Решение № 519 от 04.07.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 408/2022
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 04.07.2022
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. Сливен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230100408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове по чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно в средно учебно заведение и по чл. 149, вр. чл. 144 СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща и до навършване на пълнолетие на 05.11.2021 г. е получавал от него месечна издръжка в размер на 120,00 лв., съгласно постигната спогодба по гр. д. № № 3854/2015 г. по описа на СлРС. Излага, че майка му Г. Н. Р. - Г. получава добро трудово възнаграждение, но на 06.12.2018 г. изтеглила кредит от Райфайзенбанк ЕАД, в размер на 12540,00 лева, за да бъде извършен ремонт на жилището, в което живеят и който изплащала и към момента. Ищецът описва, че е редовен ученик в 12-ти клас в Профилирана гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ в гр. Сливен, като с оглед предстоящите матури и кандидатстудентски изпити, посещавал допълнителни уроци по Български език и литература на стойност 85,00 лв. Ищецът изтъква, че няма никакви доходи, както и имущество, от което да получава такива, като в момента за издръжката му, включително нуждата от закупуване на учебници, помагала, лекарства, облекло, езикова подготовка и т. н. се грижи единствено майка му, на която й било изключително трудно. Ищецът излага, че баща му работи на 1 постоянен трудов договор и получава добро трудово възнаграждение, а също притежава и собствен недвижим имот в гр. Велико Търново, който отдава под наем. Ответникът нямал други деца, които да издържа, поради което ищецът смята, че същият разполага с достатъчно доходи и заплащането на претендираната издръжка няма да му донесе особени затруднения.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е баща на ищеца, нито че детето е редовен ученик в 12-ти клас, но излага твърдения, че заплащането на исканата издръжка би му създало сериозни затруднения.
Ответникът описва, че работи на трудов договор като средномесечното му нетно възнаграждение възлиза на 743,21 лв. Над трудовото му възнаграждение имало и наложени запори по изпълнителни дела в размер на 160,00 лв. месечно. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че отдава свой имот в гр. Велико Търново под наем и пояснява, че макар и да живее в отделно домакинство, се налага да се грижи и за своята майка. Ответникът описва, че от години не шофира, тъй като няма финансова възможност да поддържа личен автомобил, а по същата причина в дома му няма интернет, компютър и кабелна телевизия, а дограмата е в лошо състояние. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Представя писмени бележки. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. В указания от съда срок е представил подробна писмена защита по делото. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а са представени и писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е баща на ищеца, както и че към датата 2 на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно заведение и не е навършил двадесетгодишна възраст.
Общоизвестно е обстоятелството, публикувано в календара на МОН, че последният учебен ден за учениците от 12-ти клас през учебната 2021/2022 г. е 12.05.2022 г.
Видно от представената от ищеца декларация, същият не работи по граждански или трудови договори и не получава доходи от такива и няма облагаеми или необлагаеми доходи от наеми, лихви, дивиденти и т. н.
От представеното удостоверение от 20.01.2022 г. е видно, че майката на ищеца, на длъжност съдебен секретар - протоколист в АдмС - Сливен, е получила трудово възнаграждение за периода от м. януари 2021 г. до м. декември 2021 г. в размер на общо 22088,07 лв. или средномесечно по 1840,67 лв., а от представения Договор за потребителски кредит се установява, че майката на ищеца е изтеглила кредит в размер на 12540,00 лв., с краен срок на погасяване до 05.12.2028 г.
Ответникът не оспорва обстоятеството, за което и ищецът е ангажирал писмени доказателства, а именно, че ответникът е собственик на недвижим имот - жилище, апартамент в *********, с площ от 99,750 кв. м.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият работи по трудово правоотношение и е получил брутно месечно възнаграждение за 12 календарни месеца (от м. февруари 2021 г. до м. януари 2022 г.) в размер на 11493,33 лв. или средното му месечно възнаграждение е в размер на 957,77 лв. брутно или 743,21 лв. нетно.
Ответникът е декларирал в писмена декларация, че не получава доходи от наени правоотношения във връзка със собствения му недвижим имот в гр.
Велико Търново, както и че не работи на втори трудов договор, нито има други доходи от граждански правоотношения, лихви, дивиденти и други.
От представено удостоверение от работодателя на ответника от 15.03.2022 г. се установява, че от месечното му възнаграждение се правят удръжки по изпълнителни дела в общ размер на 100,00 лв. месечно.
От представено удостоверение от работодателя на ответника от 01.04.2022 г. се установява, че размерът на удръжките, които се правят от работодателя от месечното трудово възнаграждение на ответника по 3 изпълнителни дела, са увеличени на 200,00 лв. месечно.
