Решение № 453 от 16.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Перник, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско дело № 20211700500581 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260891 от 19.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2860/2020 г. по описа на РС-Перник е осъдена Община Перник да заплати на О. Г. М. сумите както следва: сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпил на инцидент на 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата в общ размер на 1113, 54 лева /хиляда сто и тринадесет лева и 54 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди разликата над уважената част от 15 000 лева до пълния заявен размер от 23 000 лева, е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение "ЛИЕЛ Констръкшън" ЕООД гр.Перник и "ЗАУБА" АД, гр.София двете дружества- като участници в ДЗЗД "КОМУНАЛ", гр.Перник, са осъдени да заплатят солидарно на Община Перник на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от О. Г. М. неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, в резултат от падане поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и непочистен участък от ул.“Кракра“ в близост до магазин „Гризли“ на пътното платно, което било заледено и непочистено, на 07.01.2019 г. , в резултат на което претърпява счупване на счупване на лява бедрена кост в горната и част в областта на шийката, ведно със законна лихва за забава от момента на предявяване на обратния иск до окончателно изплащане на вземането, при условие, че Община Перник заплати посоченото обезщетение на О. Г. М..

С решението са присъдени разноски на всяка една от страните, съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК.

1

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК О.Г. M., е депозирала въззивна жалба с вх.№ 274941/03.08.2021 г. против така постановеното решение в отхвърлителната му част. Твърди се, че районният съд неправилно е определил размера на дължимото се обезщетение и не е съобразил тежестта на уврежданията, страданията и болките, които е изтърпяла М.. Поради това се иска уважаване на иска в пълния му претендиран размер от 23 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник Община Перник, е подал отговор на жалбата на О.М., като се излагат твърдения за неоснователност на същата. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано доколкото няма основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер.

Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Третите лица – помагачи „Лиел констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД са подали въззивна жалба с рег. № 275176 от 10.08.2021г. против решението, в частта, с която е уважен предявеният обратен иск на ответника Община Перник срещу тях. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушаване на материалноправния закон и противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят възразява, че същият извършва дейности по снегопочистване само след конкретно възлагане от Община Перник, като стриктно спазва указанията на възложителя, като издава протокол за свършената работа, който подлежи на одобрение от възложителя. Такъв протокол е приет като доказателство по делото за деня, предхождащ процесния инцидент- 06.01.2019г. За процесната дата- 07.01.2019г. възложителят не е възлагал почистване, тъй като е счел, че няма необходимост от почистване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник Община Перник, е подал отговор на жалбата на „Лиел констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като се излагат доводи за неоснователност на същата. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано доколкото отговорността спрямо трети лица на двете дружества – изпълнител по договора за изработка е обективна и безвиновна такава и е необходима единствено причинно следствена връзка между вредоносния резултат и поведението на лицето, отговарящо за вещта.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбите доводи, като съдът установи следните относими за спора факти:

Пред районния съд са предявени искове от О. Г. М. против Община Перник с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумите от 23 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес в следствие на претърпян инцидент на 07.01.2019 г. в гр. Перник, вследствие на падане поради непочистен от сняг и заледен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата в общ размер на 1 113, 54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които сумата 1 062 лева за закупуване на канюлиран винт, титаний - 3 бр., поставен при извършената оперативна интервенция, за която сума е издадена фактура № *** и сумата 51,54 лв. представляваща стойността на закупените медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на закупуване 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане. С отговорът на исковата молба, ответникът Община Перник е оспорил иска, като е привлякъл в качеството на трето лице- помагач дружеството „Лиел Констракшън“ ЕООД и също така е насочил обратен иск срещу същото.

Районният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и размер за сумата от 15 000,00 лв., като до пълния размер от 23 000,00 лв., т.е. за сумата от 8 000,00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Искът за имуществени вреди първоинстанционният съд е приел за доказан в 2 пълния предявен размер от общата 1 113,54 лв.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетелите Г.В.М., Г.Д.Д. и А.Б.В..

От изложеното от тях се установява, че на 07.01.2019 г. около 7,30 ч., ищцата е претърпяла увреждане, в резултат на падане върху непочистен участък от ул.“Кракра“ в гр.Перник, в близост до магазин „Гризли“. Свидетелят Г.Д. е възприел състоянието на ищцата непосредствено след настъпване на инцидента, поради което и изложеното от него установява твърденията на ищцата както за обстоятелствата около настъпването на инцидента, така и за болките и страданията, които е изпитвала непосредствено след настъпването му. Свидетелят Г.М. установява твърденията на ищцата за случилото се непосредствено след инцидента, за извършените й прегледи и назначеното й лечение. Както св.М., така и свидетелката А.В., със своите показания установяват твърденията на ищцата за оздравителния процес – през какво лечение е преминала, какво е било физическото и психическото й състояние. Първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на изложените факти и обстоятелства от свидетелите, достигнал е до правилни правни изводи и е установил правилно фактическата обстановка.

От приложената медицинска документация и СМЕ, се установява, че в резултат на настъпилия инцидент, ищцата О.М. е получила счупване на бедрената шийка. Последвал е продължителен период на лечение и възстановяване, за което свидетелства представената с исковата молба и приета като доказателство по делото медицинска документация. От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р К.С., се установява, че в следствие на получената травма – счупване на лява бедрена кост в горната й част в областта на шийката, ищцата е била в състояние на трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни. Относно периодът на възстановяване, вещото лице е посочило, че същият е продължил една година. При извършеният преглед от вещото лице, последното е установило наличие на ограничен обем на движение на лявата тазобедрена става при свиване и ротация, като е посочил, че тези ограничения са с траен характер.

При така установена фактическа обстановка от Окръжен съд –Перник се налагат следните правни изводи:

По въззивна жалба на О.М.:

Първоинстанционният съд е приел за частично основателен и доказан искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от О.М. за размера до 15 000,00 лв., като го е отхвърлил за сумата от 8 000,00 лв. до пълния предявен размер от 23 000,00 лв.

Окръжен съд – Перник счита първоинстанционното решение в тази му част за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно Районен съд – Перник е приел, че са налице законоустановените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя на работата – Община Перник и за обезщетяване на ищцата за претърпените от нея болки и страдания, породени от настъпилия инцидент.

Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая - 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.

Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. За ангажиране на отговорността на възложителя е необходимо да са налице извършени действия в 3 изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, I г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.

Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищцата, което е настъпило вследствие неподдържането на улицата от сняг и заледени участъци. Деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар/улица като елемент от пътната инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоара/улицата е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП, вр. чл. 5, ал.1 и 2 ЗП, вр. §1, т.2 от ДР на ЗП/, не е имало поставено означение за извършван ремонт или забрана за ползване, което да позволи на ищцата да възприеме и избегне опасността. С оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД правилно Районен съд – Перник е постановил, че отговорността възниква за Община Перник, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и ул. "Кракра" в гр.