Решение № 57 от 22.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500708 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 192 / 15.08.2023 г. по гр. д. № 22/ 2023 г. по описа на РС – Ихтиман, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.127, ал.2 СК (спорна съдебна администрация), като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. М. Г. на майката К.

К. Л., определил е местоживеенето на детето при майката, определил е режим на лични отношения на детето с бащата М. Г. Г. и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лв., ведно със законната лихва.

Съдът е отхвърлил иска за издръжка за разликата до пълния предявен размер от 400 лв. месечно. Отхвърлил е и предявения от ищцата иск с правна квалификация чл. 127а от СК.

С решението си районният съд е осъдил бащата да заплати на дъщеря си на основание чл.149 СК издръжка за минало време в размер на 2 340 лв. за периода от 12.01.2022 г. до 12.01.2023 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4800 лева.

Районният съд е възложил върху ответника дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 410, 40 лева.

Решението е обжалвано от ищцата К. К. Л., в частта относно предоставения режим на лични отношения с бащата, в частите с които исковете за издръжка и за издръжка за минало време са били отхвърлени за разликата над присъдените суми, както и в частта, с която е било отхвърлено искането за даване на заместващо съгласие на бащата за снабдяване на детето 1 с международен паспорт и даване на разрешение за излизането му извън страната. Жалбоподателката твърди неправилност на съдебния акт в обжалваните части.

С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима.

С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с релевантните за спора факти, като интересът на малолетното дете е отчетен в максимална степен. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд се присъединява изцяло към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Във въззивната жалба липсват конкретни доводи срещу определения от районния съд режим на лични отношения с бащата. При определянето на режима районният съд е съобразил разпоредбата на чл.59, ал.3 СК.

Въззивната инстанция не намира основание да го изменя, тъй като определеният в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата напълно съответства на интересите на детето и родителите. Следва да се има предвид и че независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето и предвид необходимостта от изграждане на връзка между детето и бащата настоящата съдебна инстанция намира определения режим на лични отношения, в това число и адаптационния период, за определен в интерес на детето, поради което следва да бъде потвърден.

По отношение на издръжките настоящият съдебен състав счита, че липсват основания те да бъдат присъдени в претендираните с исковата молба по-високи размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на последната е фиксиран на 780 лв., считано от 01.01.2023 г. и съответно минималният размер на издръжката е 195,00 лева.

От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и 2 възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.

При преценка на възможностите на бащата съдът съобрази разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС.

Понастоящем детето К. М. Г. е на 3 години. Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката, е, че доходите на К. К. Л. – майка на детето и също задължено за неговата издръжка лице, съгласно представените по делото доказателства, са от обществено осигуряване, тъй като същата не е трудово ангажирана и възлизат в размер на 371 лева. Тя упражнява и непосредствените грижи за детето, задоволява потребностите му, поради това съдът намира, че освен парична издръжка тя реално осигурява и грижи по отглеждане и възпитанието му, които са неоценими в пари.

Бащата М. Г. е трудово ангажиран. Видно от справката на НОИ осигурителният му доход е в размер на 780 лева. От събраните доказателства и в частност от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Г. и Н. Г. се установява, че бащата получава месечен доход в размер поне на 800 лева.

Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, е в размер на 400 лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години е в размер до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, т. е. в размер на 262, 50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД. Съдът счита, че с оглед икономическата обстановка в страната следва да бъде присъден по-висок размер от средно месечния разход за едно дете, определен по чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.

Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на детето, поради което при определена месечна издръжка в размер на 400 лева, тя трябва да поеме 180 лв. от необходимата издръжка, а бащата останалите 220 лева. Бащата не се установява да има задължения за плащане на издръжка към други лица, поради което определеният размер е съобразен с неговите възможности. В този смисъл решението на РС – Ихтиман следва да бъде потвърдено.

Правилно районният съд е преценил, че бащата дължи издръжка за минало време, тъй като не се установява той системно да е осигурявал средства за отглеждането и възпитанието на детето. Искът за издръжка за минало време за периода от 12.01.2022 г. до 12.01.2023 г. също е основателен за общо 2340 лева /по 195 лева месечно/, тъй като доколкото през исковия период детето е имало по-малки нужди и инфлационните процеси в страната не са били така ясно изразени, бащата следва да бъде осъден да заплати 3 издръжка за минало време в минимален размер.

Производството по чл.127а, ал.2 и 4 СК има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда решение по него не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата. Молителката не е посочила дори приблизително броя на пътуванията, дестинациите и периода на пребиваване в чужбина /Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685 от 2015 г. на ВКС, четвърто г. о./. По този начин не може да се извърши приценка дали е в интерес на детето да напуска пределите на България, като се изхожда от особеностите на конкретния случай и се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната, а срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване на възрастта на детето /в този смисъл е Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д.

№ 953 от 2014 г. на ВКС, четвърто г. о./. Освен това в настоящото производство се установи, че ищцата Л. няма нито възможност, нито конкретни намерения за пътуване в чужбина с цел екскурзия и доколкото липсва каквато и да е конкретика за възможното място, условия и време, при които ще се провеждат бъдещите екскурзии, искът следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд атакуваното първоинстнационно решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

В останалата си част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на делото и предвид изявлението на въззиваемата страна за липса на разноски за въззивното производство съдът счита, че разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 / 15.08.2023 г. по гр. д. № 22/ 2023 г. по описа на РС – Ихтиман в обжалваните части.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4