Решение № 201 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 571/2022
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.3 · Закон за кооперациите
- чл.3, ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
- чл.5 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
- чл.430, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900571 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ЕООД с ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Дружба“22, вх.Б, ет.3, ап.7, срещу ППЗК „Срацимир“ с ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с.Чернево, община Суворово, област Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 62800 лева, представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г., за която е издаден РКО №8/08.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4273,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021 г. – 07.06.2022 г.
В исковата молба се излага, че по силата на сключен между страните договор за подпомагане от 30.07.2020г. ищецът е предоставил на ответника парични средства в размер на 62800 лева, които да бъдат разходвани за нуждите на кооперацията за стопанската 2020-2021г., определени от нейния председател. Сумата е предоставена в брой, чрез председателя на кооперацията Я.В.Я., видно от Разходен касов ордер №8 от 08.09.2020г.
Според заключителната му клауза договорът е със срок една година, т.е. крайният срок за връщане на сумата е 30.07.2021г. Доколкото плащане не последвало, въпреки отправената на 10.09.2021г. покана, ищецът претендира за връщане на сумата, ведно със законната лихва за периода на забавата.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди нищожност на договора от 30.07.2020г. като 1 противоречащ на закона, в частност на чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката, а евентуално – като нищожен поради грешка в лицето и заобикаляне на закона. Поддържа, че договорът за подпомагане всъщност представлява договор за паричен заем и за подписването му е необходимо решение на УС на кооперацията, каквото в случая липсва. Претендираната грешка в лицето е обоснована с трайните търговски отношения на кооперацията с друго дружество, също представлявано от М.М., а именно „Атлас агро 2011“ЕООД, с което е трябвало да бъде сключен договорът. Грешката е съществена, тъй като идеята за подпомагане на кооперацията чрез заемни средства е основание за преференциални изкупни цени по договорите за покупко-продажба на зърнени култури и торове. Като самостоятелно основание за нищожност поради заобикаляне на закона сочи прикриването на банкова дейност. Поради нищожност на договора сумите по ордерите не подлежат на връщане, тъй като не представляват заемни суми, а съобразно целта на договора „за подпомагане“ са дарени такива, доколкото в самия договор няма клауза и срок за връщането им. Отделно от това твърди, че парична сума по договора не е получава от кооперацията, а и не би могла да бъде предоставена, тъй като към този момент ищецът не е разполагал с подобни банкови и касови наличности. Председателят на кооперацията действително е подписал един брой РКО на стойност 3000 лева или 3500 лева и една празна бланка за РКО, но пари в брой по тях не се получавани, нито са внасяни в касата на кооперацията. Поради изискването на счетоводителя на кооперацията плащанията по договора да са само по банков път, управителят на ищцовото дружество дал уверения, че ще скъса подписаните ордери и страните ще подпишат нов договор с другото му дружество „Атлас агро 2011“ЕООД, каквато била първоначалната идея и всички плащания ще бъдат извършвани по банков път. Вместо ордерите да бъдат унищожени, в тях е извършено преправяне (дописване) на съдържанието им и/или е съставен изцяло неистински удостоверителен документ. Оспорва авторството и верността на касов ордер №8 от 08.09.2020г. с твърдения, че подписът за Я.Я. е неавтентичен, а евентуално е пренесен от друг документ с техническо устройство или по друг начин. Съдържанието на касовия ордер не отразява действително събитие – предаване на парична сума, тъй като е дописван.
Липсва подпис на счетоводител. Процесният РКО не е осчетоводен при ищеца. По други подправени РКО са висящи още 4 искови производства пред ОС – Добрич. Образувано е и наказателно производство.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че по силата на договора едната страна е дала, а другата е получила парични суми чрез ордери, уговорен е и начинът на връщане, а с уведомление-покана е даден срок за връщането им. Твърди, че ответникът много добре е знаел, че договоря с ищеца, а не с друго лице, което се потвърждава от получаване на сумата по ордера. Позовава се на приложимост по аналогия на ТР 4/2016г. на ВКС, според което съгласието на УС не е необходимо условие за 2 действителност на сделката, а е от значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с третите лица.
Оспорва, че сключеният договор е за заем, като поддържа, че волята на страните е била чрез дадените суми да се преодолее финансовото затруднение на кооперацията и нуждата й от средства за извършване на необходимите стопански дейности. Поради тази причина е наименован Договор за подпомагане. Излага, че договорът не е и за дарение, тъй като в него ясно е разписано, че връщането на средствата става по уговорка на страните.
Законът допуска предоставянето на суми между търговци и това не е прикрита банкова дейност, още повече, че в случая лихва не е уговаряна.
