Определение № 577 от 29.08.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 480/2022
- Вид
- Определение № 577
- Подписан
- 29.08.2022
- В сила
- 29.08.2022
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577 гр. Перник, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500480 по описа за 2022 година Образувано е по въззивна жалба, депозирана от П.С.Ал. – кмет на Община Радомир, БУЛСТАТ: 000386776, с адрес: гр. Радомир, пл. „Сводоба“ № 20 срещу Решение № 52 от 11.04.2022г., постановено по гр. д. № 889/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Радомир, с което Община Радомир е осъдена да заплати на С. И. Й. сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 20.09.2021г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Със същото съдебно решение, Община Радомир е осъдена да заплати на С. И.
Й. сумата от 600,00 лева – направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Оплакванията, обективирани във въззивната жалба, се свеждат до твърдения за непълен и неточен доклад по делото, вменяване в тежест на Община Радомир на повече отговорности, отколкото нормативната уредба допуска, липса на разграничение от страна на първоинстанционния съд на отговорността на Общински съвет – Радомир от отговорността на Община – Радомир и наличие на смислови и логически противоречия и неточности в мотивите на съдебното решение. Изразява се несъгласие и с извода на първоинстанционния съд относно размер на уважения иск, доколкото не ставало ясно по какъв начин болките и страданията са остойностени на 4 000 лева, предвид индикациите в медицинските документи, че претърпяната травма подлежи на скорошно след инцидента излекуване, а приетите за доказани смущения в 1 психологическия свят на ищцата биха могли да бъдат в резултат на всеки друг стресов фактор в ежедневието й. Във връзка с последното се прави искане за преразглеждане размера на присъденото обезщетение и редуцирането на същото до размера от 1 000 лева.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания – за допускане до разпит на един свидетел – служител на Община Радомир и за приемане на представеното с въззивната жалба писмено доказателство – доклад за извършени от Община Радомир действия във връзка с овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Радомир.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С. И.
Й., чрез пълномощника й адв. Бл. Б. – ПАК (депозиран два пъти, с идентично съдържание). В същия се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, респ. за неоснователност на подадената въззивна жалба. По отношение доказателствените искания на въззивния жалбоподател се изразява становище за неоснователност на същите, доколкото не отговарят на изискванията на чл. 266 от ГПК. Претендират се и разноски, направени във въззивната инстанция.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими, (подадени против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването) и са съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Досежно оплакванията в жалбата за непълен и неточен доклад по делото, съдът намира същите за неоснователни, респ. за настоящата инстанция не възниква задължението за даване на указания до въззивния жалбоподател относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Този извод следва от обстоятелството, че изцяло в тежест на ищеца е установяване на елементите от обективна страна на фактическия състав на отговорността по чл. 50 от ЗЗД, в каквато насока първоинстанционния съде дал указания. Същевременно в писмения отговор на ответника (въззивен жалбоподател в настоящото производство) не са релевирани конкретни възражения, които да обосноват даването на указания от страна на съда, досежно установяването на същите.
Във връзка с горното, настоящия съдебен състав намира, че приложените към въззивната жалба писмени доказателства не се отнасят за нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266 ал. 2 ГПК или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма за допускане на доказателства по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК, поради което за тях важи забраната за посочването и събирането им пред 2 въззивната инстанция по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Предвид това исканията се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, като представените писмени доказателства следва да бъдат закачени към задната корица на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.10.2022г. от 10.10 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект на доклад по делото (съгл. Решение № 60203/18.08.2022г. по гр. д.
№ 2626/2020г. на ВКС).
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приобщаване към доказателствения материал по делото представените с въззивната жалба писмени доказателства, същите да се закачат към задната корица на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото жалбоподател за допускане до разпит на един свидетел. искане на въззивния
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно;
3 за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4