Определение № 426 от 25.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Шумен, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500129 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 00292/17.01.2025 г., депозирана от Д. Х. М., ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на Д. Д. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Ч. от САК срещу разпореждане на ЧСИ Я.Д. по изп.д. № 20247740400023, с което са приети разноски по изпълнението и срещу налагането на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на Д. Х. М..

Жалбоподателят намира, че приетата сума е прекомерна и не съответства на фактически извършените правни действия от процесуалния представител на взискателя, с оглед на което моли за намаляване размера на същата до нормативноустановения минимум. На следващо място, прави възражение за прекомерност на начислените от ЧСИ такси и моли за намаляването им до размера на нормативноустановения минимум. Заявява, че сумите, представляващи трудово възнаграждение, както и сумите по банковата сметка на длъжника са несеквестируеми, поради което моли да бъдат вдигнати запорите върху тях, а взетите суми да бъдат възстановени по посочената от него сметка. Навежда възражение и за недължимост на всички суми по изпълнителното дело, като счита, че е насочено срещу ненадлежен длъжник, както и, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

На следващо място, твърди, че частта от дълга за разноски, която Д. Д. Х.

1 дължи на ответното дружество, в размер на 1 769 лева е заплатена на ЗД „Бул Инс“, за което прилага платежно нареждане от 21.09.2021 г. и уведомление до дружеството и съда. Ето защо счита, че производството е недопустимо и следва да се прекрати на основание чл.433 от ГПК, поради погасяване на задължението чрез плащане. Доколкото, чрез предприемане на принудително изпълнение за задължение, което не подлежи на принудително изпълнение, на жалбоподателя се причиняват имуществени вреди, изразяващи се в необходимостта от заплащане на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, моли да бъде преустановено изпълнението по него, да бъдат вдигнати обезпечителните мерки, да бъде прекратено изпълнителното производство и взискателят да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди от образуване на изпълнителното дело. Позовавайки се на изложеното, моли да бъдат отменени горепосочените актове на ЧСИ Я.Д., а при условията на евентуалност – да бъде намален адвокатския хонорар в полза на взискателя и разноските в производството, като събраните в повече му бъдат възстановени.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба.

По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Я.Д., в което излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

След като се запозна с приложеното копие от изп.д. № 20247740400023 по описа на ЧСИ Я.Д., рег. ...., с район на действие ШОС, съдът установи, че същото е било образувано на 14.02.2024 г. по молба на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 срещу Г.Г. Х., ЕГН ********** и Г. Г. Х., ЕГН **********, чрез Г.

Х. М., ЕГН ********** и Д. Х. М., ЕГН ********** за вземане за разноски в размер на 15 756 лева, въз основа на изпълнителен лист № 260037 от 31.08.2024 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 260051/13.08.2021 г. по т.д. № 66/2019 г. по описа на ШОС, за осъждане на Г.

Х. М., ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на малолетните Г.Г. Х., ЕГН ********** и Г. Х., ЕГН ********** и Д. Х. М., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на Д. Д. Х., ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 5 305 лева – деловодни разноски, присъдени по т.д. № 66/2019 г. на ШОС; осъждане на Г.Г.

Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х.

2

М., ЕГН ********** и Г. Г. Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х. М., ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 4 320 лева – деловодни разноски по в.т.д. № 643/2021 г. на АС – Варна и осъждане на Г.Г. Х., ЕГН ********** и Г. Г. Х., ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител Г. Х. М., ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 2 600 лева без ДДС – адвокатско възнаграждение по т.д. № 971/2022 г. на ВКС.

На 06.01.20025 г. на длъжника Д. Х. М. е била връчена покана за доброволно изпълнение, в която е било посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 8 666.03 лева, от които 5 305 лева – присъдени разноски, 2 280 лева – разноски по изпълнителното дело, 1 081.03 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ и такси и разноски по изпълнителното дело към 16.01.2025 г., както и, че е наложен запор върху банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ и върху трудовото му възнаграждение.

На 13.01.2025 г. взискателят е депозирал молба, в която е поискал намаляване на дълга със сумата 5 300 лева, тъй като същата е била пресметната два пъти при посочване на задължението от 15 756 лева. В тази връзка е уточнил, че, съгласно издадения изпълнителен лист Г.Г. Х., ЕГН ********** и Г. Х., ЕГН **********, чрез Г. Х. М., ЕГН ********** и Д. Д.

Х., ЕГН **********, чрез Д. Х. М., ЕГН ********** дължат солидарно сумата от 5 305 лева, като преди завеждане на изпълнителното дело Д. Д. Х., чрез Д.

