Решение № 1228 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГР АЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди дв адесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330100768 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД;

Ищец „Юробанк България“ АД чрез адв. Х. И. иска да се признае за установено по отношение на ответник И. П. Ч., че последния дължи следните суми:

1978,26 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 15.03,2016 г.; договорна /възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. – 06.07.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г., ведно със законната лихва върху гл авницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.08.2020 г. до оконч ателното погасяване за които е била издадена заповед № 4669/31.08.2020г. з а изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по описа на РС – Пловдив;

В исковата молба се поддържа, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № *** от 15,03,2016, който е обявен за предсрочно изискуем на 06.07.2020г. за което обстоятелство ответникът е бил изрично уведомен.

Поддържа се, че процесния договор е индивидуално уговорен поради което и е налице изискуемо вземане за главница и лихви, което не е удовлетворено.

1

Предявеният иск е в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК предвид постъпилото възражение вх. № ***/........г.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник И. П. Ч. чрез адв. С. П. оспорва предявения искове – заявява възражение за недействителност на договора за кредит и за нищожност на договорни клаузи поради противоречие с чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 ЗПК;

Възразява се за неизпълнение на чл. 5 ЗПК, както и за нарушение по чл. 11, ал.2 и 1 Алтернативно се счита, че е дължима само чистата сума по кредита в размера на главница, която не се оспорва, че е получена. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски;

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните доказателства поотделно и в съвкупност и н а основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № 4669/31.08.2020г. з а изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по опис а на РС – Пловдив е разпоредено длъжника и ответник в н астоящето производство да заплати сумите от 1978,26 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 15.03,2016 г.; договорн а /възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. – 06.07.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г., ведно със законната лихва върху гл авницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.08.2020 г. до окончателното погасяване.

Срещу заповедта по чл. 417 ГПК е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен настоящия иск.

Съгласно договор за потребителски кредит № *** от 15.03.2016 е ответникът е получил по негова банкова сметка разкрита при ищеца сума в размер на 3 178 лева за погасяване на предходни негови задължения по договори за кредит от 19.03.2014г. и от 24.03.2014г.

В договора е посочена лихва уредена в чл.3, ал.1 и формирана като сбор от референтен лихвен процент /6-месечен Софибор/ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.410% - за първите 9 месеца и за месеците след тях 13.410%.

Отхвърлят се възраженията на ответника за неизпълнение на изискването на чл.5 ЗПК тъй като видно от представения писмен документ в който е оформен процесния договор за кредит ответника е положил подписа си, а съгласно чл. 23, ал.2 от договора е заявил изрично, че е получил от ищеца преддоговорна информация за условията на договора във формата на Стандартен европейски формуляр.

Отхвърлят се възраженията на ответника за нарушения на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 тъй като в чл. 3, ал.8 и чл. 3, ал.9 от договора по ясен и 2 недвусмислен начин е посочен размера на ГПР, както и отчетените при изчисляването му допускания от страна на ищеца.

Относно възражението, че клаузите на чл. 3.1 и чл.4, т.2 от договора са неравноправни тъй като е осъществен фактическия състав на чл. 143, т.10 ЗЗП според който неравноправна е договорна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на предвидено в него основнаие като не е налице изключението на чл. 144, ал.2 ЗЗП съдът намира следното.

Извършвайки преценка за критериите за определяне наличието на неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на З З П , следва да бъде разграничено съдържанието на отделните клаузи от договора за кредит и произтичащите от тях правни последици. Не следва да се сподели тезата на ответника затова че основанието за нищожност на чл.3 ал.1 и на чл.4.2 е липсата на предвидени обективни критерии при определяне на БЛП от страна на банката, което създава възможност за произволно едностранно определяне на съдържанието на договора. Не е отчетено, че правото на банката за едностранна промяна на базовия лихвен процент и начинът, по който тя се осъществява, са предвидени в клаузата на чл.3 ал.1 от договора, докато в чл.3, ал.2 от договора изрично е посочен приложимият размер на базовия лихвен процент към момента на сключването му.

