Решение № 120 от 26.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Плевен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500107 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Ц. Н. Н. с ЕГН********** срещу Решение № 1528/ 11. 11. 2024 г. по гр. д. № 2350/ 2024 г. по описа на РСПлевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД с ЕИК207193372 не е изразил становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на 1 чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е признал за установено, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС, че Ц. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. ***, ДЪЛЖИ на „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК: 207193372, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе“ №37А, представляван от Н. М. Г., сумата от 264,35 лева главница, съставляваща дължими суми по договор за услуга „домоуправител“, за периода м.април 2022г. - м.януари 2024г., за апартамент № 16, в сграда с административен адрес: гр.Плевен, обл.

Плевен, жк. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Съда – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 346/02.02.2024г. по ч.гр.д.

№587/2024 г. по описа на РС-Плевен, като за разликата до пълния предявен размер главница от 268,88 лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

С решението районният съд е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. ***, да заплати н а „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК:207193372, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, бул. „Русе“№37А, представляван от Н. М. Г., разноски в исковото производство в размер на 614,47 лева; разноски по ч.гр.д. № 587/2024г. по описа на РС-Плевен в размер на 417,84 лева.

Съдът е осъдил на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК: 207193372, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, бул. „Русе“ №37А, представляван от Н. М. Г. да заплати на Ц. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к. ***, разноски в исковото производство в размерна 6,74 лева. Съобразно отхвърлената част от иска.

За да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото е приел за установено, че въз основа на решение на етажната собственост, в която се намира имотът на ответника, са взети 2 решения да се сключи договор с „НМГ Консулт“ ЕООД за услуга „професионален домоуправител“, начин на разпределение на ел. енергия общи части – на човек, ел. енергия асансьор – на апартамент, ФРО в размер на 5 лв., като освободени с решение на ЕС от електроенергия асансьор за първи, втори, трети, четвърти, пети и шести апартаменти. По делото е представен препис от протокол за проведено на 05. 02. 2023 г. общо събрание на същата етажна собственост с взето решение да се поднови договор с въззиваемия „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД за услуга „ домоуправител“, поставяне на пощенски кутии и поставяне на автомат на входна врата. Съдът е приел, че в настоящото производство не следва да се преценява законосъобразността на взетите решения от етажната собственост с оглед предвиден специален ред за отмяна на тези решения по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и след влизане в сила на решенията същите са задължителни за всички етажни собственици или обитатели.

По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата районният съд се е позовал на §1, т.11 ДР на ЗУЕС ( в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 82 от 2023 г.) и те включват разноските за ел-. енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Въз основа на заключението на вещото лице първоинстанционният съд е установил, че задължението на ответника за периода от месец април 2022 г. до месец януари 2024 г. е в размер на 264, 35 лв. за управление на етажна собственост, за касиер и финансови услуги, фонд ремонт и обновяване, припадаща се част от платени разходи за абонаментна поддръжка на асансьора. Съдът е приел, че процесната сума е дължима с оглед сключения договор за професионален домоуправител, като с оглед на това, че ответникът не обитава процесния имот, не са начислявани припадаща се част от платени разходи за почистване и използване електроенергия в общите части – стълбище и асансьор. Въз основа на тези съображения районният съд е уважил предявеният иск с правно основание чл.

422, вр.чл. 415, ал.1 ГПК за сумата от 264, 35 лв. главница, като за разликата до 268, 88 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното решение и счита, че същото е 3 правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От доказателствата по делото става ясно, че са налице влезли в сила решения на ЕС, където въззивникът притежава жилищен имот, за сключване на договор за професионален управител с въззиваемото дружество за извършване на определени функции съгласно ЗУЕС. От доказателствата по делото става ясно също, че ответникът не е заплащал разходи за процесния период по управление и поддръжка на етажната собственост в общите части на сградата, което е дало основание на въззиваемата страна да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, въз основа на счетоводната документация и решенията на етажната собственост, че въззивникът дължи общо сумата от 264, 35 лв. главница, която сума е присъдена в полза на въззиваемия от районния съд, платима от въззивника в настоящото производство.

Във въззивната жалба се твърди, че по делото не са приложени протоколи на етажната собственост с решения за заплащане на вноска от 4 лв. за апартамент такса за услугата професионален домоуправител, като само е уговорена вноска за ФРО в размер на 5 лв. Съдът счита, че твърденията са неоснователни, тъй като в решението на ЕС от 10. 05. 2022 г. е конкретизирано разпределението на отделните разходи, а общата стойност на разходите са определени в договора с въззиваемия, където са посочени общо размера на дължимите от ЕС суми, които следва да се разпределят между етажните собственици и обитатели съобразно решението на събранието и такова решение е налице.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на активно легитимация на ищеца ( въззиваемия), тъй като не е овластен от ЕС за предявяване на иска. Съдът счита, че тези възражения са неоснователни, тъй като исковата претенция се основава на договора за услуга между ЕС и въззиваемото дружество и след като същото е заплатило процесните разходи вместо въззивника, то въззиваемото дружество, което е ЮЛ, има активната легитимация да предяви иска и да изисква изпълнение на задължението от страна на съответния етажен собственик какъвто е въззивникът. В случая не е необходимо да се овластява въззиваемото дружество от ЕС за предявяване на иска, тъй като 4 процесната сума по управление на ЕС дължима от въззивника, е заплатена не от ЕС, а от дружеството – домоуправител и негов е правният интерес да претендира за изплащане на дължимите от въззивника суми.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1528/ 11. 11. 2024 г. по гр. д. № 2350/ 2024 г. по описа на РС- Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Ц. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД с ЕИК207193372 направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5