЕ сума от 951,18 лв., остава дължима главница за ТЕ в размер на 2401,57 лв./1227,90 евро/, до която следва да се уважи искът. Искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи в цялост за сумата от 50,28 лв./25,71 евро/.

Следва да се отбележи, че съгласно вещото лице проверката на топломера за 2020г. е направена 21,5 месеца след законовия срок, а тази за 2024 година 7,5 месеца след законовия срок. Въпреки това вещото лице счита, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

Депозираното след изтичане срока за отговор по чл. 131 ГПК възражение за настъпила погасителна давност се явява преклудирано и съответно не подлежи на разглеждане на осн. чл. 133 ГПК.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

4

Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г., които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.

В настоящия случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 411,29 лв./210,29 евро/, до която следва да се уважи искът.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на претенцията до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение.