Решение № 549 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501016 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435,ал.1,т.5 от ГПК.

Образувано е по жалбата на Г. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез пълномощника му адв. В. Костов- БАК против разпореждане с изх. № 17987/23.05.2025г. по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов с per. № 804, с което е постановено спиране н а изпълнителното производство срещу длъжника „Феникс Гарант“ ООД, ЕИК: 102001988 и на взискателя- жалбоподател са дадени указания да подаде искане до Прокуратурата на Р.България да предяви иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството-длъжник и започване на производство по ликвидацията, тъй като след смъртта на управителя на 06.02.2025г. са изминали повече от три месеца и дружеството продължава да е без управител.

В жалбата се твърди, че неправилно е ЧСИ е обосновал спирането на изпълнителното дело на основание служебна проверка, от която е установен отказ за вписване като нови управители на Д. М. и П. М. -наследниците на починалия съдружник и управител Г. М..

Възразява, че отказът за вписване на управител на дружеството- длъжник не обуславя нуждата от спиране на изпълнителното производство, водено срещу него, нито съставлява предвидено в закона - чл. 432, ал. 1 от ГПК основание за спиране. Излага, че собствениците на дружествени дялове и управителите на търговски дружества са органи на дружествотодлъжник и не са страни по изпълнителното дело, поради което счита, че спирането на изпълнителното производство на това основание – чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК е незаконосъобразно, тъй като тази хипотеза не се отнася за юридическите лица, а за физическите лица. На следващо място се сочи, че във връзка с връчване на книжата до дружеството –длъжник при липса на управител или съдружник, то същото следва да се извършва по правилата на чл. 50 от ГПК. Позовавайки се на влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д. 376/2025г. по описа на БОС жалбоподателят счита, че в случая липсват 1 предпоставки по смисъла на чл. 432 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, вкл. и частично. Подчертава, че наследниците на починалия собственик на капитала и управител са приели наследството и са взели решение за продължаване на дейността на търговското дружество и за извършили необходимите за целта действия. На последно място жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни указанията на ЧСИ, с които му е вменено задължение за сезиране на прокуратурата за предявяване на иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ, по съображения основани на разясненията, дадени съгласно ТР № 1 от 31.05.2023г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. По гореизложените съображения моли за отмяна на постановеното от съдебния изпълнител спиране на изпълнителното производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК останалите взискатели и дружеството-длъжник не са депозирали писмени отговори по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК съдебният изпълнител е представил подробни мотиви във връзка с обжалваните действия, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че с настъпване на смъртта на управителя на дружеството- длъжник „Феникс Гарант“ ООД действително не е било налице основание за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 432 от ГПК, нито на друго основание, предвидено в специален закон. Подчертава се, че дружеството –длъжник е било ООД като починалия управител Г.Д. е бил и съдружник, като същевременно е починал и другият съдружник В.Ч., като така дружеството е останало не само без съдружници, но и без управителни органи. Съдебният изпълнител е посочил, че макар формално да не е налице заличаване на дружеството-длъжник от ТР то е била парализирана пасивната му процесуална легитимация, с което е обосновал постановеното спиране на изпълнителното производство, доколкото към този момент наследниците на Г.Д. не са предприели необходимите действия за поемане на дружеството и назначаване на управител. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е било образувано на 04.09.2024г. от взискателката Катрин Чамурджиева за събиране на парично вземане против дружеството-длъжник „Феникс Гарант“ООД, като съдебният изпълнител е извършил множество изпълнителни действия и е присъединил нови взискатели.

В хода на изпълнителното производство на 06.02.2025г. е починал управителят и съдружник на дружеството- длъжник Г.Д. М., като по този повод съдебният изпълнител с разпореждане от 19.02.2025г. е оставил без уважение исканията за наследниците на починалия управител на дружеството-длъжник спиране на изпълнителното производство с мотив,че не е налице основание по смисъла на чл. 432 от ГПК.

С разпореждане от 23.04.2025г. ЧСИ отново е оставил искането на наследниците за спиране на изпълнението без уважение, но с дадени указания, че ако три месеца след смъртта на управителя на дружеството не е вписан нов управител, изпълнителното производство ще бъде спряно на основание пар. 5в от ПЗР на ЗТРЮЛ. С последващо разпореждане от 07.05.2025г. съдебният изпълнител е посочил, че отлага спиране на изпълнителното производство поради представени доказателства, че наследниците са подали документи в ТР за вписването им като управители на дружеството-длъжник.

С обжалваното разпореждане от 23.05.2025г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство и е дал указания на взискателя –жалбоподател да поиска ликвидация на дружеството-длъжник като сезира прокуратурата за предявяване на иск по чл. 155, Т. 3 от ТЗ.

