Протокол № 1337 от 11.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1337 гр. Варна, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова

Съдебни

Огнян Н. Цанков заседатели: Милена Г. И. при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора С. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Наказателно дело от общ характер № 20253100201386 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИТЕ

К. Г. Д. – уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. П. Р., назначена за служебен защитник на ДП и приета от съда от преди.

Г. М. М. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв.Р. Л., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СВИДЕТЕЛИТЕ

О. Б. – редовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпил отговор по имейл от свидетеля, че не може да се яви в днешно с.з., т.к. е в Норвегия.

М. Н. Н.- редовно призована, явява се лично.

Преводач Л. В. Б. – уведомена по телефона, явява се лично.

Съдът, като взе предвид, че свид.О. Б. не се явява в днешно с.з. и не се налага извършването на превод

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА преводача от съдебната зала.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на Л. Б. възнаграждение в размер на 30 лв. за явяване в с.з.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се лица:

СВИДЕТЕЛКАТА М. Н. Н. – на 47 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, без родство със страните, ЕГН **********.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

Съдът отстрани свидетелката от съдебната зала.

Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274, ал.1 от НПК. Искания в тази насока не постъпиха.

Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.

СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и чл.274 от НПК и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА XXVII от НПК ПО РЕДА НА

ЧЛ.371, т.1 от НПК

Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното производство.

2

На основание чл. 276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Представителят на държавното обвинение поддържа всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

ПОДС.К. Г. Д.: Разбирам обвиненията, но не се признавам за виновна.

Този човек - постР.лия, не го познавам и никога не съм го виждала.

През 2023 г. живеехме в един апартамент с подс. М. заедно. Тогава аз бях принудена от него да бъда проститутка. Бях малтретирана и бита, той ме караше да проституирам и вземаше парите, аз му хранех семейството. В продължение на 3 години аз се крия в Стара Загора, защото ме е страх да не ме убие, да не запали на баща ми къщата, да не направи двете ми сестри проститутки. Иска с резачка да реже краката на баща ми. Страшен тормоз, бой постоянен. Събличал ме е цялата чисто гола да проституирам, когато е нямало пари. Цялата в кръв, като Исус Христос. Не съм пускала жалба, защото получих нещо страшно. Това е страшна операция, като аз съм претърпяла две операции, раково болна съм от страх, от всичко, това стана заради него. Той гледа да изкара мен виновна, да си измие с мен ръцете, а аз нямам нищо общо с това. Няма как да стане това.

Запозната съм с делото, нито пари, нито карти – нищо нямам, аз съм бедно момиче. Живея сама на квартира, нямам странични доходи и се вижда от системата. Сменям квартирите, само за да не бъда убита от него. Заради него сменям квартирите, за да не ме намери.

Относно това пазарене - той се върна една вечер и ме помоли да отида до магазина и аз отидох. Даде ми някаква карта, но аз нямам пин код, не знам от къде е вземата тази карта, може да е на жена му от детските му, нямам представа от къде е, но нямах пин код. От банкомат не съм теглила пари с тази карта. Нямам пари, нямам карти, нямам нищо и нищо не знам.

Г. ми намираше клиенти по адрес. Обаждаше се, правеше ми снимки, търси клиенти и ме пращаше по адреси. На адресите той също е присъствал и се е обличал като жена и е работел. На адрес на ул.“Емануил Манолов“ №35 не съм ходила. Не съм имала руско-говорящ клиент.

3

Не съм давала лаптоп на подс.М.. Той се върна една вечер с лаптоп и аз го питах от къде е този лаптоп, той нищо не каза. Помоли ме да отида да го придружа да магазина. Това става същата вечер, с картата. Аз отидох с него до магазина. Нищо не съм вземала и нищо не съм видяла.

НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:

ПОДС.Д. – В този период не помня точно улицата и адреса, където живеехме с подсъдимия, защото беше много отдавна. Беше близко до ХЕИ-то, мисля. Живеехме близо до магазина, където са направени снимките, на около 15-20 минути пеша. Аз не съм пазарувала често от там, защото съм нямала пари. След като си свърша работата с клиентите съм вземала пари, но Г. ми ги вземаше веднага след това. Вземаше ги веднага от мен. Пращал ме е на адресите, и ме е водил, и ме е вземал. Вземаше ми парите още на място при клиентите. Той ме чакаше да приключа с клиентите. Водеше ме с такси. Той нямаше лек автомобил тогава. Винаги с такси ме водеше и ме прибираше пак с такси, като свърши поръчката. Сестра му я познавам. Аз съм била задържана, като държанка от тях в апартамента му под ключ. Била съм бита и от сестра му, тормозена, едва ли не са ме манипулирали и какво ли не са ме правили и двамата. Това е страшна трагедия, била съм бита и подстригвана, даже. Тормоз дни наред, без да спя. Аз не се оплаках, защото ме беше страх да не навреди на семейството ми. Аз като се разболях и трябваше да се спася и тогава заминах, като веднага ме приеха в болницата в Стара Загора за биопсия и на операция. Направих 12 химиотерапии и съм много зле вече. Имам метастази на костите и всичко, рак на крайниците.

