Решение № 740 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503228 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Р. В. срещу решение № 1928/18.07.2022г.на СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д. № 7460/21г. , с което е отхвърлен иск по чл.49 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че атакуваният от него съдебен акт е неправилен.

Първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка, направил е погрешни правни изводи, не е приложил относимата съдебна практика. Съдебното решение е немотивирано. С молбата уточнение на исковата молба е релевирал твърденията си за бездействието на банката, с което го е увредила. По това твърдение и наличието на причинна връзка между действието/бездействието на ответника и настъпването на вредата липсва произнасяне. Присъединяването по право на кредитор с наложени запори върху вземане е гарантирано от правилото на чл.508, ал.1 от ГПК, тъй като третото задължено лице не може да не съобщи какви претенции имат други лица върху вземането, както и какви други запори и по какви претенции са наложени върху него. Позова се на ТР № 2/2013/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.508, ал.1 от ГПК третото задължено лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител за 1 евентуални претенции за вземането. При неизпълнение на това задължение може да се постави въпросът за ангажиране на отговорността му за вреди, които е претърпял взискателят поради липса на информация относно вземането. Именно в това се изразява бездействието на ответната банка – не е уведомила съдебният изпълнител И. Ч. за наличието на други предходни запори на трети лица, явяващи се кредитори и които се считат за присъединени взискатели. При наличието на такава информация той е бил задължен да извърши разпределение по реда, предвиден в чл.136 от ЗЗД като вземането на жалбоподателя за трудово възнаграждение е щяло да бъде удовлетворено преимуществено. Първоинстанционният съд е приел, че банката е уведомила ЧСИ М. Б. за предходните запори по претендираното вземане, с което тя не е действала противоправно. Съдът е кредитирал заключението на счетоводната експертиза без да отчете, че то противоречи на закона. Обезпечено вземане с ипотека/залог не е еквивалентно на спорно вземане, обезпечено с обезпечителна заповед в обезпечителното производство. С право на предпочтително удовлетворяване се ползва единствено сумата от продажбата на ипотекирания имот и тази привилегия е призната на ипотекарния кредитор, съгласно чл.136, ал.1 ,т.3 от ЗЗД. В случая спорните суми не са събрани от продажбата на ипотекиран имот, а е наложен обезпечителен запор, който не се ползва с привилегия. Решението е необосновано.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

„Уникредит Булбанк“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Съдът е констатирал последователността на постъпване на запорите като първи по ред са обезпечителните по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК и действието им е предвидено в чл.401 от ГПК. Съгласно чл.509, ал.1 от ГПК банката е имала задължението да предаде обезпеченото със залог вземане на съдебния изпълнител. Обезпечителният запор е наложен като обезпечение на бъдещ иск и след постановяване на осъдително решение в полза на обезпечения кредитор банката е изпълнила задължението по чл.509 от ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД във р. с чл.508 от ГПК. В исковата молба ищецът Г. В., поправена с молба от 26.08.2021г. твърди, че в негова полза са издадени 7 бр. изпълнителни листа срещу длъжника „ Ес Би Ай Инвестмънт България“ ЕООД за неизплатено трудово възнаграждение за главница и лихви. Общата стойност на главницата е 107 319, 39лв. Въз основа на първите два изпълнителни листа са образувани изп.д. № 7084/14г. и 452/2015г. по описа на ЧСИ М. Б.. Като начин на изпълнение е посочил налагане на запор на сметките на длъжника в ответната банка. Със запорно съобщение № 51060/08.07.2014г. ЧСИ е наложил запор на сметките на „ Ес Би Ай Инвестмънт България“ ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 17 824, 28лв. в едно с лихви и разноски. Със запорно съобщение № 04925/23.01.2015г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху банковите сметки на същото дружество за сумата 23 266, 50лв., в едно с лихви и разноски. В тридневен срок банката е изпратила писмо до ЧСИ, с което признава вземането и че има наличност по сметките на длъжника, но наложените запори не са изпълнени и досега. Това е грубо нарушение на чл.508 от ГПК.

От виновното неизпълнение ищецът е претърпял имуществени вреди.

Поради невъзможност ЧСИ Б. да накара банката да изпълни запорите, изпълнителните листа са предадени на ЧСИ Г. К. като е образувано изп.д. № 57/2016г. Той отново е изпратил запорно съобщение до ответника на 11.04.2016г. като в него е записано, че запорът е изпълнителен и се отнася до неизплатено трудово възнаграждение, което се ползва с право на предпочтително удовлетворяване.

На 14.04.2016г. отново е изпратено запорно съобщение до ответната банка за сумата от 66 228, 61лв., но отново няма постъпила сума. Общата предявена сума към „УниКредит Булбанк“ АД е в размер на 107 319, 39лв. – главница и представлява имуществена вреда. В същото време в полза на друг кредитор „Туризъм Иновейтив Трендс“ ЕООД срещу „ Ес Би Ай Инвестмънт България“ ЕООД са издадени два изпълнителни листа на 29.01.2016г. и 17.02.2016г. по т.д. № 1538/15г. на САС, ТО, 6 състав, които са представени пред ЧСИ И. Ч. и е образувано изп. д. № 178/2016г., а способът за изпълнение е запор. Тези изпълнителни листа кореспондират с издадените от СГС в полза на „Туризъм Иновейтив Трендс“ ЕООД обезпечителни заповеди от 29.07.2013г. и от 19.09.2013г. Въпреки, че изпълнителните листа в полза на това дружество, са издадени след неговите 3 изпълнителни титули, респективно наложените запори, ответника ги изпълнява незабавно.

Ищецът се е присъединил като взискател на

04.05.2016г. по изп.д. № 178/16г. на И. Ч. като му е представил за изпълнение два новоиздадени изпълнителни листа по гр.д. № 79145/12.04.2016г. на 74 състав на СРС и по гр.д. № 11888/21.04.2016г. Въпреки това съдебният изпълнител не му е позволил да се запознае с материалите по делото като с постановление от 16.05.2016г. му е отказал достъп до документите. Поради това е изтеглил от изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ М. Б., изпълнителен лист и с молба от 18.05.2016г. го е представил пред ЧСИ И. Ч. за изпълнение. След това е подал нова молба и му е било разрешено да се запознае с материалите по делото. Тогава е установил, че на 12.04.2016г. един ден след като Банката е получила запорното съобщение от ЧСИ Г. К. е превела по сметка на ЧСИ И. Ч. сумата по другия, вече станал изпълнителен запор. На 13.04.2016г. ЧСИ И. Ч. е извършил разпределение на получените от банката суми като в разпределението на включва нито един работник или служител с признато вземане. Счита, че има съмнение за умисъл за увреждане на правата му от страна на ответната банка поради непознаване на закона и по- конкретно на чл.136 от ЗЗД. Ако е била изпълнила запора на ЧСИ М. Б. и е била превела сумата по негова сметка, то съдебният изпълнител ще спази закона и ще удовлетвори първо вземането на ищеца и другите работници и служители, които са кредитори от пети ред на чл.136 от ЗЗД и по този начин няма да остане сума за удовлетворяване на вземането на „Туризъм Иновейтив Трендс“ ЕООД, който е кредитор от седми ред. По сметките на длъжника е имало достатъчно средства за удовлетворяване на вземането на всички работници и служители в пълен размер. Самата Банка е признала, че по сметката на длъжника има авоар, обезпечаващ в пълен размер дълга на длъжника. Затова счита, че с неизпълнението си на изпратените от ЧСИ М. Б. изпълнителни запори банката е нанесла имуществени вреди на ищеца като го е направила умишлено, защото сама е направила избор по кое запорно съобщение да изпълни и по кое не. Тя е осъществила противоправно поведение, поради което е пасивно легитимирана да носи отговорност.

Затова моли съда да осъди ответника „ УниКредит Булбанк“ АД да му заплати сумата от 107 317, 39лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира 4 разноски.

