Определение № 579 от 09.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. *****, 09.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000453 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от и щ ц а т а в първоинстанционното производство А. С. Р., представлявана от адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р. и от ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, представляван от юрисконсулт Б. Д. против решение № 45/10.07.2025 година по търг. дело № 9/2025 година. С обжалвания съдебен акт ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 е осъден да заплати на А. С. Р., ЕГН **********, сумата 160 000 лв. (сто и шестдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Р.Й. (неин баща), настъпила на 18.07.2024 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие на 11.07.2024 г. на път І-4, км 184 + 350, предизвикано от водача на л.а.

„**********“, модел

„******************“, с рег. № ********** – Д.А. от гр. *****, при управлението му в нарушение правилата за движение по пътищата (неправомерно навлизане в насрещната лента за движение), застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД. Посочената сума е дължима ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ. Предявеният от ищцата иск е отхвърлен до пълния му размер от 250 000 лв., като неоснователен.

Доклад по двете въззивни жалби :

Решението е обжалвано от ищцата-въззивник в неговото отхвърлително произнасяне, с което е приета за неоснователна претенцията за осъждане на ответника да заплати сумата над присъдените 160000 лева до пълния размер от предявените 250000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от 24.07.2024 година до окончателното изплащане. Въззивникът определя обжалваната част от решението като незаконосъобразна и необоснована. Позовава се на допуснати нарушения по приложението на материалния закон и процесуалните правила. Основното възражение е свързано с приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения в разпоредбата обществен критерии за справедливост при определяне на неимуществени обезщетения. Неправилно ценени са останали особено близките отношения между ищцата и пострадалата, интензитета и продължителност на търпените болки и страдания, промяната в нормалното съществуване и развитие и невъзможност да преоодолее загубата. Твърди се, че в резултат на недооценката на посочените обстоятелства първата инстанция не е съобразила в цялост негативното отражение на деликта върху ищцата. Недостатъчно преценени са останали обективните критерии, по които е следвало да се води първата инстанция при определяне размера на справедливо обезщетение. Във въззивната жалба се съдържа и твърдението, че присъденият размер не е съпоставен със застрахователните лимити към момента на произшествието и с икономическата ситуация в страната. Позовава се на относима съдебна практика и на данни от НСИ за движението на инфлационните процеси. Застъпва се позиция, че застрахователното обезщетение може и следва да се определи към 2 момента на приключване на устните състезания. По тези съображения се иска отмяна на обжалваната част от решението и присъждането на разноски определи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Страната не прави искане по събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

В предвидения за това срок насрещната по спора страна се е възползвала от правото си на писмен отговор, в който оспорва подадената от ищеца въззивна жалба, като я намира за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. В отговора се твърди, че определените от първата инстанция размери на обезщетение са завишени и прекомерни, както и че липсва наведеното от въззивника нарушение по преценка и кредитиране на относими по делото факти.

Посоченото е също така, че доколкото се касае за договорна отговорност, обезщетението следва да се съобрази със застрахователните лимити към момента на застрахователното събитие.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника-застраховател, в която се оспорва решението в неговата осъдително произнасяне. Наведени са доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Основание за недопустимост на произнасянето се намира в чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, с оглед образувано наказателно производство в досъдебната му фаза. По законосъобразността намира, че не е проведено доказване на елементи от състава на отговорността – противоправното поведение на застрахования деликвент, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди и вина на дееца. Във въззивната жалба се оспорва правилността на извода на първата инстанция по отхвърляне на своевременно въведено в производството възражение за принос на пострадалото лице за уврежданията. На следващо място се твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като застрахователното обезщетение е силно завишено. Сочи се в тази връзка, че не е оценена от първоинстанционния съд в достатъчно степен заинтересоваността на разпитан пред нея свидетел. Отправено 3 е искане за спиране на производството. Алтернативно се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявената искова претенция, а при условията на евентуалност се иска ревизиране на размера на определено обезщетение, който се твърди за завишен.

Претендират сторените от страната разноски в производството.

Страната не прави искания по доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната по спора страна, в който се оспорва въззивната жалба на застрахователя като неоснователна, противопоставя се на направеното искане за спиране на производството. Намира за осъществен състава на отговорността. Позовава се на изготвения констативен протокол от произшествието и на неговата доказателствена сила. Твърди се, че направеното възражение за принос на пострадалия е останало недоказано в процеса. Не споделя твърденията за завишен размер на определено застрахователно обезщетение. Иска присъждане на направените разноски.

Предмет на въззивно обжалване е и частна жалба, постъпила от ЗАД „Армеец“ АД срещу определение № 165/06.08.2025 година по търг. дело № 9/2025 година на ТОС, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С процесното определение е оставена без уважение молба на застрахователя за изменение на постановеното по делото решение в направеното произнасяне по отношение на разноските досежно присъдения размер на адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата, осъществил защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Възраженията на жалбоподателя са свързани с приложението на решение на СЕС по дело C-438/22 г. и формираната практика по прилагането. Твърди се, че първата инстанция не е взела предвид ниската степен на правна сложност на спора и се предлага модел за тълкуване по аналогия с чл.

46, ал. 2 ЗНА, при което приложение при определяне размера на адвокатско възнаграждение следва да намери ЗПП. Иска отмяна на обжалваното определение и намаляване размера на определените 4 раноски за адвоката.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва жалбата като неоснователна, постановеното определение се намира за правилно. Твърди се, че са налице всички законови предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в определения размер. Иска се жалбата да се остави без уважение.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество на спора. Въззивните жалби са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Налице е правен интерес от упражняване правото на жалба срещу неизгодна за всеки от въззивниците част от решението. Ето защо въззивните жалби са процесуално допустими, депозирани са от процесуални представители с надлежно учреден мандат.

Идентичен извод за процесуална допустимост въззивният съд прави и по отношение на частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Въззивните и частната въззивна жалба отговарят на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същите са надлежно администрирани, като по въззивните жалби насрещните страни са упражнили правото си на отговор и същите са депозирани в законоустановения срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на законовите изисквания. Таксите за въззивно обжалване са авансово внесени.

Пред първата инстанция с определение № 51 / 21.02.2025г. ищцата е освободена от внасяне на дължимата държавна такса за администриране на исковата молба и от следващите се разноски за търсените с молбата две съдебни експертизи, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

В подадената въззивна жалба няма аналогично искане. Посоченото определение на първоинстанционния съд лимитира и конкретизира 5 фазата и разноските, от които ищцата е освободена. Настоящият съд не изразява становище по констатираното с оглед на аргументите по подготвителните действия, които ще изложи по- долу.

По подготвителните действия:

В хода на настоящото производство въззивникът навежда данни за наличие на висящо ДП № 218/2024 год. по описа на РУ - Омуртаг, по което е привлечена като обвиняем Д.П.А. за престъпление по чл.

343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 - во вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.07.2024 год., при управление на л.а. марка „**********“, модел ********* с рег. № ********** по непредпазливост причинила смърт и телесни повреди на повече от едно лице, сред които и С.Р.Й..

Наличието на образувано ДП за разследване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 - во вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, по което е привлечена като обвиняем Д.П.А. е служебно известно на съда. По описа на ВАпС за 2025г. са образувани други три въззивни производства (в.т.д. №196/2025г. на ВАпС с докладчик председателя на настоящия II с-в на т.о., в.т.д. № 245/2025г. на ВАпС, I с-в на т.о., както и в.т.д. № 264/2025г. на ВАпС, III с-в на т.о.), по които съдът служебно е изискал справка от Окръжна прокуратура – Търговище относно хода на разследването за транспортно престъпление по погорепосоченото ДП № 218/2024г. по описа на РУ Омуртаг.

Съгласно последната постъпила информация от ОП-Търговище (писмо с вх.№ 4561/18.06.2025г. по в.т.д.№ 254/2025г. по описа на ВАпС) ДП № 218/2024г. на РУ-Омуртаг при ОД на МВР -Търговище е образувано на 11.07.2024г. по реда на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, б.б вр.чл.342 НК, а привлечено като обвиняемо лице е Д.П.А., на която е взета мярка „гаранция“.

Наказателното производство по ДП 218/24г. не е приключило като срокът за разследване е продължен на основание чл.234, ал.3 НПК до 14.07.2025г. Към писмото е приложено постановление за привличане 6 на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.03.2025г., от което е видно привличането на деликвента Д.А. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.б вр.чл.342 НК, за деянието, което от фактическа страна съвпада със застрахователното събитие от 11.07.2024г. по риска „ГОА“, предмет на висящото производство по прекия иск на едни от увредените лица по см. на чл.

478, ал. 2 КЗ.

Налице е формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от деликвента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г.о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. /.