Решение № 90 от 04.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Стара Загора, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20265530200*** по описа за 2026 година

Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на жалбоподателя „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за административно нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли същият да бъде отменен.

Жалбоподателят претендира направени по делото разноски за адвокат в размер на 480 евро.

Въззиваемият представя писмено становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен и моли същият да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Обжалваният електронен фиш № ********** е издаден за това, че на *** г. в 00.09 часа е установено нарушение № *** с пътно превозно средство товарен автомобил „***“ с 1 регистрационен № ***, с технически допустима максимална маса ***, брой оси 3, екологична категория ***, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава ***, в община С.З., за движение по път *** км ***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената.

Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Г.“ ЕООД. Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път ***, км. ***.

За това нарушение на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв.

В посочените разпоредби административното наказание е абсолютно определено.

От събраните по делото доказателства се установява, че товарен автомобил с регистрационен № *** е собственост на жалбоподателя.

От приложените по делото фотоси се установява, че на в посочените в електронния фиш дата и час, процесният товарен автомобил е преминал и е бил заснет от устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. С горното е налице деяние предвидено в чл.102 ал.2 от ЗДвП, а именно, собственикът е допуснал движението на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задължението си във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса, като за посоченото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената.

Съдът констатира, че приложените санкционни норми не съответстват на относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на чл.179 ал.3б вр. чл.102 ал.2 от ЗДвП са в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело *** с предмет преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Х. В Решението си СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

2

Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.

Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Налагането на административно наказание трябва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение, респ. имуществената санкция трябва да е съобразена със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

В този смисъл предвиденото в чл.179 ал.3б от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива ***/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело *** на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл. 187а ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение /в този смисъл виж Решение № ***/19.12.2024 г. по к.а.н.д. № ***/2024 г. на Адм.съд - София Област; Решение № ***/19.12.2024 г. по к.а.н.д. № ***/2024 година на Адм. съд - София Област; Решение № ***/30.12.2024 г. по к.а.н.д.№***/2024 г. на Адм. съд Ловеч и др./.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл.63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокат. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 480 евро. Същото следва да бъде намалено, но да е над минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа съгласно чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от същата. Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 357,90 евро, представляваща разноски за адвокат. В случая следва да се отчете, че е осъществено процесуално представителство от упълномощен адвокат, пътуващ от друг град, делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. В този именно размер адвокатския хонорар е обоснован и справедлив, при което трудът на адвоката не е съществено надценен. Размерът от 357,90 евро не е прекомерен и с оглед материалния интерес, вида и количеството работа на адвоката.

3

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата № **********, с който на „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, квартал „Индустриален“, Птицекланица, сума в размер на 357,90 евро, разноски за адвокат по делото.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4