Ответникът „УниКредит Булбанк “ АД в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Сочи, че на 03.07.2013г. ЧСИ Р. М. е наложила обезпечителен запор на банковите сметки на „Солар енд бенефит интернешънъл“ ООД с ново наименование „ Ес Би Ай Инвестмънт България“ ЕООД в полза на „Туризъм иновейтив трендс“ ЕООД за сумата от 40000евро и 10 000 лв. На 23.09.2013г. същият съдебен изпълнител е наложил обезпечителен запор върху банковите сметки на същото дружество за сумата от 482 273, 68лв. На 11.03.2014г. НАП е наложила запор за сумата от 204 461, 66лв. На 08.07.2014г. ЧСИ М. Б. е изпратил запорно съобщение за същия длъжник, но в полза на ищеца. На 09.07.2014г. банката е съобщила на съдебния изпълнител, че признава вземането, че има наложени запори от други съдебни/публични изпълнители и че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар. На 19.06.2015г. ЧСИ Р. М. е вдигнала частично обезпечителния запор за сумата от 6 079, 77 лв. На 30.03.2016г.

ЧСИ Ч. е поискал плащане въз основа на изпълнителни листа, издадени в полза на „Туризъм иновейтив трендс“ ЕООД, идентични на наложените обезпечителни запори. На 11.04.2016г. ЧСИ Ч. е изпратил потвърждение за идентичност на вземанията по обезпечителните запори, наложени от ЧСИ Р.

М.. На 12.04.2016г. банката е превела на ЧСИ Ч. сумата от 564 194, 55лв. На 02.09.2019г. НАП е издала разпореждане за изпълнение. На 10.09.2019г. банката й е превела 29 667лв., която е представлявала цялата наличност по сметката. На 17.11.2020г. банковата сметка на длъжника е била закрита.

Ответникът поддържа, че банката не е нарушила чл.136 от ЗЗД като не е платила на ЧСИ Б. и ЧСИ К. по изпълнителните листа в полза на ищеца.

Наличните суми по сметката на длъжника вече са били запорирани. В изпълнение на чл.508 от ГПК банката е съобщила на ЧСИ Б. за наложените запори. Неточно и непълно е посоченото в исковата молба, че банката е съобщила, че в сметката има достатъчно средства за плащане на дълга на длъжника. Напротив, посочила е, че липсва авоар и има други запори.

Оплакването на ищеца, че ЧСИ К. не е платил на нито един друг присъединил се кредитор е неотносимо към спора, особено като се вземе предвид, че разпределението е обжалваемо. Банката счита, че ЧСИ Ч. е следвало да плати първо на обезпечения кредитор, който е привилигирован, съгласно чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Вземанията за трудово възнаграждение са 5 посочени в чл.136, ал.1 ,т.5 от ЗЗД и са след обезпечените вземания.

Възразява, че единствената възможност на ищеца да се удовлетвори са сумите по сметките на длъжника. В отговора на исковата молба се прави възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност.

Не се спори по фактите, изложени както в исковата молба, така и в отговора на исковата молба относно поредността на наложените запори върху сметките на длъжника „Солар енд бенефит интернешънъл“ ООД с ново наименование „ Ес Би Ай Инвестмънт България“ ЕООД.

Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил 9бр. изпълнителни листа, издадени в негова полза по реда на чл.410 от ГПК, запорно съобщение от 08.07.2014г.на ЧСИ М. Б., изпратено до ответника, запорно съобщение от същия съдебен изпълнител до ответната банка от 23.01.2015г., уточняващо запорно съобщение от 15.06.2015г. и трите документи са получени от банката, запорно съобщение от 10.04.2016г., изпратено до „УниКредит Булбанк“ АД от ЧСИ Г. К. и такова от 14.04.2016г., молба от ищеца до ЧСИ И. Ч. от 04.05.2016г., искане за превод от 30.03.2016г., изходящо от ЧСИ И. Ч., банково удостоверение, издадено от ответната банка на 03.02.2015г.