Определение № 28058 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28058 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165634 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба вх. № 391620/03.12.2024 г. срещу ответниците И. П. С., П.

Д. Б. и К. Д. Я. с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца припадащата му се част от суми за потребена топлинна енергия и дялово разпределение, както следва:

1/ По отношение на И. П. С. – 3/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 484.67 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр.****, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 78.83 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 5.19 лева – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.26 лева – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.;

2/ По отношение на П. Д. Б. – 4/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 646.23 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. ****, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 105.10 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 6.92 лева – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., 1 ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.68 лева – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.; и

3/ По отношение на К. Д. Я. - 3/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 484.67 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. ****, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 78.83 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 5.19 лева – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.26 лева – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.;

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период И. П. С., П. Д. Б. и М.

П. М. са били собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че М. М. е починала на 20.12.2023 г., поради което за задълженията й до този момент отговарят наследниците й П. Б. и К. Я., а след тази дата до края на исковия период, наследници й отговарят на собствено основание – като потребители на топлинна енергия, доколкото притежават част от правото на собственост върху имота.

Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. С. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, както и нейното законосъобразно отчитане и разпределение. Оспорва годността на уредите за търговско отчитане. Оспорва ищецът да е водил редовно счетоводство. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

С допълнителна молба вх. № 120817/17.04.2026 г., постъпила след възобновяване на настоящото производство, спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК, ответникът С. сочи, че е сключила с П. Б. и трето за спора лице – Димитър Захариев, договор за встъпване в дълг, по силата на който поемателите са се задължили да отговарят солидарно с нея за задълженията спрямо „Топлофикация София“ ЕАД, предмет на настоящото производство. С 2 оглед горното обстоятелство, на основание чл. 228 ГПК, отправя искане производството спрямо нея да бъде прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Д. Б. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признава иска за главница за топлинна енергия и мораторна лихва в непогасения им по давност период м.09.2021 г. – м.04.2023 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за периода м.05-м.08-2021 г.

Оспорва дължимостта на такса за услуга дялово разпределение с твърдения, че такава не е извършвана. Оспорва претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение, като въвежда възражение, че не е отправяна покана.

Моли съда да постанови решение съобразни направени признания и оспоравания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. Я. подава отговор на исковата молба, с който сочи, че е погасила изцяло задълженията си, предмет на делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на закона - в качеството им на собственици на процесния недвижим имот /респективно – в качеството им на наследник на собственик за част от периода/, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат оложителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно – изпращането на покана.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде 3 уважено, като като помагач следва да бъде конституиран правоприемника на посочено дружество, а именно: „Далсия“ ООД.

По искането с правно основание чл. 228 ГПК:

С допълнителна молба ответникът С. сочи, че прави искане на основание чл. 228 ГПК за замяната й като ответник в производството и конституирането на нейно място на други две лица, с които е отвеникът е сключил договор за встъпване в дълг.

Така направеното искане се явява неоснователно. На първо място, същото изхожда от страна, която не е ищец по спора, с оглед на което не може да иска по този процесуален ред замяна на ответник.

На следващо място, от изложените твърдения и представените доказателства /договор по чл. 101 ЗЗД, сключен между длъжник и поематели, без одобрение на кредитора/, се установява, че отговорност за процесните задължения на ответника С. са поели солидарно с нея още две физически лица.

Тоест, не е налице хипотеза, при която ответникът да е освободен от отговорност спрямо кредитора по съглашение с него, само в който случай би могло да се приеме, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Дори в тази хипотеза обаче, производството срещу този ответник би било допустимо, доколкото процесуалноправната му легитимация зависи единствено от изложените в исковата молба твърдения.

Предвид изложеното, независимо от вътрешните отношения между страните по сключения договор за встъпване в дълг, производството по делото по отношение на ответника С. не подлежи на прекратяване.

С оглед на това, искане по реда на чл. 228 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

По доказателствата:

Посочените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у посоченото трето лице – помагач по делото документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането следва да бъде уважено. СТЕ следва да даде отговор и на служебно поставения от съда въпрос, а именно: „Какво е реално потребеното количество топлинна енергия в имота за периода 01.09.2021 г. – 30.04.2023 г.?“

С оглед изложеното в отговора на исковата молба, искането на ищеца за допускане на ССчЕ, макар допустимо, не следва да бъде уважавано поради липса на необходимост.

Направените от ответника С. доказателствени искания по реда на чл.

183 и чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на необходимост от събирането на горните доказателства за правилното решаване на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

4

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 08.10.2026 от 13:15 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от отговорите на исковата молба от ответниците.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач - „Далсия“ ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач да представи намиращите се у него книжа, свързани с отчитането и потреблението на топлинната енергия в имота.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по почин на ищеца и ответниците.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба и по служебно поставения от съда въпрос, а именно: „Какво е реално потребеното количество топлинна енергия в имота за периода 01.09.2021 г. – 30.04.2023 г.?“, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.