Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 736 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 643/2025
Вид
Определение № 736
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. София, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500643 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл.274, ал.1 във вр. с чл.262, ал.3 от Образувано е по частна жалба на А. Н. Б. чрез особения представител адв.Й. Ф. против разпореждане №260516 от 14.02.2025 г.на СГС, I-21 състав, постановено по гр. д. № 4394/2018 г., с което е върната подадената против въззивното решение въззивна жалба вх.№262574 от 12.02.2025г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че същото не е мотивирано с оглед на обстоятелството, че в постановеното решение съдът не се е произнесъл по въпроса какво е установено по отношение на този ответник, дали са доказани или не твърдените от ищеца по отношение на него факти. Твърди, че със съдебното решение съдът не се произнесъл дали е основателен или не предявения против него иск от КПКОНПИ. В този смисъл постановеното решение е непълно.

Твърди също, че постановявайки обжалваното разпореждане, съдът съществено е нарушил процесуалните правила и по-конкретно разпоредбата на чл.262,ал.2 ГПК. Проверката на администриращият жалбата съд касае единствено изискванията, заложени в чл.260 и чл.261 от ГПК.Други обстоятелства извън изрично посочените в закона не са основания за връщане на въззивната жалба.Това правомощие е на въззивния съд. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно.

Софийският Апелативен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намери следното:

1

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна поради следното:

С постановеното решение №260018 от 19.01.2025т. СГС е уважил предявените от КПКОНПИ против трима от ответниците – Ц. А. Б., Н. А. Б. и В. Я. Б., искове с правно основание чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ, във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество. По отношение на първия ответник А. Н. Б. липсва постановен диспозитив на решението – отхвърлителен или уважителен.

Против решението са постъпили въззивни жалби, една от които е подадена от А. Н. Б. чрез особения му представител адв.Й. Ф.. Видно от отбелязването, същата е подадена по пощата в законоустановения срок.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал въззивната жалба приемайки същата за недопустима. Мотивите за това са, че правен интерес от обжалване на постановеното решение има страната, чиито права и законни интереси са засегнати от него. В конкретния случай правният интерес на ответника да обжалва решението се предпоставял от постановеното отнемане в полза на държавата на имущество, негова собственост. И тъй като по отношение на ответника А. Б. не е постановено отнемане на имущество, то за него липсвал правен интерес да обжалва решението. Затова въззивната жалба е върната като недопустима.

Софийският Апелативен съд в настоящия му състав намира така постановеното разпореждане за недопустимо, тъй като е постановено извън правомощията на първоинстанционния съд.

Според разпоредбата на чл.262,ал.2 ГПК, въззивната жалба се връща, когато:

1/е подадена след изтичане на срока за обжалване и 2/не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

Видно е, че извън посочените основания, първоинстанционният съд не разполага с правомощия да върне въззивната жалба. В настоящия случай такива не са налице – жалбата е подадена в срока за обжалване, а нередовности не са констатирани от съда. Следователно същата е следвало да бъде администрирана. Преценката за това дали за жалбоподателя е налице или не правен интерес да обжалва решението, принадлежи на въззивния съд.

Затова при постановяване на обжалваното разпореждане съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност, което води до недопустимост на постановения съдебен акт. Разпореждането следва да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за администриране на въззивната жалба.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо разпореждане №260516 от

14.02.2025 г. на Софийски градски съд, I-21 състав, постановено по гр. д. № 4394/2018 г.

2

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба, подадена от А. Н. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3