Х. М. е заплатил доброволно сумата от 1 796 лева, поради което актуалният размер на задължението е 10 456 лева. Освен това Г.Г. Х., ЕГН ********** и Г. Х., ЕГН **********, чрез Г. Х. М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на дружеството и допълнително сума в общ размер на 6 920 лева.

С молби вх. № 00210 и вх. № 00211 от 13.01.2025 г. длъжникът Д. Х. М. е депозирал възражение за прекомерност на претендираните от взискателя разноски и начислените от ЧСИ такси и е поискал намаляване на размера им до нормативно установения минимум, като във втората от молбите е навел и възражения за водене на делото срещу ненадлежен длъжник и недължимост на сумите.

На 13.01.2025 г. длъжникът Д. Х. М. е депозирал жалба вх. № 00208 – срещу постановлението на ЧСИ за определяне разноски на взискателя за адвокатски хонорар и жалба вх. № 00209 – срещу постановлението на ЧСИ за 3 налагане на запори върху банковата му сметка и трудовото му възнаграждение. На посочената дата е депозирал и частна жалба вх. № 00212 – срещу разпореждането на ШОС по т.д. № 66/2019 г. за издаване на изпълнителен лист от 31.08.2023 г..

С молба вх. № 00228/14.01.2025 г. длъжникът Д. Х. М. е поискал от ЧСИ от сумата, постъпила по запорираната му банкова сметка, да бъде преведена по сметка на взискателя оставаща част от задължението му, а остатъка да му бъде възстановен по друга банкова сметка, както и да бъдат вдигнати наложените запори върху банковата му сметка и трудовото му възнаграждение. В същата молба е заявил, че оттегля молби вх. №№ 00210 и 00211 от 13.01.2025 г., както и жалби вх. №№ 208 и 209 от 13.01.2025 г.

С разпореждане от 14.01.2025 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника Д. Х. М. на основание чл.433, ал.2 от ГПК и е вдигнал наложените запори върху банковата сметка на лицето и трудовото му възнаграждение, за което взискателят и третите задължени лица са били уведомени на 20.01.2025 г..

На 29.01.2025 г. жалбоподателят е депозирал жалба вх. № 00467 срещу постановлението на ЧСИ, с което изпълнителното дело е било частично прекратено, както и срещу налагането на запори върху трудовото му възнаграждение и банковата му сметка, навеждайки доводи, идентични с посочените в настоящата въззивна жалба. С определение № 331/14.03.2025 г. по в.гр.д. № 139/2025 г. по описа на ШОС тази жалба е била оставена без разглеждане, като към днешна дата определението не е влязло в сила.

При така установените факти, съдът достига до извод, че предмет на обжалване в настоящото производство са действия на ЧСИ Я.Д., рег. .... по изп.д. № 20247740400023, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнението, обективирани в ПДИ до жалбоподателя и в налагане на запори върху трудовото възнаграждение и банковата сметка на същия, поради несеквестируемост на част/целия размер на възнаграждението.

В конкретния случай, се установи, че още преди депозиране на въззивната жалба, с постановление от 14.01.2025 г. ЧСИ е прекратил изцяло производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника Д. Х. М., ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на малолетния Д. Д. Х., ЕГН **********, на основание чл.433, ал.2 от ГПК и е вдигнал 4 наложените запори върху банковата му сметка и трудовото му възнаграждение, като това постановление не е било обжалвано от взискателя в законно установения срок.

От изложеното следва, че към датата на подаване на въззивната жалба производството по изпълнителното дело е било приключено от ЧСИ по отношение на настоящия жалбоподател на основание чл.433, ал.2 от ГПК, поради изпълнение на задължението му и събиране на дължимите разноски по изпълнението, като е било разпоредено и вдигане изцяло на наложените му запори. Предвид това и, че постановлението на ЧСИ за частично приключване на производството не е било обжалвано от взискателя и към днешна дата е влязло в сила, следва, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване действията на ЧСИ по свършеното изпълнително производство, особено като се има предвид, че определените разноски по изпълнението са били вече платени от него, а наложените запори са били вдигнати от ЧСИ. Ето защо, жалбата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за вреди, същата не може да бъде обсъждана в настоящото производство, тъй като подлежи на разглеждане по общия исков ред.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима поради липса на правен интерес, жалба вх. № 00292/17.01.2025 г., депозирана от Д. Х. М., ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на Д. Д. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Ч. от САК срещу разпореждане на ЧСИ Я.Д. по изп.д. № 20247740400023, с което са приети разноски по изпълнението и срещу налагането на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на Д. Х. М..

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6