Решение № 329 от 23.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. С., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201427 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Ж. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Т., ул. „Балкан“ №5 против НП № 25-0455-000984/10.11.2025 г., издадено от ОДМВР С., РУ Т., с което са наложени два броя административни наказания, а именно: „Глоба“ в размер на 100,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 100,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП С така подадената жалба жалбоподателят оспорва НП единствено в частта относно глобата в размер на 100,00 лева, наложена за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.

Поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта относно наложеното наказание за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С., редовно призована, не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.10.2025 г. около 13:43 часа жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Опел Вектра“ с рег № ........... Същият е спрян за проверка в гр. Ш. на ул. „Георги Д.“ №32. В автомобила се возили неустановено лице от женски пол, св. М. С. и дъщеря й – С.Р., родена на 24.12.2009 г. Актосъставителят - Д.

Д. Г. констатирал, че жалбоподателят и 15-годишната С.Р., която се возила на задната седалка, непосредствено зад шофьора са без поставени обезопасителни колани, с които МПС е оборудвано. За така констатираните 1 нарушения съставил АУАН Серия G A №3356345. Актът бил подписан от нарушителя без да бъдат депозирани възражения. На 10.11.2025 г. било издадено Наказателно постановление №25-0455-000984. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 14.11.2025 г. Жалбата е подадена в срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и записите от бодикамерата на актосъставителя, приобщени по надлежния ред към материалите по делото. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д. Г. и К. П.. Всеки един от тях категорично потвърждава, че водачът е бил спрян от полицейски автомобил на ул. „Георги Д.“, гр. Ш.. От показанията на актосъставителя се установява, че е била извършена проверка и е установено, че С.Р. се е возила на задната седалка като не е била използвана система за обезопасяване на деца или не е бил поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. От записа се вижда, че лицето се вози на задната седалка на автомобила на жалбоподателя и няма поставен обезопасителен колан. Действително записът е направен през стъклото на лекия автомобил, но тъй като Р. се е возила на задна лява седалка, обезопасителният колан следва да се постави отляво надясно, т.е. същият би бил видим ако е поставен, тъй като актосъставителят се намира от лявата страна на автомобила – непосредствено пред прозореца на пасажера.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – П. Д. Д. – Началник РУ в ОД на МВР гр. С., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Д. Д. Г., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ Т..

Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з2 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.

Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в обжалваната му част. Съображенията за това са следните:

Видно от представения с административнонаказателната преписка АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи състава на две отделни административни нарушения. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.

Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 4/2023 г.) По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя Н. автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан. Обстоятелството, че С.Р. се е возила в автомобила, без да е поставила същият безспорно се установява от събраните по делото пред Районния съд доказателства, в това число и свидетелските показания на св. Д. Г. – актосъставител, както и от записите от бодикамерата му. По почин на жалбоподателя беше разпитана св. М. С., чийто показания въззивната инстанция не кредитира с оглед заинтересованост на свидетел ката, поради отношенията й на познанство с жалбоподателя, приемайки ги за неправдиви. Настоящият състав приема, че с показанията на св. С. не е постигнато опровергаване на презумпцията въведена с нормата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП. Според посочената норма, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед показанията на другите двама свидетели – актосъставителя и свидетеля по 3

АУАН, както и записите от боди камерата на актосъставителя , настоящият състав приема за доказано извършването на нарушение от жалбоподателя Н., същото обаче следва да бъде квалифицирано под различна правна разпоредба.

В съставения АУАН и в издаденото НП като нарушена е посочена нормата на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП. Същата препраща към чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, според която системите за обезопасяване на деца се класифицират в пет групи, в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени. В ЗДвП законодателят е предвидил разпоредба въвеждаща императивна забрана, според която в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а именно – чл. 137в, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП с глоба в размер на 100,00 лева се наказва водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. В раздел ХХV попадат разпоредбите на чл. 137б от ЗДвП и на чл. 137в от ЗДвП. Съгласно предвиденото в чл. 6, ал. 1, т. 19 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, което се санкционира по административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 3 от ЗДвП. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН. (в този см. Решение № 2085 от 10.11.2025 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 584/2025 г.) С посочената норма за въззивната инстанция стои възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено.

Настоящият състав на Районен съд-С. приема, че нарушението неправилно е квалифицирано по чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП, тъй като С.И. Р., видно от медицинската документация по преписката е с ръст 156 см. и 55 кг., т.е. не попада в обхвата на нито една от изброените точки в разпоредбата на чл. 137б от ЗДвП, нито попада в критериите на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП. Това обстоятелство обаче не изключва факта, че същата следва да бъде с поставен обезопасителен колан на осн. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Поради това въззивната инстанция счита, че е налице основание за изменение на НП чрез приложение 4 на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

По въпроса относно правомощията на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия. Съгласно посоченото ТР, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН.