Решение № 2434 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100504684 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба подадена Ю. Ц. К. – длъжник по изпълнително дело № 20108440402203/2010г. по описа на ЧСИ рег. № 844, с район на действие СГС С.Я. срещу разпореждане от 10.03.2023г. на ЧСИ по посоченото дело, с което е оставил без уважение искането за прекратяване на същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Излага оплаквания, че към датата на сезиране на ЧСИ с молба от 07.03.2023г. е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл.433 т.8 от ГПК, през който взискателят е бездействал и са били извършвани изпълнителни действия.

Взискателят „М.“АД в срока по чл.436 ал.3 от ГПК представя възражения срещу жалбата, с твърдения за неоснователност на същата и посочване в хронологична последователност извършваните действия по изпълнителното производство, като твърди че между извършването на което и да е от тях не е изтекъл двугодишен срок.

Частен съдебен изпълнител С.Я. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че по изпълнителното дело са предприемани множество действия по изпълнението, като в нито един момент не е настъпило ex lege прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и което да бъде констатирано с постановление от ЧСИ.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен 1 изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за издаване на постановление за прекратяване на принудителното изпълнение.

Обжалваният отказ е постановен по молба на жалбоподателя от 07.03.2023г., с която е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на предвидения в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК 2 годишен срок.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради т. нар. „перемпция”, която настъпва по силата на закона, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В ТР се разрешават въпросите по отношение на погасителната давност в изпълнителния процес, но постановките му се отнасят и до срока за перемиране на изпълнителното дело, доколкото и двата срока се влияят от едни и същи действия и факти.

Погасяването на вземанията по давност след образуването на изпълнителното дело не представлява обстоятелство, което съдебният изпълнител има правомощия да установява, но съдебният изпълнител има възложено от закона правомощие да следи за извършването на действия, които прекъсват давността, а при липсата на такива действия в двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /който е и по-кратък от предвидения давностен срок за погасяване на вземанията/ – да постанови акт, с който да обяви прекратяване на изпълнителното дело поради изтичането на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 17.08.2010г. въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземания на „А.Б.“ АД срещу жалбоподателя, а в периода от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител са предприети следните изпълнителни действия за насочване на изпълнението върху имущество на жалбоподател:на 24.08.2010г. наложен запор върху банкови сметки– л.18 от изп.д., на 16.11.2010г. запор върху МПС – л.46-48 от изп. дело, на 12.01.2011г. молба от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия – л.55 от делото, на 01.08.2012г. – налагане на възбрана с разпореждане от 01.08.2012г – л.113-145 от изп.дело, на 23.09.2013г. - новия взискател е депозирал молба с посочване на конкретни изпълнителни способи – л.157 от изп.д., молба от 23.03.2017г. –– молба от взискателя с посочване на нови изпълнителни способи – л.167 от изп.д. от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи, на 21.04.2017г. –запор на банкови сметки – л.174 от изп.д. , молба от 03.01.2019г. от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия – л.188 от делото, молба от 01.10.2020г. от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия – л.191 от изп.д. , налагане на запор върху дружествени дялове по разпореждане от 02.10.2020г.

– л.192-207 от изп.д., молба от 29.11.2021г. за от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия - л.208 от изп.д.

На 07.03.2023г. длъжникът е депозирал молба с искане за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

2

На 13.03.2023г. взискателят отново е подал молба с посочване на конкретни изпълнителни способи – л.217 от изп.д.

Описаните действия по насочване на изпълнението /които следва да се отбележи не изчерпват всички действия, извършени по делото и описани в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК/ съгласно т. 10 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2016г. по тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК прекъсват давността по отношение на принудително изпълняваните вземания на основание чл.116 б. „в“ от ЗЗД, но което е от значение в процесния случай – прекъсват и срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК независимо дали са предприети по искане на взискателя или са служебно извършени от съдебния изпълнител като последица от възлагане по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ /което в процесния случай е направено още с молбата за образуване на изпълнителното дело/.

Тъй като периодите между датите на посочените действия са по-кратки от предвидения в чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК двугодишен срок, очевидно е, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство в приложение на цитираната разпоредба, съответно подадената жалбата срещу отказа на ЧСИ да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство на соченото основание – неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 18686/22.03.2023г. подадена Ю. Ц.

К. – длъжник по изпълнително дело № 20108440402203/2010г. по описа на ЧСИ рег. № 844, с район на действие СГС С.Я. срещу разпореждане от 10.03.2023г. на ЧСИ по посоченото дело, с което е оставил без уважение искането за прекратяване на същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3