Решение № 5908 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5908 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно гражданско дело № 20261100509276 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Смарт Софт“ ЕООД - длъжник по изп. дело №537/2026г. описа на ЧСИ М.М., срещу постановление от 17.11.2025г., с което е отказано да се намали определеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност.

Въззивният съд намира следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 20.6.2025г. на взискателя за изпълнение на парично вземане: за сумата от 2425 лева – присъдени разноски пред ВАС. Направено е искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, и МПС, при наличие на недвижими имоти- налагане на възбрана, при притежавани дялове от търговски дружества – налагане на запори. Молбата е подадена от адвокат, като е направено искане за присъждане на разноски. Към молбата е приложен договор за правна защита, сключен от взискателя с адвокат, в който е уговорено заплащане на сумата 600лева за представителство по изпълнителното дело, като е посочено, че същото включва пълна защита по него, както и че възнаграждението е платено в брой. Датата на договора е 19.6.2025г.

На 20.6.2025г ЧСИ е изготвил справка с отдалечен достъп за банкови сметки.

На 25.6.2025г. е постъпила молба от взискателя, с искане за налагане на запор на вземания на длъжника срещу трети лица по посочени в молбата договори за обществени поръчки.

На 1.7.2025г. е изготвена сметка от ЧСИ за дължими суми по изпълнителното дело.

На 1.7.2025г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до : кредитни институции, както и до трети лица – съконтрахенти по договорите за обществени поръчки, посочени в молбата от 25.6.2025г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 8.7.2025г. , 1 в която са посочени разноските по сметката и сумата 600 лева адвокатско възнаграждение на взискателя.

На 10.7.2025г. , от длъжника е постъпила молба по размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Посочено е, че задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение и не са извършвани изпълнителни действия, прави се възражение за прекомерност, както и искане да се вдигнат запорите на вземането.

На 10.7.2025г. ЧСИ е изпратил до същите кредитни институции и трети лица съобщения, че вдига наложения запор. Съобщението не съдържа мотиви за вдигане на запора.

На 29.7.2025г. взискателят е подал молба с посочване на банкова сметка, по която да се превеждат събрани суми.

На 17.11.2025 взискателят е подал до ЧСИ становище по възражението от 10.7.2025г.

В него е посочено, че възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, липсва правен интерес от възражението, защото задължението е погасено, като възражение е допустимо само при висящ спор за разноските, погасяването е извършено вследствие на извършените процесуални действия от представителя.

С постановление от 17.11.2025г ЧСИ, като е приел, че възнаграждението е съобразено с минималния размер, е отказал да намали същото и е приел адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство .

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случай: когато делото се прекрати на основание чл.

433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Трайно в съдебната практика е прието, че нормата на чл.79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправната отговорност за разноските в изпълнителното производството и изключва общия режим, приложим за исковото производство. Ето защо, доколкото в случая нито се твърди, нито се доказва да е налице някоя от хипотезите на чл.79 от ГПК, на общо основание длъжникът отговаря за разноските по изпълнението.

Следва да се посочи, че липсват каквито и да е доказателства, че вземането е погасено от страна на длъжника доброволно в срока на доброволно изпълнение. Същият извод не следва от съобщенията на ЧСИ за вдигане на запора, наложен на 1.7.2025г. – в съобщенията на ЧСИ не се съдържат мотиви защо се вдига запора, още по – малко в рамките на срока за доброволно изпълнение е налице изявление на взискателя, от което да се извлече признание за плащане. Такова изявление се съдържа едва в становището от 17.11.2025г. В рамките на самото копие на изпълнително дело, липсват доказателства, че за период от 8.7.2025г./ датата на връчване на ПДИ/ до 17.11.2025г. вземането, предмет на изпълнителния лист, е било погасено от страна на длъжника – доброволно, или чрез използване на способите за принудително събиране на вземането, посочени от взискателя. Ето защо, не може да се приеме, че е налице някоя от посочените в разпоредбата на чл.79 ГПК хипотези.

По адвокатското възнаграждение, съдът намира следното. Видно от представения договор за правна защита и съдействие към молбата за образуване на изпълнителното дело, същият е сключен ден преди образуване на изпълнителното дело, като възнаграждението е както за образуването на дело , така и за цялото му водене. Видно от представените доказателства, същото е било платено от страна на взискателя в полза на адвоката, в брой, при сключване на договора.

С разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съставляваща процесуална разпоредба, ето защо, 2 действието й е директно по заварени отношения, се прие следното изменение: Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Двете цитирани разпоредби на ЗАдв, също са изменени, като ал.3 предвижда съответните критерии, а ал.4 предвижда правила за прилагането им, които ще се уредят с Наредба. Критериите са: „фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.“ С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г. се прие възможност на съда да не зачете определените минимални размери.

С разпоредбата на чл.10 от НВАР е предвиден минимален размер на възнаграждението, съответен на действието, за което адвокатът е представител – сумата 200 лева за образуване на изпълнително дело /когато представителството е само за образуване на същото, респективно – за подаване на молбата/, ½ от възнаграждението, предвидено в чл.7,ал.2 от Наредбата, когато се касае за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възнаграждението, видно от договора, е за представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия, следователно, минималният размер е: сумата по чл.10,ал.1,т.1 и размерът по чл.10,ал.1,т.2 НВАР, тъй като вземането е парично – ½ от предвидения размер в чл.7,ал.2 НВАР. За основа следва да се вземе предвид главницата по изпълнителния лист.

Ето защо, за основа следва да се определи сумата 2425лева главница, като, изчислено върху тази основа, възнаграждението по НВАР, дължимо по реда на чл.10,ал.1,т.2 във връзка с чл.7,ал.2 от Наредбата, възлиза на 271,25 лева, към която следва да се добави сумата 200 лева, дължима по чл.10,ал.1,т.1 НВАР – общо 471,25 лева. При съобразяване на обстоятелството, че подаване на молбата за образуване на изпълнително дело е редовна, подаденото след нея искане за извършване на изпълнителни действия – запор на вземане на длъжника по договори за обществени поръчки, сочат, че платеният размер не е прекомерен.

Ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/, като „Съществено надценен“ би бил трудът на адвоката, ако възнаграждението съществено надвишава предвидения минимален размер.

Ето защо, жалбата е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба 7442218.12.2025г.на Смарт Софт“ ЕООД длъжник по изп. дело №537/2026г. по описа на ЧСИ М.М., срещу постановление от 17.11.2025г., с което е отказано да се намали определеното адвокатско възнаграждение, определено на взискателя.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4