2

По отношение на жалбата по чл. 435, ал. 1, т. 5 от ГПК против обжалваното разпореждане в частта му, с което е постановено спиране на изпълнителното производство, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

В чл. 432 от ГПК законодателят е посочил основанията, които препятстват временно осъществяването на принудителните действия, като е конкретизирал мнозинството от тях. В случая обаче съдът намира, че изложените в обжалваното разпореждане мотиви на съдебният изпълнител не осъществяват фактическия състав на нито едно от основанията за спиране, изброени в разпоредбата на чл. 432 от ГПК. Този извод следва от обстоятелството, че в настоящата хипотеза се касае за смърт на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - страна в изпълнителното производство. За да е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да е настъпила смъртта на физическо лице- страна по висящ о изпълнително производство спор до конституиране на нейните правоприемници. В случая не се касае за приравнена на тази хипотеза процесуална ситуация, доколкото самото дружество не се заличава като правен субект по силата на самия факт на смъртта на физическото лице- негов управител, който се явява и негов единствен съдружник до приключването на евентуално проведената ликвидация. В случая действително за срок от повече от три месеца от смъртта управителя на дружеството-длъжник, последното не е имало вписан нов управител. Това обаче не съставлява предвидено в закона основание за спиране на изпълнителното производство.

Видно от приложените към жалбата доказателства наследниците на починалия управител и едноличен собственик на капитала на дружеството- длъжник са стартирали процедура по продължаване на дейността на дружеството- длъжник. Видно от извършената служебна справка в ТР се установява, че на 24.06.2025г. в ТР са вписани като управители и съдружници в дружеството-длъжник лицата П. М. и Д. М., които като наследници са поели дружествените дялове на починалия си наследодател Г. М.. Независимо от това, дори и дейността на дружеството да не бе продължена съдебният изпълнител не е имал основание за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 432 от ТЗ, вкл. и на соченото в обясненията му основание по чл. пар. 5, ал. 2 от ПР на ЗТР. Действително в съдебната практика се приема, че непререгистриралият се търговец до служебното му заличаване от Агенцията по вписванията не е неправосубектно лице, а е лице с ограничена от закона правоспособност, като същият е с прекратена дейност, а по силата на разпоредбата на пар. 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛ му е отнето правото да осъществява търговска дейност, да предявява искове и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване на задължения към работници и служители и публични задължения. Това обаче не означава, че на такъв търговец му е отнета процесуалната дееспособност, нито дори същата на ответник по такива спорове, включително и като длъжник в изпълнителни производства, такива заведени след 01.01.2012 г. В този смисъл определение № 580 от 11.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2014 г., I т. отд.; определение № 1002 от 6.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 758/2012 г., II т. отд.; определение № 34 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 34/2013 г., I т. отд.; определение № 726 от 30.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 512/2012 г., II т. отд.

Ето защо, доколкото в случая не е било налице основание за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 432 от ГПК обжалваното разпореждане, в тази част следва да се отмени и делото да се върне на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия.

Що се касае жалбата срещу разпореждането, с частта, с коят о на взискателяжалбоподател са дадени указания да подаде искане до Прокуратурата на Р.България да предяви иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството-длъжник и започване на производство по ликвидацията, тъй като след смъртта на управителя на 06.02.2025г. са изминали повече от три месеца и дружеството продължава да е без управител, в тази част същата се явява недопустима, тъй като не касае подлежащи на самостоятелно обжалване 3 действия на съдебния изпълнител, предвидени в чл. 435 и сл. от ГПК. Освен това и доколкото съдът с настоящия си съдебен акт отменя постановеното спиране на изпълнителното производство, жалбата в частта с дадените указания за сезиране на прокуратурата се явява и безпредметна. Ето защо в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 15308 от 05.06.2025г., подадена от взискателя Г. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез пълномощника му адв.

В. Костов- БАК В ЧАСТТА Й против разпореждане с изх. № 17987/23.05.2025г. по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов с per. № 804, с което на взискателяжалбоподател Г. Н. М., ЕГН: ********** са дадени указания да подаде искане до Прокуратурата на Р.България да предяви иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството-длъжник и започване на производство по ликвидацията, тъй като след смъртта на управителя на 06.02.2025г. са изминали повече от три месеца и дружеството продължава да е без управител, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производство по в.гр.д. № 1016/2025г. по описа на БОС в тази му част.

ОТМЕНЯ разпореждане с изх. № 17987/23.05.2025г. по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов с per. № 804, В ЧАСТТА, с което е постановено спиране на изпълнителното производство срещу длъжника „Феникс Гарант“ ООД, ЕИК: 102001988 и ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия.

Решението, в частта, с която има характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е частично прекратено може да се обжалва пред Бургаският апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.