Решение № 989 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100501703 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.4 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36448/03.09.24г. на БРС от Р. Д.

Д . , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.„Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от адв. Пл. Калев, служебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ген.Гурко“ № 7А, ет.1, офис 1А, против решение № 1561/30.07.2024г. по гр.д.№ 2436/2024г. на БРС, с което съдът служебно допуснал поправка на ОФГ на постановеното по същото дело решение № 1517/24.07.24г., като осъдил въззивника да заплати на въззиваемата извършените в производството разноски в размер на 700лв.

Твърди, че постановеният от съда акт не представлява поправка на очевидна фактическа грешка, а допълване на решението. Счита, също така, че допълването на съдебния акт не може да бъде извършено по служебен почин на съда, а само по молба на страната, каквато в конкретния случай не е налице. Моли за отмяната му. Подробни мотиви излага в депозираната жалба.

Не ангажира нови доказателства, не претендира разноски за въззивната 1 инстанция.

Въззиваемата страна – С. Л. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.

„М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, действаща лично и в качеството си майка и законен представител на малолетното дете К. Р. Д., ЕГН:**********, представлявана от адв. Н. Чайпек, не оспорва въззивната жалба. Не изразява становище, няма искания към съда.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Относно нейната основателност съдът приема следното:

Производството пред БРС е образувано по молба от С. Л. Я., действаща лично и в качеството си майка и законен представител на малолетното дете К.

Р. Д., чрез адв. Н. Чайпек, против Р. Д. Д., с молба за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо нея и малолетния К., р.на **.**.****г.

Твърдяла е упражнено на 03.03.2024г. и 14.04.2024г. спрямо нея и в присъствието на детето домашно насилие, така, както е описано по молбата.

Освен за удовлетворяването й, е молила и за присъждане на разноските по делото – стр.202 и стр.205 по гр.д.№ 2436/2024г. по описа на БРС.

При постановяване на решението, съдът е обсъдил основателността на молбата. Счел я е за доказана и е постановил крайния си акт. В мотивната част е приел, че в полза на молителката се дължат извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 700лв. – стр.6 от решението. Въпреки това, в постановения акт липсва произнасяне по разноските и това дало основание с молба вх.№ 31383/29.07.2024г. въззиваемата, чрез процесуалния си представител, да поиска произнасяне по разноските.

Като се запознал с молбата и констатирал това, БРС постановил обжалваното решение.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна подробно с преписката по делото, приема следното:

Разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК гласи: „Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки“. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка“, но правната теория и практиката безпротиворечиво примат, че разминаването и несъответствието между 2 мотивната част на решението, формираните в нея решаващи изводи на съда и формулирания диспозитив, представляват очевидна фактическа грешка.

В доразвитие на горното, в трайно установената си практика (Решение № 164 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5934/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева, Решение № 60115 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 481/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска и др.) ВКС приема, че всяко несъответствие между мотивите и диспозитива, включително грешка в пресмятането, обсъждане на дължимите от една от страните разноски и техническите грешки, осъществяват законовите изисквания за допускане на поправка на решението. Това може да стане както в резултат от молба на страната, така и по почин на съда, служебно. Изложеното сочи на заключение за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на постановеното решение

Водим от изложеното, БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1561/30.07.2024г. по гр.д.№ 2436/2024г. на БРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3