Поддържа, че ако предоставената сума не е била внесена в касата на кооперацията, отговорността е на председателя и това касае вътрешни отношения между него и член-кооператорите. Срещу него има образувана преписка в РУП Девня. Твърди, че сумата е отразена в счетоводния баланс представен от ответника.
В срока по чл.372, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната молба, в който се излага, че по договора реална размяна на пари не е извършвана, РКО №8/08.09.2020г. за 62800 лева не е осчетоводен от ищеца и не фигурира в ГФО за 2021г. Твърди се, че представена по други дела от ищеца хронологична ведомост е с невярно съдържание и е съставена през 2022г. за целите на процеса. От публикуваните ГФО в ТР за 2019г. и 2020г. е видно, че ищцовото дружество трайно няколко години е било на загуба или на съвсем малка печалба и няма касови наличности в общ размер на 276 хил. лв. по петте образувани дела срещу ответника. Твърди се, че ГФО за 2020г. не отразява правилно счетоводството на ищеца, тъй като е съставен от несъществуващото дружество „Амила М 2018“ ЕООД. Поддържа се оспорването по чл.193 от ГПК на автентичността на процесния РКО.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По предявения иск за реално изпълнение съобразно правилата на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор с твърдените параметри, реалното предаване на сумата на ответника в брой срещу РКО и настъпила изискуемост на задължението за връщането й. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения за нищожност на договора поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, за неговата унищожаемост поради грешка в лицето, за неавтентичност на РКО и за липса на средства за предоставяне на сумата от страна на ищеца.
По делото е представен сключен между страните договор за 3 подпомагане от 30.07.2020г. по силата, на който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“ парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери (чл.3). Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати (чл.4).
Договорът е за срок от една година, считано от датата на неговото подписване. Автентичността на договора не е оспорена, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните.
Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът приема, че договорът обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване срещу задължение за връщането им на допълнително уговорен падеж. Макар наименована Договор за подпомагане, сделката съдържа същественото съдържание на договор за заем и следователно следва да се квалифицира като такъв. Поетото с чл.4 от договора задължение за връщане на сумата изключва предоставянето й с дарствено намерение, каквито доводи са наведени от ответника.
Договорът за заем е реален, като фактическият състав на сключването му завършва с предаването на сумата. В случая в изпълнение на чл. 3 от договора е издаден представеният по делото РКО №8/08.09.2020г., в който е удостоверено, че ищецът е предал на председателя на кооперацията Я.Я. сумата от 62800 лева. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че разходният касов ордер е подписан от Я.Я., подписът му не е пренесен от друг документ и няма данни за извършени подправки и интервенции в съществените елементи на изразеното в него мисловно съдържание. Предвид неуспешно проведеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме, че разходният касов ордер е автентичен. Доколкото удостоверява неизгодни за издателя си факти, същият представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно факта на получаването на сумата по договора.
В РКО изрично е обозначено, че сумата е получена от Я.Я. в качеството му на председател на кооперацията. Липсват наведени твърдения и представени доказателства за наличието на правно основание за получаването й от физическото лице в лично качество. Установеното от ССЕ осчетоводяване на задължението от ищеца по партидата на физическото лице е без правно значение, тъй като при несъответствие със счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ, в случая РКО №8/08.09.2020г., удостоверяващ плащане към кооперацията. Фактът дали председателят е отчел полученото по договора е непротивопоставим на ищеца и е от значение единствено във вътрешните отношения между ответната кооперация и органния й представител.
Евентуалното неизпълнение на публично-правното задължение на заемодателя да отрази вземането в ГФО и данъчните декларации, не опровергава факта на сключването на договора. Същото се отнася и до 4 избраната от страните форма за доказване на предаването на сумата.
Неизпълнението на изискването на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за предаване на суми над 10000 лева само по банков път, може да доведе само до ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл.5 от ЗОПБ, но не рефлектира върху валидността на сделката и гражданско-правните последици на извършеното плащане в брой.
Ищцовото дружество е разполагало с достатъчна касова наличност за предоставяне на сумата по РКО (298095.93 лева към 01.09.2020г. и 148599.10 лева към 08.09.2020г.), видно от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза, поради което и това възражение на ответника се явява неоснователно.
Всичко изложено налага единственият възможен извод, че сумата е преведена въз основа именно на процесния договор, сключен с ППЗК „Срацимир“. С предаване на сумата е завършен фактическият състав на реалната сделка и е възникнало задължението на ответника за връщането й.
Възраженията на ответника за нищожност и унищожаемост на договора съдът намира за неоснователни.
Съдът намира, че договорът не е сключен в противоречие със закона /чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, в частност чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите.