Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 590/2022
Вид
Решение № 184
Подписан
20.03.2023
В сила
26.06.2025
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000590 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образуВ.о е по въззивна жалба вх.№ 31131/23.05.2022год., подадена от адв.С. като пълномощник на „ Сокол Бластинг“ ООД и Х. М. К Д. срещу Решение № 442/22.04.2022год., постановено по т.д.№ 1071/2021год. по описа на СГС, с което са отменени по иск по чл.74 от ТЗ предявен от Ф. В. С., гражданин на Белгия решенията на Общото събрание на „ Сокол Бластинг“ ООД,взети на 15.06.2021год. за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник на осноВ.ие чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Х. М. К Д. и за приемане на учредителен акт и с което „ Сокол Бластинг“ е осъден да заплати Ф. В. С. разноски по делото в размер на 2 280 лева.

Жалбоподателите считат обжалВ.ото решение за неправилно, необосноВ.о и немотивирано. Въпреки, че бил приел за доказано по делото, че Ф. В. С. неправомерно е наредил по своя лична банкова сметка сумата от 100 000 евро, че е получил 100 00евро в предоставен му от Сокол Бластинг заем и че Ф. В. С. е в забава за връщане както на получените без осноВ.ие 100 000 евро,така и получените в заем 100 000 евро, първоинстанционния съд бил стигнал до извод, че превода на сумата от 100 000 евро е извършен от Ф. В. С. като управител, а не като съдружник,както и че невръщането на общата сума от 200 00 евро на „ Сокол Бластинг“ ООД съставлявало действие на Ф. В. С. като длъжник по съответното правоотношение, но не и като съдружник, поради което не съставлявали осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник на осноВ.ие чл. 126, ал.3 от ТЗ. Поддържа ,че така направения извод е дълбоко неправилен, юридически необосноВ. и житейски нелогичен, макар и съответстващ на основната част от съдебната практика. Развива съображения за това, че в чл.126, ал.3 от ТЗ са дефинирани елементите на фактическия състав даващ осноВ.ие за изключВ.ето на съдружник и сред тези елементи не фигурирали допълнителни изискВ.ия свързани с „ качеството“, в което съдружникът е действал. Приемането на противното давало възможност на неизправния съдружник да се „ крие „ зад качеството си на управител и така се парира възможността за неговото изключВ.е , респ.да се 1 защитят интересите на дружеството. Останалите съществуващи възможности за търсене на отговорност на съдружника като управител или като неизправна страна по създадено с дружеството заемно правоотношение не можело да аргументира недопустимост на предвидения в чл.126, ал.3 от ТЗ ред за ангажиране на неговата отговорност,тъй тъй като търсената за постигане цел е различна. Целта на чл.126, ал.3 от ТЗ била прекратяВ.е на членственото правоотношение на изправния съдружник и замяната му с друг, чието поведение съответства на дължимото, която цел не може да бъде постигната при реализиране на имуществената отговорност на управителя по чл.145 от ТЗ или чрез предприемане на действия от страна на дружеството „ Сокол Бластинг“ ООД за събиране на вземането си от Ф. В. С. като длъжник по възникналото между тях заемно правоотношение. Излагайки доводи и съображения в подкрепа неефективността на последните две възможности и за липсата на законово осноВ.ие за извършената от първоинстанционния съд преценка относно качеството , в което Ф. В. С. е извършил сочените от ищеца правонарушения жалбоподателите поддържат, че са налице предпоставките на чл.126, ал.3 от ТЗ за изключВ.ето му като съдружник на „ Сокол Бластинг „ ООД и постановеното в обратния смисъл първоинстанционно решение е неправилно и молят за неговата отмяна и постановява на ново , с което да бъде отхвърлен предявения по чл.74 от ТЗ иск, ведно с произтичащите от това последици.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ф. В. С. , гражданин на Белгия, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва твърденията на жалбоподателите относно липсата на разграничение от гледна точка на това, в какво качество са извършени нарушенията по чл.123, ал.3 от ТЗ, позовавайки се на възприетата в доктрината и в съдебната практика възможност за кумулиране на различна по осноВ.ие и съответно по вид отговорност по повод едно и също действие.Счита, че правилно първоинстанционният съд бил обосновал липсата на предпоставки за изключВ.ето на ищеца като съдружник с оглед направеното разграничение между елементите на фактическия състав на отговорността по чл.126, ал.3 от ТЗ и тази по чл.145 от ТЗ, както и че обосноВ.о е разграничил хипотезите при които едно и също действие би представлявало едновременно осноВ.ие за ангажиране на отговорността по чл.126, ал.3 от ТЗ и чл.145 от ЗЗД. Посочил е , че влошаВ.ето на отношенията между двамата съдружници в ООД-то не представлява предпоставка по чл.126, ал.3 от ТЗ и е определил като правилни изводите на първоинстанционния съд за наличие на други възможности за защита интересите на дружеството, каквото засягане не съставлява извършения превод от личната банкова сметка на другия съдружник и управител Х. М. К Д..

По изложените съображения прави искане за потвърждаВ.е на обжалВ.ото решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакВ.ията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Първоинстанционното производство е образуВ.о по иск по чл.74 от ТЗ , предявен от Ф.

В. С. против решения на Общото събрание на съдружниците на „ Сокол Бластинг“ ООД , взети на 15.06.2021год. , а именно : по т.1- решение за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник в „ Сокол Бластинг“ ООД на осноВ.ие чл.126, ал.3,т.1 и т.3 от ТЗ, т.2- решение за поемане от съдружника Х.

М. К Д. на всички дружествени дялове на изключения съдружник Ф. В. С. от капитала на „ Сокол Бластинг“ ООД и т.3 – решение за приемането на нов учредителен акт на дружеството.

В исковата молба ищецът твърди незаконосъобразност на взетото под т.1 решение .

Според него не са налице негови конкретни действия или бездействия , извършени в качеството му на съдружник, които да обосноват наличието на предпоставките по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ за изключВ.ето му като съдружник в „Сокол Бластинг“ ООД. Такива не съставлявали посочени в поканата за събранието , а и в протокола от ОС на 15.06.2021год.Посочените в тях действия са на Ф. В. С. в качеството му на Управител, а не в качеството му на съдружник, а за сочените такива като извършени в качеството му на съдружник липсвали доказателства. Твърди се ,че превода на сумата от 100 000 евро личната му банкова сметка е извършен от него в изпълнение поетото с договор за заем от 07.02.2014год. от „Сокол Бластинг“ ООД като заемодател задължение и в качеството му на управител на дружеството. Друг превод на сума в размер на 100 000левро нямало доказателства да бил извършвал, като липсвали доказателства и не бил извършвал превод на сумата от 80 000 евро от личната банкова сметка на Х. М. К Д. по негова лична банкова сметка.

Посочил е ,че отговорността на управителя в ООД се реализира по реда на чл.145 от ТЗ и не може 2 да служи за изключВ.е на лицето в качеството му на съдружник в дружеството поддържа , че посочените в т.4 от поканата нарушения не са извършени от него като съдружник и същите не съставляват осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник в „ Сокол Бластър „ ООД.ЛишаВ.ето на Х. М. К Д. от финансов ресурс не съставлявало нарушение на задълженията на Ф. В. С. като съдружник в „ Сокол Бластинг“ ООД,като бездействието и забавата за връщане на заетата сума по договор за заем също нямало отношение към задълженията му като съдружник, а като заемател по договор за заем. Оспорва да е превел от сметката на Х. М. К Д. сумата от 80 000 евро по собствена лична сметка, а и това действие не засягало имуществената сфера на „ Сокол Бластинг“ ООД.

Заплатените суми за счетоводни услуги от Х. М. К Д. били единствено в размер на 300 лева и липсвало доказателства за заплащане на такива в по-висок размер. По изложените съображения ищецът сочи, че посочените в поканата за ОС на съдружници на „ Сокол Бластинг“ ООД и в протокола от проведеното на 17.02.2014год. ОС на съдружниците не са извършени от него, поради което не съставляват осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник на осноВ.ие чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ. Счита също така, че неправомерното му изключВ.е прави незаконосъобразни останалите оспорени решения, тъй законосъобразността на последните е опосредена от правилността на решението за изключВ.е на съдружника.

Ответното дружество оспорва иска. В подаден писмен отговор се поддържа ,че посоченото в исковата молба разделение между качествата на Ф. В. С. на „ съдружник“, и „ управител“ е изкуствено ,че задълженията на съдружниците и управителите в ООД частично съвпадат по съдържание и предмет и че нареждането по своя банкова сметка на два банкови превода от по 100 000 евро , единият от които без осноВ.ие , съставлява форма на нарушение на задълженията му като управител , но и на задълженията му като съдружник, а именно това за оказВ.е на съдействие за осъществяВ.е на дейността на дружеството и за въздържане от действия против неговите интереси.Излага доводи ,че дори и да се приеме ,че самото нареждане на неоснователния банков превод на 100 000 евро представлява неизпълнение на задълженията на Ф.

В. С. единствено като „ управител“ на „ Сокол Бластинг“ ,то невръщането на сумата от 200 000 евро несъмнено съставлявало нарушение на задълженията на ищеца като съдружник, а не като управител. Счита ,че и нареждането на сумата от 80 000 евро от личната сметка на Х. М. К Д. по личната сметка на Ф. В. С. също съставлява нарушение на последния, извършено в качеството му на съдружник. Макар и да не засягало пряко патримониума на „ Сокол Бластинг“ ООД водело до разрушаВ.е на доверието между съдружниците и лишавало другия съдружник от значителен паричен ресурс, с който последният бил могъл да подкрепи дейността на дружеството. По изложените доводи ответното дружество счита ,че описаните в поканата за процесното ОС и в протокола, съставен за неговото провеждане нарушения на Ф. В. С. представляват нарушения не само на задълженията му като управител на „ Сокол Бластинг“ ООД, но и на тези като съдружник и съответно попадат под фактическите състави по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ.

По отношение оплакВ.ията за незаконосъобразност на останалите решения,взети на проведеното на 15.06.2021год. ОС на съдружниците на „ Сокол Бластинг“ ООД е изразено становище за тяхната неоснователност. Поддържа се ,че в конкретния случай –на изключВ.е на съдружник по чл.126, ал.3 от ТЗ не стои въпроса с попълВ.е или намаляВ.е на капитала на дружеството ,тъй като делът на изключения съдружник е изначално изплатен/внесен. В резултат на изключВ.ето му би било възможно изключения съдружник да се превърне в кредитор на дружеството или евентуално съдружникът Х. М. К Д. да дължи на съдружника Ф. В. С. номиналната стойност на поетите дружествени дялове,но не и да се налага намаляВ.е на капитала на дружеството и респ. лисата на решение за намаляВ.ето му да води до незаконосъобразност на решението ,взето под т.2 на процесното общо събрание на съдружниците.

По молба от Х. М. К Д. и на осноВ.ие чл.218 от ГПК, последният е конституиран като трето лице помагач на ответника „ Сокол Бластинг“ ООД.

В подадена допълнителна искова молба са оспорени възраженията по иска, изложени в писмения отговор и са изложени доводи в подкрепа на заявеното вече становище,че твърдените в поканата за ОС на съдружниците и в протокола от проведено на 15.06.2021год. ОС на съдружниците на „ Сокол Бластниг“ ООД нарушения няма доказателства да са извършени от Ф. В.

С. и че са извършени в качеството му на Управител, поради което не могат да съставляват осноВ.ие за изключВ.ето му съгласно чл. 126, ал.3, т.1 и 3 от ТЗ.