Видно от представена справка от ЧСИ Виктор Георгиев, с рег. № 725 и с район на действие ОС - Велико Търново, увеличението на сумата по наложения на ответника запор не се дължи на молба на взискателя.
От получената по делото справка от ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837 и с район на действие ОС - Сливен се установява още, че по ИД № 34/2011 г. по неговия опис, от посоченото първоначално задължение на ответника в Удостоверението от работодателя от 01.04.2022 г. в размер на 2371,02 лв. към 05.05.2022 г. остатъкът от задължението е в общ размер на 517,04 лв.
Видно от приетото по делото Удостоверение от СИС при РС - Сливен от 09.06.2022 г., образуваното срещу ответника ИД № 1322/2017 г. е прекратено с постановление от 10.02.2022 г. поради навършване на пълнолетие на взискателя и изплащане на дължимата издръжка, като остатъкът е в размер на 51,20 лв.
От Удостоверение от работодателя на ответника от 01.06.2022 г. се установява, че по изрично съгласие на ответника от месечното му трудово възнаграждение се удържа сумата от 120,00 лв. във връзка с ИД № 5/2012 г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев (увеличено от 20,00 лв. месечно) и 40,00 лв. във връзка с ИД № 1322/2017 г. по описа на ДСИ при СлРС.
Ответникът е ангажирал и писмени доказателства, от които се установяват задължения на майка му - В. И. П. за електроенергия и водоснабдителни и канализационни услуги в имот в *********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Г. - майка на ищеца, А. М. - съученик и приятел на ищеца и Д. Л. - близка на семейството на ответника и майка му.
На основание чл. 172 ГПК, поради близката родствена връзка между ищеца и свид. Г., съдът прецени евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, поради което кредитира показанията й отчасти, единствено по отношение на обстоятелствата, които прецени като обективно и логично изложени, а именно, че ответникът не е давал доброволно средства за издръжка на сина си, заплащал е издръжката, за която е имало образувано изпълннително дело редовно, именно поради образуваното срещу него 4 изпълнително дело, както и че ищецът има нормални за възрастта си разходи и не боледува по-често или по-тежко, което да е наложило разход на допълнителни средства.
Съдът, от друга страна, кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и Л., тъй като ги прецени като обективни и незаинтересовани и отчете, че са непротиворечиви помежду си и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свид. М. се установява, че за кратък период от време ищецът е посещавал частни уроци по български език на стойност 85,00 лв. месечно. Впоследствие се отказал, тъй като майка му закупила помагала за самоподготовка за матурата по български език. Свидетелят описва, че ищецът не разполага с достатъчно финансови средства и е имало случаи, в които му е помагал. Ищецът имал нормални разходи като всеки тийнейджър на тяхната възраст, излизали с приятели, посещавали рождени дни. Свидетелят излага, че ищецът е работил три години подред през лятото на басейн, но не знае какво възнаграждение е получавал за това.
От показанията на свид. Л. се установява, че ответникът живее в едно домакинство със своята майка, като според свидетелката живеели в недоимък, жилището им било неподдържано, нуждаело се от подмяна на дограмата, а им липсвали и битови уреди. Свидетелката излага, че въпреки заплатата на ответника и пенсията на майка му, около 600,00 лв. месечно, се е налагало да им помага финансово, например за заплащане на разходи за електричество.
Описва, че знае за притежаван от ответника апартамент, с четири стаи, в широкия център на гр. Велико Търново, който ответникът не отдавал под наем, тъй като също имал нужда от ремонт.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер н а 250,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 08.02.2022 г. до настъпването на законен повод за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 149, вр. чл. 144 СК за 5 присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 200,00 лв. месечно за минал период от 3 месеца, считано от датата на навършване на пълнолетие на ищеца - 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г. или общо в размер на 600,00 лв.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за частично основателни и доказани.
По иска с правна квалификация чл. 144 СК:
За да възникне правото на ищеца да получава издръжка по чл. 144 СК е необходимо същият да докаже, че е син на ответника, че е пълнолетен, че учи редовно в средно учебно заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на ищеца, както и че към датата на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно заведение и не е навършил двадесетгодишна възраст.
Съдът следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази обстоятелството, че учебната 2021/2022 година за 12-ти клас е приключила на 12.05.2022 г. , поради което и издръжката по чл. 144 СК следва да се дължи единствено до тази дата.
Категорично изяснено е също, че ищецът не е могъл да се издържа сам през исковия период, защото не е имал възможност да работи, съответно няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи.
Обстоятелството, че ищецът, като непълнолетно дете, е работил три години подред през лятото на басейн, също доказва необходимостта на ищеца от средства за издръжка, както и недостатъчността на получаваната от ответника такава през този период в размер на 120,00 лв. месечно.