С подсъдимия се познаваме от малки деца. Живеем къща до къща на село, но никога не съм се съмнявала, че ще постъпи така. Бил ме е с всякакви предмети, цялата съм била в кръв. Живеехме в с. Бозвелийско. Аз мисля, че Г. е на 30 и няколко години. Аз съм на 46 години. От малки живеем къща до къща на село. Аз отидох да живея временно при него във Варна, докато си намеря работа, но той почна да ми прави снимки и да ме продава.

Не си спомням руско-говорящ клиент. Аз по принцип се страхувам от Г., аз затова се разболях от рак. В момента не се страхувам от него да говоря.

Нищо не съм направила. Нямам какво да разкажа.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата Д..

4

ПОДС.Г. М. М.: Разбирам обвинението, ще дам обяснения на по-късен етап.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Н..

СВИД.М. Н. Н. – През 2023 г. имах съсед руско-говорящ. Спомням си за него.

Аз и към момента още живея на ул.“Е***. Ние сме на партера, като аз ползвам едната по-голямата част, а той ползва една стая с кухня-коридор.

Спомням си само името Саша, но дали това е името на жената, или мъжа… Той живееше там с жена си и една котка. Хазяинът ни предупреди да освободим едната част на двора, за да си изгради пространство за котката, където да я разхожда, защото беше една голяма. Дойдоха тези хора, но не помня точно кога, като че ли беше лятото, защото колчета набивахме, помагахме му. Живяха може би една година и тогава мъжа замина за чужбина. Остана само жената, мисля че Наташа се казваше. Мъжът замина някъде, а жената остана, живееше си там. След това изчезна и жената, ама те са си плащали наема. След това мъжът се прибра. Обаче, като я нямаше жената, мъжът много пиеше и постоянно беше пиян и постоянно имаше тормоз, защото се напива, излиза гол на двора и викаше много момичета.

Идваха много момичета, в смисъл леки жени, при което една вечер ние го виждаме, защото той трябва да мине покрай моята спалня и прозореца ми е точно там. Една вечер се развика, беше пак гол и една жена излезе от тях. Той почна да я гони и тя вика да й даде 10 лв. за такси. Тогава аз се обадих на хазяина и му казах, че аз имам дете и това не е много окей. Той дойде да говори с него. След това, една вечер пак по късните часове, е дошла една жена, аз не съм я видяла, и той излезе, почна да вика, да крещи, че тя го е ограбила. Аз викам на сина ми да стане и да види какво става, защото е мъж, а на мен не ми е удобно да изляза, той или е чисто гол, или по халат. Установи се, че са му изчезнали всички неща. Имаше един лаптоп само останал, сина ми така каза. След това ние си легнахме. Казахме му да се обади на полицията, той каза, че няма. Ние не разбираме руски, нито моят син, нито аз. След това тази жена се е върнала и на следващия ден или същия му е взела и лаптопа, и ключа, защото той не може да заключи. Но това се случвало, т.к. аз съм на 5 работа един ден дневна смяна, една нощна и два дни почивам, нямам време да се занимавам с него, та той ни каза сутринта тези неща. Каза, че „девушка ли, альошка ли, коросан ли“ не мога да кажа точно какво ни е казал, но един вид каза, че си плаща за тези жени, това разбрахме и са му вземали ключа. При това положение аз се обадих на хазяина и му казах да дойде, защото тук става някакъв бардак. Всички комшии знаят, виждат, спират коли, слизат една, друга. Неприятна работа. Казах му, че аз ще извикам ключар, но и той да дойде, защото е мъж. Извикахме ключаря, той си плати, като там беше и жената на хазяина, смениха му бравата, вземаха му 100 лв., това си го спомням. Значи хазяина е бил там, защото му каза, че му дава един ключ на него и взе другите. След това те дали се изнесоха, не знам, като имаше нещо с жената, не можеше да се прибере и не можеше да оправи паспорта на котката.

Това го знам от хазяина, защото той говореше руски. Хазяинът ни беше един и същ на всички. След това жената си дойде и малко след това те се изнесоха.