Определение № 21040 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21040 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231100511462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение от 27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 17 154/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав е прекратено производството по същото, образувано по искова молба на Е. Т. В., с която същият е предявил иск с правно основание чл.40 ЗЕУС за отмяна на решение, взето от Общото събрание на етажната собственост на 09.10.2020 г., като недопустимо.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца Е. Т. В., действащ чрез пълномощника си Т.Й. В., в която се поддържа, че същият е незаконосъобразен. Наведени са доводи, че СРС неправилно е приел, че е са изпуснали 30дневния срок за оспорване на решението на етажната собственост, че е оспорил пред съда това решение по гр.д.№ 11 639/2021 г. на СРС, 46 състав, но поради допусната печатна грешка на датата този съд е дал указания да се предяви отделен иск по оспореното решение от 09.10.2020 г.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба – Етажната собственост с адрес: гр.София, ж.к.**** в депозирания в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор е оспорил жалбата като неоснователна.

Инвокира съображения, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, тъй като по делото е безспорно установено, че ищецът не е предявил иска си в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Заявява искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложенията по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

С разпоредбата на чл.130 ГПК законодателят е предвидил, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща същата.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки съсобственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост, като по силата на ал.2 от същата норма молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7.

Поради неспазване на визираното изискване /представеният протокол за поставено съобщение на 09.10.2020 г. е с неясно съдържание относно предмета на същото/, поради 1 което преклузивният 30-дневен срок в случая тече от узнаването. От изисканите книжа по гр.д.№ 11 639/2021 г. на СРС, 46 състав се констатира, че решението на Общото събрание на етажната собственост от 09.10.2020 г. не е било предмет на това производство. От депозирано становище за откритото заседание от 22.02.2022 г. по това дело е видно, че ищецът към този момент е бил запознат с факта на изготвения протокол за Общото събрание на ЕС от 09.10.2020 г. От друга страна, в проведеното открито съдебно заседание по гр.д.№ 17 154/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав от пълномощника на Е. В. е направено изрично признание, че същият е узнал 10 дни след провеждане на събранието от 09.10.2020 г. за изготвения протокол от него. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 17 154/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, а именно: 31.03.2022 г. преклузивният 30-дневен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание на етажната собственост, взето на 09.10.2020 г., е изтекъл.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че в дадената хипотеза са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК, поради което депозираната частна жалба срещу атакуваното определение се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставане без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Т. В., действащ чрез пълномощника си Т.Й. В., с вх.№ 230472/2023 г. срещу определение от 27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 17 154/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2