Съответно липсата на ясни правила за условията и методиката, при които банката може да променя този размер до пълното погасяване на кредита, са относими единствено към клаузата на чл.3 ал.5 от договора. Уговорената с чл.3, ал.1 от договора за кредит годишна лихва е ясно и категорично определена. Обстоятелството, че лихвата се определя от два компонента – базов лихвен процент и н адбавка, всеки от които е посочен като стойност, не внася неяснота, тъй като за средния потребител е разбираемо, че общият размер на лихвата представлява сбор от двата елемента и се изисква само прилагане на едно аритметично действие за изчисляването й. Потребителят е могъл да разбере обхвата на своето задължение в оспорената клауза на договора, като независимо, че не е знаел как банката определя базовия си лихвен процент, той е бил осведомен за размера на този процент към сключването на договора и се е съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения размер.

Липсата на информация за факторите и методологията за изменение на базовия лихвен процент на банката има значение само за евентуалната едностранна промяна на уговореното възнаграждение, каквато уговорка не е направена в оспорената клауза на договора респ. няма и данни по делото възнаградителната лихва да е била увеличавана – т.4 от заключението на вещото лице П. установява, че лихвените нива на договорната лихва са такива каквито са предвидени в чл. 3 от договора

Посочването на лихвата, при която се сключва договорът, представлява изпълнение на изискванията по чл.58 ЗКИ и е в съответствие с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. При запазване на тази клауза и премахване от договора на неравноправните клаузи за изменение на лихвата, банката не може да 3 променя едностранно базовия лихвен процент и това е валидният, според определението в договора, лихвообразуващ компонент.

Премахването изцяло на клаузата за определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за възнаграждение, с определена абсолютна стойност към момента на сключване на договора, би изключило възмездния му характер – така и Решение № 9/27.02.2020г. по т.д. № 62/2019г. по описа на ВКС

Съгласно Решения №384/29.03.2016г. по т.д. № 2520/2016г. н а ВКС, IІ т.о., решение №205/07.11.2016г. по т.д.№154/2016г. н а ВКС, ТК, І т.о. и решение №144/08.11.2017г. по т.д.№2155/2016г. н а ВКС, ТК, ІІ т.о., както и служебно известното на настоящия състав решение №87/06.11.2019г. по т.д.№848/2017г. на ВКС, ТК, І т.о се приема, че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.145, ал.2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора какъвто е настоящия случай.

С решение №92/09.09.19г. по т.д.№2481/17г. н а ВКС, ІІ т.о. е н аправено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на Б Л П , но не и в ч астта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.

В конкретния случ ай няма данни по делото в процесния договор клаузата на чл. 3, ал.2 и чл.4, ал.2 да дава право на банката да променя едностранно лихвата.

Предвид на гореизложеното и не се възприемат доводите на ответника затова ч е чл.

3.1 и чл.4, ал.2 от договора са неравноправни тъй като е осъществен фактическия състав на чл. 143, т.10 ЗЗП.

Следователно, ответникът дължи връщане на сумата от 1978,26 лева главница която е обявена за предсрочно изискуема и възнаградителна лихва в размер на сумата от 116,74 лева за периода от 15.02.2020г. до 06.07.2020г. които суми са проверени счетоводно и потвърдени от приетата съдебно-счетоводна експертиза

Начислените мораторни лихви в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 4

12.03.2020 г. и обезщетение з а забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 законна лихва са в съответствие с чл. 9 от договора за кредит и са в размер на законната лихва за забава чийто размер се определя от МС т.е тези обезщетения отговарят на изискването на чл. 33 ЗПК поради което претенцият а в тази си част също следва д бъде уважена.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от общо 1 199,94 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. Ч. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., обл.

П., ул. "Б.К." №... ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 с *** П. Д. и Д.Ш. следните суми:

1 978,26 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 15.03.2016 г.; договорна /възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. – 06.07.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г., ведно със законната лихва върху гл авницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.08.2020 г. до оконч ателното погасяване за които е била издадена заповед № 4669/31.08.2020г. з а изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по опис а на РС – Пловдив КАТО ОСЪЖДА И. П.